Манифестът на хакера

Като споменах за Манифеста в предишния пост, реших да публикувам целия превод.

Tова е превод на оригиналния текст от Phrack:


Днес хванаха още един – навсякъде из вестниците тръбят “Младеж арестуван във възка с компютърно престъпление”, “Хакер арестуван след опит за проникване в банка”….

Глупави деца. Всичките са еднакви.

Но дали и вие, въпреки всичките ви титли и техническа мисъл от на ниво от 50-те години на миналия век, някога сте поглеждали през очите на хакера? Замисляли ли сте се какво го всъщност го мотивира, какво го прави такъв какъвто е и защо е станал такъв?

Аз съм хакер, а това е моят свят….

Всичко започна от училището… Аз съм по-умен от повечето от другите деца в класа, а глупостите на които ни учеха там ме оттегчават…

На умник се прави, а?  Да върви по дяволите.  И той е като всички останали.

В часа за петнайсти път ни обясняват как се опростяват дробни числа. Аз знам как се прави. “Не, не госпожо Смит, нямам го в тетрадката си – сметнах го наум…”

Проклет умник. Сигурно го е преписал. Те всичките са еднакви.

Днес направих откритие. Намерих компютър. Много е як. Прави точно това,  което искам да прави. Ако направи грешка, то е само защото аз съм му казал така и грешката всъшност е моя. Не защото не ме харесва… или се плаши от мен… или си мисли че се правя на много умен… или че не обича да обяснява и защото всъщност мрази работата си като учител…

Проклето дете. Само гледа да играе игри на компютъра. Като всички останали.

И после … се случи… Отворих вратата към един нов свят… течейки по телефонната линия като хероин през вените на наркоман, пулсирайки в електронени вълни изпращани по кабела, в бягство от ежедневните простотии… към един нов пристан.

Това е…. моят свят. Аз съм част от него. Той ми принадлежи….  както и аз на него.
Познавам всеки в него… дори и да не съм ги срещал, дори никога да съм си говорил с тях… дори никога повече да не чуя за тях… Познавам ги всичките.

Хлапака пак ли е на телефонната линия! Мътните да го вземат. И всичките като него също.

Можете да заложите задника си, че всички ние сме еднакви. В училището ни хранеха с бебешка каша, когато ние копнеехме за пържоли… А парченцата месо които успяваха да се промъкнат между кашата бяха сдъвкани и безвкусни.  Над нас издевателстваха садисти… а останалите просто ни игнорираха с апатия. Малкото, които имаха какво да ни научат, ни намериха за деца изпълнени с желание, но те бяха капка вода в пустинята.

Сега това е нашият свят… светът на електроните и мрежовия суич, на красотата на битовете и байтовете. Ние използваме безплатно услуги, които и без това трябва да струват стотинки, ако не бяха притежавани и експлоатирани от алчни печалбари, и заради това ни наричат престъпници.  Ние търсим познание… а вие ни наричате престъпници.  Ние съществуваме без цвят на кожата, без националност, без религиозни пристрастия… а вие ни наричате престъпници. Вие построихте атомната бомба. Вие подстрекавате войни. Вие убивате, мамите и лъжете, а искате да ви повярваме, че е за наше добро и че престъпниците всъщност сме Ние.

Да, аз съм престъпник. Моето престъпление е това че съм любознателен. Моето престъпление е че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите.

Аз съм хакер и това е моя манифест.  Може да спрете мен, но не може да спрете всички ни… защото… вие всичките сте еднакви.

+++ Менторът +++

И още за мултимедията под Линукс

Както и предполагах, по-мощния процесор значи и повече топлина, водеща до по-бързо въртене на вентилаторите и следователно – повече шум. На всичкото отгоре захранването на кутията започна да издава странни звуци та се наложи за трети път да прибягвам към сайта за компютърни части. Този път даже не се и опитах да давам обяснения на Таня. Само между другото и споменах, че алтернативата за харчене на тези пари е да се почерпим навън с приятели. Мисля че номера мина и този път.

Сега машината е добре екипирана, по-тиха от преди, макар че достатъчно шумна да се усеща в редките моменти, когато Жорката не вилнее в хола. Все още има разни малки проблемчета за решаване, но общо взето след няколко късни нощни сесии и ровене в дебрите на Линукс/MythTV/mplayer/Lirc успях да докарам нещата до достатъчно добре работеща система. Ще видим докога ще удържа преди да измисля нещо ново.

За край – малка доза оздравителен смях. Докато се рових из сайтовете и сравнявах различните видове вентилатори и охладителни системи, Жорката дойде при мен и попита:
– Тати, тати, какво правиш?
– Търся радиатори за процесори, миличък.
Жорката скочи от скута ми и отиде при Таня:
– Мамо, мамо, тати търси … принцесори.

И пак за новия компютър

Хм, след няколкоседмично човъркане на новата машина установих, че явно процесора не е достатъчно мощен да се справи със съвременните видео компресии. Наложи се да поръчам по-мощен (и по-горещ) процесор. Пред половинката ми минах с извинението “Ами това ще ми е подаръка за Коледа”. За моя изненада, номера мина. Това предполагам значи, да не чакам друг подарък от Дядо Коледа 🙂

За протокола – за гледане на 1080p видео кодирано в MPEG4 формат с чисто софтуерно декодиране под Линукс ще ви трябва като абсолютен минимум поне 3Ghz звяр. За съжаление видео драйверите под Линукс не поддържат хардуерно декодиране и затова процесора трябва да върши всичката работа. Хич не помага и това, че за момента чисто софтуерното декодиране поддържа само едно процесорно ядро, така че дву- и четири-ядрен процесор не помага особено. Между другото борбата за видео плеър на новата машина се води с променлив успех между VLC и mplayer. VLC има много лесен за човъркане и експериментиране конфигурационен файл със всички възможни настройки, ала mplayer кърти мивки с производителността си. И двете програми имат много добра документация макар че първата има по-добър форум и стабилните версии се обновяват по-често на официалния сайт. От друга страна, mplayer е в постоянна бета-тест фаза, ала гарантирано включва по-по-най- новите промени. Експериментите продължават.

Още един компютър

От известно време ме сърбят ръцете да сглобя една машина за мултимедия – хем да си начеша крастата за нов компютър, хем да направя едно добро дело и да намаля застрашително нарастващия брой на DVD-та (това ми е официалното оправдание пред съпругата за покупката). Тази вечер поръчах частите и с нетърпение ги чакам да пристигнат. Дано предколедните подготовки не забавят доставката.