… и обратно в Лондон

Изтърколиха се и трите седмици в България и ето ни обратно в Лондон. След почти 3 години гурбет (за Таня дори и повече) чувствата от прибирането ни са … смесени. Най-силната емоция е объркването от хаоса навсякъде. Само за това си заслужава отделен постинг. Няма да ми стигне времето да опиша всичките ни разходки до какви ли не служби и за безчетните документи, който трябваше да подновим/извадим/легализираме и т.н. Добавете към това едно кръщене (не, не беше на Жорко – неговото ще бъде по-нататък), една сватба – на брат ми (да са ми живи и здрави двамата със съпругата му и много деца да им се народят та да не скучаят бабите и дядовците), посещенията при зъболекари, срещите с безчет роднини и и приятели (дай боже всекиму)… ако не беше седмицата на Созопол трудно бих нарекъл това почивка.

Покрай голямата динамика успяхме някак си да откраднем няколко момента с приятели… но далеч не с всички. Извинявам се на тези, които пропуснахме да се видим…. и на тези с които обещахме да се видим повторно, а не успяхме (съжалявам Тошенце… може би следващия път).

Жорко се радваше на толкова много любов и внимание – дори само за това си струваше да се приберем. Със сигурност оставихме много нови фенове на не толкова малкия вече наш сладур.

За спомен ни останаха многото снимки. Стоят си по дисковете и очакват да бъдат публикувани. Дано не чакат твърде много, както правят почти изоставения блог и купищата неотговорени електронни писма.

Сега обратно по релсите на ежедневието. Да си починем малко …. от почивката.