Манифестът на хакера

Като споменах за Манифеста в предишния пост, реших да публикувам целия превод.

Tова е превод на оригиналния текст от Phrack:


Днес хванаха още един – навсякъде из вестниците тръбят “Младеж арестуван във възка с компютърно престъпление”, “Хакер арестуван след опит за проникване в банка”….

Глупави деца. Всичките са еднакви.

Но дали и вие, въпреки всичките ви титли и техническа мисъл от на ниво от 50-те години на миналия век, някога сте поглеждали през очите на хакера? Замисляли ли сте се какво го всъщност го мотивира, какво го прави такъв какъвто е и защо е станал такъв?

Аз съм хакер, а това е моят свят….

Всичко започна от училището… Аз съм по-умен от повечето от другите деца в класа, а глупостите на които ни учеха там ме оттегчават…

На умник се прави, а?  Да върви по дяволите.  И той е като всички останали.

В часа за петнайсти път ни обясняват как се опростяват дробни числа. Аз знам как се прави. “Не, не госпожо Смит, нямам го в тетрадката си – сметнах го наум…”

Проклет умник. Сигурно го е преписал. Те всичките са еднакви.

Днес направих откритие. Намерих компютър. Много е як. Прави точно това,  което искам да прави. Ако направи грешка, то е само защото аз съм му казал така и грешката всъшност е моя. Не защото не ме харесва… или се плаши от мен… или си мисли че се правя на много умен… или че не обича да обяснява и защото всъщност мрази работата си като учител…

Проклето дете. Само гледа да играе игри на компютъра. Като всички останали.

И после … се случи… Отворих вратата към един нов свят… течейки по телефонната линия като хероин през вените на наркоман, пулсирайки в електронени вълни изпращани по кабела, в бягство от ежедневните простотии… към един нов пристан.

Това е…. моят свят. Аз съм част от него. Той ми принадлежи….  както и аз на него.
Познавам всеки в него… дори и да не съм ги срещал, дори никога да съм си говорил с тях… дори никога повече да не чуя за тях… Познавам ги всичките.

Хлапака пак ли е на телефонната линия! Мътните да го вземат. И всичките като него също.

Можете да заложите задника си, че всички ние сме еднакви. В училището ни хранеха с бебешка каша, когато ние копнеехме за пържоли… А парченцата месо които успяваха да се промъкнат между кашата бяха сдъвкани и безвкусни.  Над нас издевателстваха садисти… а останалите просто ни игнорираха с апатия. Малкото, които имаха какво да ни научат, ни намериха за деца изпълнени с желание, но те бяха капка вода в пустинята.

Сега това е нашият свят… светът на електроните и мрежовия суич, на красотата на битовете и байтовете. Ние използваме безплатно услуги, които и без това трябва да струват стотинки, ако не бяха притежавани и експлоатирани от алчни печалбари, и заради това ни наричат престъпници.  Ние търсим познание… а вие ни наричате престъпници.  Ние съществуваме без цвят на кожата, без националност, без религиозни пристрастия… а вие ни наричате престъпници. Вие построихте атомната бомба. Вие подстрекавате войни. Вие убивате, мамите и лъжете, а искате да ви повярваме, че е за наше добро и че престъпниците всъщност сме Ние.

Да, аз съм престъпник. Моето престъпление е това че съм любознателен. Моето престъпление е че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите.

Аз съм хакер и това е моя манифест.  Може да спрете мен, но не може да спрете всички ни… защото… вие всичките сте еднакви.

+++ Менторът +++

ASL PLS*

Преди няколко дни се рових из архивните копия и попаднах на разни неща които съм писал в студентските години докато работех да изкарам някой лев през лятото в различни интернет зали. Учудващо за мен, въпреки че е минало бая време оттогава (повече отколко ми се иска да си призная), някои от текстовете са изненадващо актуални (поне за мен) и днес.  По-долу е една кратка статия, нахвърлена по времето на една нощна смяна след продължително киснене в IRC чатове. Приятно четене.

