Моят живот в Матрицата

След последния постинг се замислих в какви коловози всъщност е влязло ежедневието ми. Дали хроничната липса на време и свързания с това дефицит на творчески изяви се отразяват на и без това малко посивялото ми съществование?! Всъщност не мога да се оплача от липса на емоции, но от съвсем друго естество. Достатъчно е да хвърля поглед на статистиката за в блога, за да се уверя че почти 90% от последните постинги се въртят около нашия “малък шеф”. Не че е лошо. Даже напротив. Но освен семейните радости и неволи също такъв голям процент от времето мисълта ми витае из коридорите на Матрицата – онзи изтъкан от TCP/IP връзки, хилядите рутери и суичове, милиони уеб сайтове, милиардите емейли и безбройните взиращи се в екраните умове вплетени в конгломерата наричан просто Интернет. От времето на първия ми (зает от приятел) 1200 бодов модем (без корекции, с чиста скорост 100 байта в секунда) Интернет неусетно се е превърнал моето постоянно местожителство.
Continue reading

Из “Наръчника на младия татко”

От шест месеца съм татко. Дойде време да споделя малко впечатления както и да да дам няколко съвета на кандидат-татковците или желаещите да станат такива някой ден. Не казвайте че не сте били предупредени!

Ето някои изстрадани истини от живота на младия родител (понеже съм родител на момче, ще говоря в мъжки род, но ако имате щастието да си имате наследничка, то съответно да се чете в женски род):

1. Имате си нов шеф. По-скоро господар. Приемете факта, че сте негови (нейни) роби.
2. Малкият господар е винаги прав.
3. Вашият господар не плаче. Той изисква внимание.
4. Свободно време не е ваше. То е на вашия господар.
5. Господарят трябва да се храни когато огладнее. Няма значение дали това е в 5 часа сутринта или по време на вечерния филм.
6. Интернет НЕ е по-важен от малкия господар. Всеки опит да се докаже обратното води до точки 3 и 4. Ако имате съмнения прочетете отново точка 2.
7. Господарят спи когато си иска. Това не важи за вас (виж отново точка 1).
8. Господарят не работи. Той затова си има роби.
9. Социалният ви живот вече няма значение.
10. Памперсите на господаря не вонят чак толкова лошо. (Това всъщност може и да не е истина, но така се успокоявайте. Казват че помага.)
11. Господаря не харесва бира. И кебабчетата (все още). Обаче това не важи за хубавите каки в Плейбой.
12. Господаря не може да бъде подкупен с пари. И с обещания също.
13. Търпението е добродетел. Но не се заблуждавайте, че става дума за търпението на господаря ви.
14. Гърдите на жена ви вече не са само ваши. И обичта й също.
15. В очите на господаря ви последните ви фотоапарат и MP3 плеър не са нищо повече от електронни чесалки за никнещите зъби.
16. Няма смисъл да почиствате току-що изгладения костюм за работа. И без това пак ще бъде оповръщан от господаря ви.
17. Как можахте и за момент да си помислите, че този емейл от шефа ви е по-важен от играчката на малкия господар! Виж пак точки 3 и 6.
18. Как не разбрахте, че клавиатурата на компютъра е по-интересна от чисто новата играчка на господаря! Копчетата на клавиатурата поне могат да се вадят.
19. Май забравих да припомня, че вие сте само роби. Колкото по-скоро го приемете, толкова ще ви е по-лесно занапред.
20. Разходката на господаря винаги е по-важна от семейните ви задължения… или удоволствия.

Това са само част от уроците в “Наръчника на младия татко” (в процес на написване от моя милост). Сигурен съм, че може още много да се добави по темата. Оставям ви го за домашно.