Жената показва снимка на съпруга си: “Виждаш ли го този на снимката? Третия отляво на втория ред? В пет часа отиваш и го взимаш от градината, че днес съм до късно на работа.”
Доста работа падна този месец. А уж е отпускарски. Е за такива като нас с Таня, които си изкараха отпуската през Май това сигурно не важи. Пък и аз явно се престарах да свърша повече неща на работното място докато колегите ги няма. Та хич не е за учудване че получих напомняне като в цитата по-горе. За сметка на това имах “удоволствието” да обучавам нов колега, да преживея кошмара на дефектна RAM на служебния компютър (“онзи ден всичко си работеше, вчера забиваше, днес – пак работи… чудно нещо”), плюс купчина проблеми с техника, която отдавна е надживяла производителя си. Да се занимаваш с всякакъв хардуер и софтуер отпреди двайсет години та до неща дето ще се видят в каталога догодина определено си има своите очарования, ала понякога ме оставя да се почесвам по главата дори когато не ме сърби. Случи ми се дори да изпадна до положението “абе така и така не работи, я да видя какво ще стане ако натисна ей това копче тука.” Интересното е че след неколкодневни експерименти току някой от колегите ме набеди за “експерт” и после ха иди да доказваш че нямаш сестра.
Жорката малко ни изтормози покрай неговите последни покарващи зъби – то не беше мрънкане, събуждане през два часа, отказ да се храни и висока температура… Бях чувал че периода е тежък, ала не подозирах че това важи и за родителите. Да си призная честно повечето зор през нощта го отнесе Таня, че аз добера ли се веднъж до възглавницата трябва с топ да ме събуждат.
Та общо взето докато се озърнем с моят половинка покрай работата и заниманията с детето … и месеца се изтърколил. Тази година лятна отпуска за нас няма да има. Живот и здраве ще наваксваме догодина. Дотогава ще ни греят снимките от предишното лято.