Днес пристигаха 4-те DVD-та със “Смахнатите истории”. Името май нищо не напомня, а? А какво ще кажете за Looney Tunes. 😀 Да точно така – лудите истории на заека Бъни и Дафи Патока, на Койота и Бързоходеца (Road Runner), на Туити и Силвестър и още и още. Общо 60 (словом – шестдесет) филмчета. Проблемът е само как ще намеря достатъчно време да ги изгледам…
Дали пък не се вдетинявам!!! 🙁
You know, when I look back on my little life,
and all the women I’ve known…
… I can’t help but think about…
all that they’ve done for me…
… and how little I’ve done for them.
How they looked after me, cared for me…
… and I repaid them by never returning the favour.
Yeah.
I used to think I had the best end of the deal.
What have I got?
Really?
Some money in my pocket.
Some nice threads. Fancy car at my disposal.
And I’m single.
Unattached.
Free as a bird.
I don’t depend on nobody.
Nobody depends on me.
My life’s my own.
But I don’t have peace of mind.
And if you don’t have that, you’ve got nothing.
So…
So, what’s the answer?
That’s what I keep asking myself.
What’s it all about?
You know what I mean?Alfie (starring Jude Law)
За какво ли е наистина всичко това…
П.П. Някои успя ли да преведе това на български… и да запази същия смисъл…
Всяка промяна е за добро.
За хубаво или лошо, идва време за промени. Горния цитат е на един от мениджърите в Компанията. Склонен съм да се съглася с него. Позитивното мислене е единия от критериите за успеха. Въпреки това неизвестността винаги ме е плашила. Да разчупя статуквото и да предприема нещо самостоятелно, да тръгна да прокарвам собствени пътеки, вместо да вървя по утъпканите пътища… вълнуващо е. И плашещо. Но винаги съм бил щастливец да имам подходящите хора до мен, които да ме подкрепят и да ми дадат началния тласък. След това е по-лесно – просто продължаваш напред. Имам един спомен… Бяхме на фамилно събиране в планината – на Бяла Черква. Беше разгара на лятото и всички се бяха настанили край голямата софра на една от многобройните поляни. Аз си играех край една от пистите, когато залитнах надолу по нея и за да не падна се затичах устремно. Буквално летях надолу по пистата и си мислех – “не спирай да бягаш, иначе ще паднеш и ще се удариш лошо”. И тичах сякаш светът се свършваше. Никога по-късно през съзнателния си живот не съм тичал толкова бързо. И тичах… и тичах… и тичах… докато свърши пистата. Тогава, почти обезумял от уплаха и умора се обърнах, погледнах нагоре и си помислих – “Няма начин да съм тичал цялото това разстояние”.
Години по-късно всеки път преди нова промяна си повтарях пак “Няма начин да се справя с това”… само за да опровергая по късно сам своя песимизъм. Сигурно се предполага, че с времето съм свикнал. Уви – страхът от промяната си остава. Хубавото е, че в моменти като този се намира някой да ми даде начален тласък, най-често под формата на ритник млко по-долу от кръста. За което после съм му благодарен. И макар че на теория не е добре да те ритат често по-долу от кръста, практиката показва, че понякога е здравословно и поддържа състоянието на кръста в добро състояние. Което не означава, че е приятно.
Каква е връзката на тези спомени с настоящия момент?! Не съм много сигурен, освен по онова чувство на залитване надолу по пистата. Зная, че трябва да тичам до края и колкото по-бързо тичам, толкова по-добре. Само че дали този път няма да падна…
Честит имен ден на всички адаши Тодоровци, Теодори, Тодорки и Тошета. Да сте живи и здрави и да си намерите своята половинка, с която да се обичате. Всичко останало е вятър работа.
Тодоровден е познат още и като Конски Великден и се организират кушии (конски надбягвания), така че яхвайте де що има чифтокопитно и хайде на ливадите. 😀 А аз отивам да вдигна една наздравица за ваше и наше здраве.
