Кратък урок по английски

“Да” – “Yes, please
“Не” – “No, thank you

Обяснение – кратките форми за съгласие и отрицание на български звучат като в заповедна форма на английски. А както е всеизвестно, на никой не му е приятно да му заповядват, било то англо-говорящ или не 🙂

Master reset

Понякога не правим нещата които искаме от страх да не сгрешим. Понякога отлагаме решенията които са болезнени. Понякога се носим по течението уморени от сивото ежедневие вместо да потеглим на дълго мечтаното пътешествие. Понякога… просто имаме нужда от master reset.

Този блог е още жив и ще се постарае да остане такъв още дълго време. Stay tuned.

Разни детски

Изпратихме Жорко за няколко седмици при бабите му. Хлапето сравнително добре понесе заминаването – нямаше тръшкания по земята и писъци “Искаааааам мамаааааа” характерно за тая възраст. Ала не е късно и това да стане 😉

България, ранна пролет. Още е студено. Къща на село, стая с бумтяща печка тип “чудо”. Жорко току-що пристингал и баба му и дядо му разтоварват багажа. Жорко влиза стаята и след секунда хвърчи по коридора викайки с пълен глас “Дядооооо, fiiiiireeeeeee.” Дядо му тича да види какво става, вижда че всичко е наред и пита хлапето: “Да, Жорко, какво има?”. “Fire*, дядо, има fire в стаята”. Дядо му не разбирайки английската дума, само се съгласява “Да, да, така е Жорко, така е”. Обаче малкия го дърпа към стаята и показва отблясъците на огъня през процепите на печката и казва с едни такива големи очи “Дядо, има fire в стаята.” Едва тогава дядо му се досеща, че детето дава аларма за пожар.

Така става когато децата растат в къщи с парно!

* – Fire е английската дума за огън.

Българо-english mesh-аница

Преди време се чудех как човек може да си забрави родния език. Отиваш да речем за няколко години в чужбина и после изведнъж говориш с акцент и си кълчиш езика. Чисто преиграване, мислех си, за да се направиш на интересен. Да си забравиш езика… да бе! Ама ей на – и на мен ми дойде времето.

Първо се почва с някой ежедневни думички – например station (произнася се стейшън) вместо спирка, bill (бил) за сметка, landlord (лендлорд) за хазяин и т.н. После полека-лека разни изрази се вмъкват в разговора – “book an appointment” (за записване на час при лекар например), “get a bus”, grab the trolley”, “make a list”, “pick me up later” … Речта често започва да се изпъстря с бисери от рода на “Ще ходя на shopping, така че направи list за продуктите” или “Book-ни appointment при GP-то, че днес съм много busy и ще ходя да плащам bill-овете.”

Не стига че разговорите се замърсяват с какви ли не чуждици, ами правописа също започва сериозно да регресира. Шлокавицата превзема азбуката на солунските братя и преди да се усетя, veche se zamislqm kak se pishat razni bukwi na kirilica.

Ех родна реч, omaina, and sweet!

Най-страшното е че процеса е съвсем незабележим. Започва се неусетно, по една-две вмъкнати думички в разговора, then постепенно тенденцията becomes worse. После се хващаш че не само казваш думичките, but also и мислиш на “чуждия” language. С времето not only езика става not that foreign anymore, а даже става все по-difficult да използваш родните думички, и much easier to pick their english (in my case) алтернатива. С влошаването на симптомите I’ve started to notice that even словореда ми morphed into some odd beast като for example да слагам глагола in front of подлога. The next phase is when I намерих за completely нормално да говоря in english with other bulgarians. It was so…. естествено, you know.

Fortunately the transformation is not (yet) напълна, така че there is still някаква hope left. Although, I must призная, it becomes increasingly трудно to fight the trend. But I still firmly believe that it is such предимство to know foreign languages. You know – not only матерния. Just have to be a little bit more cautious and not pick up too much of it. But you know what I mean, don’t you?!

