This blog is currently under maintenance. Will come back some time soon. Please bear with me.
Toshe
This blog is currently under maintenance. Will come back some time soon. Please bear with me.
Toshe
“Да” – “Yes, please”
“Не” – “No, thank you”
Обяснение – кратките форми за съгласие и отрицание на български звучат като в заповедна форма на английски. А както е всеизвестно, на никой не му е приятно да му заповядват, било то англо-говорящ или не 🙂
Понякога не правим нещата които искаме от страх да не сгрешим. Понякога отлагаме решенията които са болезнени. Понякога се носим по течението уморени от сивото ежедневие вместо да потеглим на дълго мечтаното пътешествие. Понякога… просто имаме нужда от master reset.
Този блог е още жив и ще се постарае да остане такъв още дълго време. Stay tuned.
Като споменах за Манифеста в предишния пост, реших да публикувам целия превод.
Tова е превод на оригиналния текст от Phrack:
Днес хванаха още един – навсякъде из вестниците тръбят “Младеж арестуван във възка с компютърно престъпление”, “Хакер арестуван след опит за проникване в банка”….
Глупави деца. Всичките са еднакви.
Но дали и вие, въпреки всичките ви титли и техническа мисъл от на ниво от 50-те години на миналия век, някога сте поглеждали през очите на хакера? Замисляли ли сте се какво го всъщност го мотивира, какво го прави такъв какъвто е и защо е станал такъв?
Аз съм хакер, а това е моят свят….
Всичко започна от училището… Аз съм по-умен от повечето от другите деца в класа, а глупостите на които ни учеха там ме оттегчават…
На умник се прави, а? Да върви по дяволите. И той е като всички останали.
В часа за петнайсти път ни обясняват как се опростяват дробни числа. Аз знам как се прави. “Не, не госпожо Смит, нямам го в тетрадката си – сметнах го наум…”
Проклет умник. Сигурно го е преписал. Те всичките са еднакви.
Днес направих откритие. Намерих компютър. Много е як. Прави точно това, което искам да прави. Ако направи грешка, то е само защото аз съм му казал така и грешката всъшност е моя. Не защото не ме харесва… или се плаши от мен… или си мисли че се правя на много умен… или че не обича да обяснява и защото всъщност мрази работата си като учител…
Проклето дете. Само гледа да играе игри на компютъра. Като всички останали.
И после … се случи… Отворих вратата към един нов свят… течейки по телефонната линия като хероин през вените на наркоман, пулсирайки в електронени вълни изпращани по кабела, в бягство от ежедневните простотии… към един нов пристан.
Това е…. моят свят. Аз съм част от него. Той ми принадлежи…. както и аз на него.
Познавам всеки в него… дори и да не съм ги срещал, дори никога да съм си говорил с тях… дори никога повече да не чуя за тях… Познавам ги всичките.
Хлапака пак ли е на телефонната линия! Мътните да го вземат. И всичките като него също.
Можете да заложите задника си, че всички ние сме еднакви. В училището ни хранеха с бебешка каша, когато ние копнеехме за пържоли… А парченцата месо които успяваха да се промъкнат между кашата бяха сдъвкани и безвкусни. Над нас издевателстваха садисти… а останалите просто ни игнорираха с апатия. Малкото, които имаха какво да ни научат, ни намериха за деца изпълнени с желание, но те бяха капка вода в пустинята.
Сега това е нашият свят… светът на електроните и мрежовия суич, на красотата на битовете и байтовете. Ние използваме безплатно услуги, които и без това трябва да струват стотинки, ако не бяха притежавани и експлоатирани от алчни печалбари, и заради това ни наричат престъпници. Ние търсим познание… а вие ни наричате престъпници. Ние съществуваме без цвят на кожата, без националност, без религиозни пристрастия… а вие ни наричате престъпници. Вие построихте атомната бомба. Вие подстрекавате войни. Вие убивате, мамите и лъжете, а искате да ви повярваме, че е за наше добро и че престъпниците всъщност сме Ние.
Да, аз съм престъпник. Моето престъпление е това че съм любознателен. Моето престъпление е че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите.
Аз съм хакер и това е моя манифест. Може да спрете мен, но не може да спрете всички ни… защото… вие всичките сте еднакви.
+++ Менторът +++
Преди няколко дни се рових из архивните копия и попаднах на разни неща които съм писал в студентските години докато работех да изкарам някой лев през лятото в различни интернет зали. Учудващо за мен, въпреки че е минало бая време оттогава (повече отколко ми се иска да си призная), някои от текстовете са изненадващо актуални (поне за мен) и днес. По-долу е една кратка статия, нахвърлена по времето на една нощна смяна след продължително киснене в IRC чатове. Приятно четене.
* ASL PLS е- популярно съкращение на “age, sex, location please” (моля, какви са ти възрастта, пола и къде си в момента) използвано в IRC чатовете.
Действието се развива някъде в късните 90-те или в ранните години на 21-ия век.