Наздраве, дружина…
Тази седмица Таня боледува – има висока температура и се чувства отпаднала. И макар да твърдеше, че се чувства по-добре, вчера малко ме изплаши и днес я накарах да си остане вкъщи. Аз също не отидих на работа. Компанията все ще оцелее някак си един ден без мен. За сметка на това днес двамата с Таня си починахме добре и се разходихме из близкия парк. Времето беше пролетно – 18 градуса с много слънце и никакви облаци – нещо необичайно за Лондон. Разходихме се из Mudchute Garden. Това е нещо като голям зоопарк недалеч от нашата квартира. По-скоро е като вътрешно селце в сърцето на Лондон – има ферма за животни. И днес се засякохме с група деца от местните детски градини, дошли да видят наживо истински прасенца, патки, зайци, кокошки, петели, крави, кози и дори… лами. И това е на някакви си двайсет минути пеш от новото сити. Гледката наистина е интересна – лама на фона небостъргач 🙂
Всъщност това не е единствената фауна до нас. В езерцето пред квартирата си имаме риби, костенурки и … патки. По принцип нямам нищо против патките, обаче като вземат да се викат една друга сутринта към 5 часа ми идва да изляза с една по-голяма тояга и да ги почна наред… 😡 Вчера след дълго зимно отсъствие в нашата градина се върна и Ешкенази – таралежът, който ни рови в торбите с боклука. А миналата седмица забелязах как местната лисица направи кражба с взлом и отмъкна храната на съседската котка. Въобще по всички признаци си личи – пролетта идва. И всички я очакваме с нетърпение.
В петък с Таня бяхме на ехограф и видяхме за първи път (всъщност на Таня беше за втори) нашето бебе. Видяхме неговото нежно, деликатно, още формиращо се тяло, неговото мъничко тупкащо сърчице, и аз се почувствах… трудно ми дори да опиша какво чувствах… Това е чудото на чудесата – от две малки невидими клетки от мен и Таня сега в нея расте един бъдещ човек… една бъдеща личност, като мен самия… като нея… Чудо! Не мога да намеря думи. А може би няма и смисъл да ги търся. Чудесата не е необходимо да се обясняват. Мога само да се поклоня пред тайнството, наречено живот. И да свикна с мисълта, че ще има още едно любимо същество на този свят, което ще се нуждае от моите … от нашите грижи, подкрепа и най-вече обич.
Хей, бебо и ти моя мила Таничка. Да знаете, че си ви обичкам.
Явно темата за софтуерните патенти е разтревожила доста от мислещите хора и специалистите в ИТ сферата. За съжаление обаче влиянието на решението на Съвета на Европейският съюз засяга нещо повече от “патентоспособността на изобретенията свързани с компютри”. В отвореното писмо на Йонас Мабе (Jonas Maebe), член на борда на Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (Foundation for a Free Information Infrastructure – FFII), което може да се намери тук, се подлага на съмнение самата демократична основа на взимането на решения в Европейският съюз.
Днес е тъжен ден за европейската демокрация. Накратко – Европейският Президентски Съвет прие директивата за софтуерните патенти от 18 Май 2004 (повече по темата може да се намери тук (на български) и тук, а отзивите и повече новини относно патентите може да се намерят на сайта на FFII). Какво означава това? Ето и моята интерпретация на събитията както и малко прогнозиране за влиянието им върху бъдещето на цялата индустрия.