* ASL PLS е- популярно съкращение на “age, sex, location please” (моля, какви са ти възрастта, пола и къде си в момента) използвано в IRC чатовете.

Действието се развива някъде в късните 90-те или в ранните години на 21-ия век.

/server shake.your-brain.mil

*** connected

/nick root@localhost.edu

/j #enter_in_the_real_life

/me is online

Мдааа! Във времето на поколението на “asl pls” и безсънните нощи game-ване взех да си мисля, че нещо не ми е наред. Когато бъдещето беше още светло, компютрите – Правец, а операционната система – DOS, когато Microsoft още не беше заразила 90% от PC-тата със Windows, а Интернет беше чуждица, денем и нощем бълнувах за един брой ЕИМ (за непросветените – Електронно Изчислителна Машина, което е българската дума за computer). Сега, 10-ина години по-късно, във времето на www, Counter-Strike и “Click here” си мечтая за простото удоволствие да поговоря с някого за нещо различно от темата PC-та. Напоследък първите думи на хората около мен са: “Здрасти! Абе да знаеш що ми забива Explorer-а”, “Я кажи откъде да си сваля…”, “Що не ми бачка мрежовата карта” или вариации по темата. Какво стана с другите умозанимаващи дейности? Страх ме е да попитам каква е последната книга, която въпросната личност е чела, защото рискувам да получа съобщението “Error 404 – Not Found”. Е все пак е по-добре от “Error 500 – Internal server error”, което е резултат от моите усилия да сменя темата на нещо различно от последното играно ниво на Quake или поредната Holywood-ска промивка на мозъка, наречена кино.

*** SeXy has invited you to join #f…_all_the_chicks

/ignore S*.*

Става ми смешно, когато всеки втори, който се е научил да инсталира Windows (просто натискай бутона “Next>” докато видиш бутона “Finish”) се именува хакер. Без дори да е чел МАНИФЕСТА. Не, не кой да е манифест а Манифестът на хакера. Ще цитирам нещо от него:

“…Да, Аз съм престъпник. Моето престъпление е любопитството ми. Моето престъпление е, че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите. Аз съм хакер и това е моя манифест. Вие може да спрете един от нас, но не може да спрете всички… А Вие… Вие всичките сте еднакви… “

/ban #hakers *.*

Е, не искам да подценявам новоизпечените компютърни специалисти, по съвместителство наричани хакери, но не виждам нищо героично в това да издърпаш няколко програми от Мрежата и да скапеш нечие PC през IRC-то и съответно да ликвидираш нечии неколкомесечен труд например. По-трудното е обратното. Но май взех да ставам твърде поучителен и досаден. Последно по темата – хакер не е онзи шумния на съседния компютър в залата, който се провиква, че току-що е изритал някой от 4ат-а, а онова малкото, приведено на клавиатурата момченце, което почти не използва мишката и чиито desktop изглежда скучен в черно-белите си цветове.

*** you were kicked by LamerZ (reason: speak too much)

*** attempting to rejoin

/part #life_is_so_complicated

Изглежда, че няма измъкване от тия компютри. Но ако все още не сте си обременили съзнанието с някой курс по компютърна грамотност, послушайте ме – НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ. Все едно ви чувам: “Дааа, лесно му е на тоя, нали си ги знае нещата” Е да ама ако знаете как искам някой път да мога да напиша:

DELTREE /y c:

e, но все пак си пазя по едно архивно копие под ръка 🙂

File not found

c:installsetup

Дерзайте. Учете се и преди да си ви хванали неотменно вървящите със техниката комплекси, си спомнете, че Техниката е направена да служи на Хората, не обратното! А Хората на кой служат? Хм, ще оставя това на вашето въображение (ако все още ви се намира, моето го вградиха във browser-а и сега си върви като plug-in).

/quit (/me enters to the MATRIX)

Not responding.

Kernel32.exe has performed an illegal operation and will be shut down.

rebooting…

— TO|_|_|E —