/server shake.your-brain.mil
*** connected
/nick root@localhost.edu
/j #enter_in_the_real_life
/me is online
Мдааа! Във времето на поколението на “asl pls” и безсънните нощи game-ване взех да си мисля, че нещо не ми е наред. Когато бъдещето беше още светло, компютрите – Правец, а операционната система – DOS, когато Microsoft още не беше заразила 90% от PC-тата със Windows, а Интернет беше чуждица, денем и нощем бълнувах за един брой ЕИМ (за непросветените – Електронно Изчислителна Машина, което е българската дума за computer). Сега, 10-ина години по-късно, във времето на www, Counter-Strike и “Click here” си мечтая за простото удоволствие да поговоря с някого за нещо различно от темата PC-та. Напоследък първите думи на хората около мен са: “Здрасти! Абе да знаеш що ми забива Explorer-а”, “Я кажи откъде да си сваля…”, “Що не ми бачка мрежовата карта” или вариации по темата. Какво стана с другите умозанимаващи дейности? Страх ме е да попитам каква е последната книга, която въпросната личност е чела, защото рискувам да получа съобщението “Error 404 – Not Found”. Е все пак е по-добре от “Error 500 – Internal server error”, което е резултат от моите усилия да сменя темата на нещо различно от последното играно ниво на Quake или поредната Holywood-ска промивка на мозъка, наречена кино.
*** SeXy has invited you to join #f…_all_the_chicks
/ignore S*.*
Става ми смешно, когато всеки втори, който се е научил да инсталира Windows (просто натискай бутона “Next>” докато видиш бутона “Finish”) се именува хакер. Без дори да е чел МАНИФЕСТА. Не, не кой да е манифест а Манифестът на хакера. Ще цитирам нещо от него:
“…Да, Аз съм престъпник. Моето престъпление е любопитството ми. Моето престъпление е, че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите. Аз съм хакер и това е моя манифест. Вие може да спрете един от нас, но не може да спрете всички… А Вие… Вие всичките сте еднакви… “
/ban #hakers *.*
Е, не искам да подценявам новоизпечените компютърни специалисти, по съвместителство наричани хакери, но не виждам нищо героично в това да издърпаш няколко програми от Мрежата и да скапеш нечие PC през IRC-то и съответно да ликвидираш нечии неколкомесечен труд например. По-трудното е обратното. Но май взех да ставам твърде поучителен и досаден. Последно по темата – хакер не е онзи шумния на съседния компютър в залата, който се провиква, че току-що е изритал някой от 4ат-а, а онова малкото, приведено на клавиатурата момченце, което почти не използва мишката и чиито desktop изглежда скучен в черно-белите си цветове.
*** you were kicked by LamerZ (reason: speak too much)
*** attempting to rejoin
/part #life_is_so_complicated
Изглежда, че няма измъкване от тия компютри. Но ако все още не сте си обременили съзнанието с някой курс по компютърна грамотност, послушайте ме – НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ. Все едно ви чувам: “Дааа, лесно му е на тоя, нали си ги знае нещата” Е да ама ако знаете как искам някой път да мога да напиша:
DELTREE /y c:
e, но все пак си пазя по едно архивно копие под ръка 🙂
File not found
c:installsetup
Дерзайте. Учете се и преди да си ви хванали неотменно вървящите със техниката комплекси, си спомнете, че Техниката е направена да служи на Хората, не обратното! А Хората на кой служат? Хм, ще оставя това на вашето въображение (ако все още ви се намира, моето го вградиха във browser-а и сега си върви като plug-in).
/quit (/me enters to the MATRIX)
Not responding.
Kernel32.exe has performed an illegal operation and will be shut down.
rebooting…
— TO|_|_|E —
Изпратихме Жорко за няколко седмици при бабите му. Хлапето сравнително добре понесе заминаването – нямаше тръшкания по земята и писъци “Искаааааам мамаааааа” характерно за тая възраст. Ала не е късно и това да стане 😉
България, ранна пролет. Още е студено. Къща на село, стая с бумтяща печка тип “чудо”. Жорко току-що пристингал и баба му и дядо му разтоварват багажа. Жорко влиза стаята и след секунда хвърчи по коридора викайки с пълен глас “Дядооооо, fiiiiireeeeeee.” Дядо му тича да види какво става, вижда че всичко е наред и пита хлапето: “Да, Жорко, какво има?”. “Fire*, дядо, има fire в стаята”. Дядо му не разбирайки английската дума, само се съгласява “Да, да, така е Жорко, така е”. Обаче малкия го дърпа към стаята и показва отблясъците на огъня през процепите на печката и казва с едни такива големи очи “Дядо, има fire в стаята.” Едва тогава дядо му се досеща, че детето дава аларма за пожар.
Така става когато децата растат в къщи с парно!
* – Fire е английската дума за огън.