Вчера преминах кратък курс по терминиране на оптични комуникационни кабели (fibres). инструкторът беше от Belden и съответно всички конектори и оптични кабели бяха на Belden. За тези, които името не им говори нищо – това е бившата NORDX/CDT, която пък от своя страна е поделение на бившата Nortel, която пък е трансформираната Northern Telecom, която пък е наследник на Bell Telephone, основана от Александър Бел, създателя на телефона. Всъщност нещата с преобразуването на компаниите са малко по-сложни, но който се интересува от подробности и история – нека да погледне тук, тук, тук и тук. Курсът беше повече от интересен, защото използвахме последно поколение конектори и влакна, способни да предават до 10 Gbps (това е 100 пъти по-бързо от нормален 100 Mbps Fast ethernet) и въпреки това конекторите няма нужда да се сплайсват (splicing е термин за свързването на оптични влакна посредством “заваряване” при висока температура). Вместо това те се кримпват (crimping – свързване на конектори с кабелите посредством специални клещи). По този начин силно се улеснява внедряването на оптични връзки в локалните мрежи и се намалява крайната цена на инсталациите. Тенденцията е до няколко години оптичните връзки да надминат по брой на инсталациите тези с медни UTP връзки и да доминират на пазара. Ако преди съм имал някакви съмнения дали това ще стане, сега съм повече от убеден, че със сравнително простите технологии за терминиране като тези на Belden бъдещето на изцяло оптичните локални мрежи не е далеч в бъдещето, а вече в настоящето. Вярно че цената все още е фактор (£5 за конектор), но с усвояването на технологията и навлизането на повече конкуренция, цените неминуемо поевтинеят (някой помни ли времето на $50 за BNC конектор… ех, а бяхме млади и зелени 🙂 ). На курса разучихме и как точно да измерваме характеристике на оптичните връзки, макар че за мен лично нямаше особено нови неща (кратка извадка от автобиографията – инженер с магистърска степен по “Оптични и мобилни комуникации”). Интересно ми беше все пак да узная, че се очаква в средата на 2006 да се приеме стандарта за 10Gps по медни връзки. Макар за момента тези скорости да ми се струват повече от огромни, мисля че бързо ще се намерят приложения за оползотворяването им – например отдалечени масиви за съхранение на данни (вместо хард диска на лаптопа вкъщи използваш този на работната станция в офиса), интерактивно видео в реално време, HDTV ( High Definition Television) телевизия и особено в клъстерите (clusters) и grid супер компютрите. Живот и здраве, ще поживеем и ще видим. А може да се появят дори съвсем неочаквани приложения за тези скорости, приложения за които дори сега и не предполагаме. Важното е, че научих още нещо ново и се надявам наученото да ми свърши работа и да ме държи на “върха на вълната”.
Първите стъпки в бременооста са ясни – всички се радват, честитят, бъдещата майка започва да се оглежда за бебешки дрешки и да да търси съвети от приятелки и родители, а бъдещия татко – да си търси по-добре платена работа. 🙂 Но после нещата леееекичко се променят. Като например това, че бъдещата майка започва да проявява непредсказуеми желания от рода “хм, как ми се е прияло …” (заместете многоточието с нещо, което въобще не предполагате и което често се намира трудно и струва скъпо) и как до скоро любими ястия, питиета и музика започват все по-силно да я дразнят. Добавете към това засиленото, почти като на хрътка обоняние (“какво мирише толкова в коша за боклук”, “къде си се врял с тия дрехи”, “я отвори прозореца да се проветри…”), непредизвиканите емоционални пристъпи на лошо настроение, добавете гаденето, склоността надълко и нашироко да се коментират въпроси без ясен отговор (“ами сега с това дете… трябва да спестим пари… ще има ли място в квартирата… ами как ще го гледаме… ще се справим ли сами без родителите…”) и объркващите твърдения от рода “ти защо не знаеш аз какво искам” и ще получите горе-долу представа как се чувства един бъдещ татко. С Таня си купихме книжка за бременооста и един от съветите към татковците в нея беше “Запазете си чувството за хумор”. Много мъдър съвет, само дето понякога се чудя как да успея.
“Уф, студено ми е. Затвори прозореца. Ама сега пък ми е задушно. Да де, ама като облека тая блуза ме стяга ластика. Ти пак ли си ял чесън?! Стига си увеличавал музиката. И тая лампа все в очите ми свети. Да ама сега пък нищо не виждам. Какво се шматкаш напред-назад само. Я иди от магазина да купиш плодове. И да не се забравиш там… Хайде вече да се връщаш, че ми е скучно да стоя сама… Аз малко си поплаках докато те нямаше. Много си те обичкам, да знаеш. Ама наистина много миришеш на чесън. ”
Добре че Пепито и Желян (който също очакват бебе) преминават през същите изпитания и има с кого да споделяме опит. И докато двете бъдещи майки ентусиазирано споделят новите усещания и хормоналните промени, ние, двамата бъдещи татковци, умуваме над финансовите въпроси. Въпреки всички неясноти и съмнения мисля, че ще справим много добре. Важното е да обичаме нашите половинки… и нашите деца. В края на краищата нали затова се наричаме семейство.