И още за мултимедията под Линукс

Както и предполагах, по-мощния процесор значи и повече топлина, водеща до по-бързо въртене на вентилаторите и следователно – повече шум. На всичкото отгоре захранването на кутията започна да издава странни звуци та се наложи за трети път да прибягвам към сайта за компютърни части. Този път даже не се и опитах да давам обяснения на Таня. Само между другото и споменах, че алтернативата за харчене на тези пари е да се почерпим навън с приятели. Мисля че номера мина и този път.

Сега машината е добре екипирана, по-тиха от преди, макар че достатъчно шумна да се усеща в редките моменти, когато Жорката не вилнее в хола. Все още има разни малки проблемчета за решаване, но общо взето след няколко късни нощни сесии и ровене в дебрите на Линукс/MythTV/mplayer/Lirc успях да докарам нещата до достатъчно добре работеща система. Ще видим докога ще удържа преди да измисля нещо ново.

За край – малка доза оздравителен смях. Докато се рових из сайтовете и сравнявах различните видове вентилатори и охладителни системи, Жорката дойде при мен и попита:
– Тати, тати, какво правиш?
– Търся радиатори за процесори, миличък.
Жорката скочи от скута ми и отиде при Таня:
– Мамо, мамо, тати търси … принцесори.

И пак за новия компютър

Хм, след няколкоседмично човъркане на новата машина установих, че явно процесора не е достатъчно мощен да се справи със съвременните видео компресии. Наложи се да поръчам по-мощен (и по-горещ) процесор. Пред половинката ми минах с извинението “Ами това ще ми е подаръка за Коледа”. За моя изненада, номера мина. Това предполагам значи, да не чакам друг подарък от Дядо Коледа 🙂

За протокола – за гледане на 1080p видео кодирано в MPEG4 формат с чисто софтуерно декодиране под Линукс ще ви трябва като абсолютен минимум поне 3Ghz звяр. За съжаление видео драйверите под Линукс не поддържат хардуерно декодиране и затова процесора трябва да върши всичката работа. Хич не помага и това, че за момента чисто софтуерното декодиране поддържа само едно процесорно ядро, така че дву- и четири-ядрен процесор не помага особено. Между другото борбата за видео плеър на новата машина се води с променлив успех между VLC и mplayer. VLC има много лесен за човъркане и експериментиране конфигурационен файл със всички възможни настройки, ала mplayer кърти мивки с производителността си. И двете програми имат много добра документация макар че първата има по-добър форум и стабилните версии се обновяват по-често на официалния сайт. От друга страна, mplayer е в постоянна бета-тест фаза, ала гарантирано включва по-по-най- новите промени. Експериментите продължават.

Още един компютър

От известно време ме сърбят ръцете да сглобя една машина за мултимедия – хем да си начеша крастата за нов компютър, хем да направя едно добро дело и да намаля застрашително нарастващия брой на DVD-та (това ми е официалното оправдание пред съпругата за покупката). Тази вечер поръчах частите и с нетърпение ги чакам да пристигнат. Дано предколедните подготовки не забавят доставката.

Банковия срив

Обявяването на фалита на Lehman Brothers идва като гръм от ясно небе за мнозина. За съжаление изглежда това е само началото на поредица от такива фалити. Един добър анализ на ситуацията от британския вестник Гардиан обяснява на достъпен език защо 158 годишна банка като Lehman Brothers оцеляла през годините на Голямата депресия през 30-те години на миналия век бе повалена от последния финансов трус. Продължаващата криза на кредитния пазар, породена от лошите ипотечни кредити в САЩ, заплашва да се превърне в глобална рецесия и инвестиционните банки ще бъдат от първите потърпевши. Сега всеки си задава въпроса “Коя ще бъде следващата банка.” Защото въпроса не е вече “дали” или “ако” а “кога”!

Още една петилетка

Днес се изтърколи още една петилетка от моето съществувание. Равносметката е че не успях да преизпълня плануваното, но като се има пред вид, че на последния партиен пленум даже нямаше петилетен план, мисля че се справих горе-долу добре. Да видим какви ще бъдат следващите директиви.