Днес с Таня бяхме при акушерка. Оказа се приятна млада дама, англичанка за мое учудване (в Лондон повечето лекари и медицински персонал са главно от Азия и Африка). На тзи първа среща рутинно попълнихме разни въпросници засягащи здравословното ни състояние,както и това на нашите семейства чиято цел е да се установи предразположеност на бебо към някакви фамилни заболявания. После ни дадоха сума ти брошурки, една книга с картинки за етапите на бремеността и първите стъпки при гледането на бебо (брррр… снимките на раждащи мами приличаха на извадени от филмите на ужасите) както и направления за безплатни кръвни тестове и безплатни зъболекарски услуги за Таня, от тя които може да се възползва през цялата бременоост и една година след раждането. Освен това ни дадоха разписанието на безплатните курсове за бъдещи родители, където ще ни учат как се гледа бебето през първите седмици след раждането, как протича самото раждане и всичко останало, свързано с бебо. Забелязахте ли колко пъти употребих думата “безплатни”? Не случайно наблягам на нея. Във форума, където Таня пусна постинг относно заплащането на медицинските прегледи за бременни се разбра, че в България едва ли не е лукс да имаш бебе. За всеки преглед лекарите искали пари, а някои от тях предписвали дори ненужни лекарства и прегледи, за да изцедят семейния бюджет, естествено. Направо ми се гади от такива работи! Мисля, че съм спокоен тип човек, ама само като си представя как някои лекар, чиято работа е да си грижи за здравето на съпругата и детето ми ще иска пари за да се погрижи за тях… и направо…. по-добре да не си представям, че току виж клавиатурта го отнесла! То не че и тук в UK лекарите не са по-добри (мен сума ти време ме мотаят напред-назад), но когато стане дума за нещо спешно веднага викат линейка. Понякога дори за всеки случай – по-добре напразно да разкарат една кола, вместо да “изпуснат” човешки живот. А ако все пак това се случи, вестниците вдигат врява до небесата. А пациентите си търсят правата и нищо чудно да осъдят болницата и лекарите. А относно предоставянето на информация – човек може направо да се удави в нея. Във всяка поликлиника има брошури за какво ли не и дори си имат т. нар. “здравни съветници” (“health advisors”), които информират пациентите с по-сериозни проблеми какво трябва да правят и как да се погрижат за възстановяването си.
Естествено не всичко е толкова розово колкото изглежда. През последните години в болниците в UK има все по-чести случаи на Methicillin Resistant Staphlococcus Aureus – MRSA, което е инфекция от бактерии, устойчиви към антибиотици. Много често подобни инфекции причиняват и смърт. Причината за заболеваемостта е най-често лошата хигиена в болниците. Така че се притеснявам всеки път, когато ни се налага да отидем в някоя.
За край на този постинг ето една смешна и весела случка от форума, с която да отбелжа Празника на смеха 1-ви Април.
Да ви разкажа каква забавна случка ни се случи онзи ден.
Маринка както обикновено обикаляше с паяка из стаята и се чудеше каква беля да направи. 😉 Отиде до компютъра (не беше включен) и хвана USB-кабела, който по принцип се включва към принтера. Веднага, разбира се, го сложи в уста, а ние с мъжа ми се смеехме, че иска да се изяви като принтер, а листите ще излизат през дупето й. 🙂 После баща й реши да включи компютъра. Когато се зареди всичко, излезе съобщение, че имало нов хардуер и започна проверка какъв е. После изведнъж се изписа: “Непознато устройство!“. Умряхме си от смях. 😀
Разбира се, след това й отнехме кабела и го включихме на мястото му.
Оригинал: http://forum.bg-mamma.com/viewtopic.php?t=19970