Преди време се чудех как човек може да си забрави родния език. Отиваш да речем за няколко години в чужбина и после изведнъж говориш с акцент и си кълчиш езика. Чисто преиграване, мислех си, за да се направиш на интересен. Да си забравиш езика… да бе! Ама ей на – и на мен ми дойде времето.
Първо се почва с някой ежедневни думички – например station (произнася се стейшън) вместо спирка, bill (бил) за сметка, landlord (лендлорд) за хазяин и т.н. После полека-лека разни изрази се вмъкват в разговора – “book an appointment” (за записване на час при лекар например), “get a bus”, grab the trolley”, “make a list”, “pick me up later” … Речта често започва да се изпъстря с бисери от рода на “Ще ходя на shopping, така че направи list за продуктите” или “Book-ни appointment при GP-то, че днес съм много busy и ще ходя да плащам bill-овете.”
Не стига че разговорите се замърсяват с какви ли не чуждици, ами правописа също започва сериозно да регресира. Шлокавицата превзема азбуката на солунските братя и преди да се усетя, veche se zamislqm kak se pishat razni bukwi na kirilica.
Ех родна реч, omaina, and sweet!
Най-страшното е че процеса е съвсем незабележим. Започва се неусетно, по една-две вмъкнати думички в разговора, then постепенно тенденцията becomes worse. После се хващаш че не само казваш думичките, but also и мислиш на “чуждия” language. С времето not only езика става not that foreign anymore, а даже става все по-difficult да използваш родните думички, и much easier to pick their english (in my case) алтернатива. С влошаването на симптомите I’ve started to notice that even словореда ми morphed into some odd beast като for example да слагам глагола in front of подлога. The next phase is when I намерих за completely нормално да говоря in english with other bulgarians. It was so…. естествено, you know.
Fortunately the transformation is not (yet) напълна, така че there is still някаква hope left. Although, I must призная, it becomes increasingly трудно to fight the trend. But I still firmly believe that it is such предимство to know foreign languages. You know – not only матерния. Just have to be a little bit more cautious and not pick up too much of it. But you know what I mean, don’t you?!
Както и предполагах, по-мощния процесор значи и повече топлина, водеща до по-бързо въртене на вентилаторите и следователно – повече шум. На всичкото отгоре захранването на кутията започна да издава странни звуци та се наложи за трети път да прибягвам към сайта за компютърни части. Този път даже не се и опитах да давам обяснения на Таня. Само между другото и споменах, че алтернативата за харчене на тези пари е да се почерпим навън с приятели. Мисля че номера мина и този път.
Сега машината е добре екипирана, по-тиха от преди, макар че достатъчно шумна да се усеща в редките моменти, когато Жорката не вилнее в хола. Все още има разни малки проблемчета за решаване, но общо взето след няколко късни нощни сесии и ровене в дебрите на Линукс/MythTV/mplayer/Lirc успях да докарам нещата до достатъчно добре работеща система. Ще видим докога ще удържа преди да измисля нещо ново.
За край – малка доза оздравителен смях. Докато се рових из сайтовете и сравнявах различните видове вентилатори и охладителни системи, Жорката дойде при мен и попита:
– Тати, тати, какво правиш?
– Търся радиатори за процесори, миличък.
Жорката скочи от скута ми и отиде при Таня:
– Мамо, мамо, тати търси … принцесори.
Хм, след няколкоседмично човъркане на новата машина установих, че явно процесора не е достатъчно мощен да се справи със съвременните видео компресии. Наложи се да поръчам по-мощен (и по-горещ) процесор. Пред половинката ми минах с извинението “Ами това ще ми е подаръка за Коледа”. За моя изненада, номера мина. Това предполагам значи, да не чакам друг подарък от Дядо Коледа 🙂
За протокола – за гледане на 1080p видео кодирано в MPEG4 формат с чисто софтуерно декодиране под Линукс ще ви трябва като абсолютен минимум поне 3Ghz звяр. За съжаление видео драйверите под Линукс не поддържат хардуерно декодиране и затова процесора трябва да върши всичката работа. Хич не помага и това, че за момента чисто софтуерното декодиране поддържа само едно процесорно ядро, така че дву- и четири-ядрен процесор не помага особено. Между другото борбата за видео плеър на новата машина се води с променлив успех между VLC и mplayer. VLC има много лесен за човъркане и експериментиране конфигурационен файл със всички възможни настройки, ала mplayer кърти мивки с производителността си. И двете програми имат много добра документация макар че първата има по-добър форум и стабилните версии се обновяват по-често на официалния сайт. От друга страна, mplayer е в постоянна бета-тест фаза, ала гарантирано включва по-по-най- новите промени. Експериментите продължават.
От известно време ме сърбят ръцете да сглобя една машина за мултимедия – хем да си начеша крастата за нов компютър, хем да направя едно добро дело и да намаля застрашително нарастващия брой на DVD-та (това ми е официалното оправдание пред съпругата за покупката). Тази вечер поръчах частите и с нетърпение ги чакам да пристигнат. Дано предколедните подготовки не забавят доставката.