Обещавам да пиша…

Лидерът на Управляващата партия: Аз обещавам да ви обещая същото, което ви обещавах и миналия път.

Лидерът на Опозиционната партия: Аз обещавам да ви обещая повече, отколкото другите ви обещават.

Лидерът на Една друга партия: Аз съм малко пийнал и не помня какво трябваше да обещая, но като изтрезнея и се сетя за нещо, непременно обещавам да ви го обещая.

Интерпретацията на Жоро относно изборната ситуация в Обединеното Кралство, април 2005

Тук съм. Имам пред вид още съм тук. Само че не онлайн. Просто няма време. Много неща се случват, още повече има за разказване, само че не сега. Може би няма да е и утре. Но скоро ще е. И ще бъде много.

Айде стига толкова съм обещавал.

Още един нормален работен ден

Днес мина почти нормално. Приключих едно проучване (survey) на всички свръзки до един малък Сиско суич, поставих резултатите в една спретната таблица и попълних документацията. След това взех следващата задача, направих едно “закърпване” (patching) на връзките между няколко сървъра и големите сучове и после Мениджъра ме повика за малко, при което се проведе следният диалог:

Мениджъра (със сериозен тон): Престани да правиш това!

Аз (в недоумение): Да правя какво?

Мениджъра (още по сериозно): Това, което клиента пише в писмото.

Аз (в още по-голямо недоумение): Какво писмо?

Мениджъра (чете имейл): “… По повод направето проучване на връзките на финансистката локална мрежа направено от Тодор, искам да изразя благодарност за отлично свършената работа и чудесно представените резултати. Искам също да отбележа задоволството си от качеството на извършената задача и се надявам Компанията и занапред да поддържа същото добро качество на работата…”

Аз (още не схващащ за какво става дума): Да не би да съм сбъркал нещо?

Мениджъра (широко усмихващ се): Да, престани да вършиш толкова добре работата си, че иначе ще разглезим клиентите.

Аз (започващ да загрявам вече): Е, аз не бих искал, но щом настоявате… ще престана.

Мениджъра (леко притеснен): Хм, това всъщност е английски хумор.

Аз (подсмихващ се под мустак): Разбрах.

Мениджъра (гледащ подозрително): Всъщност имах пред вид да продължаваш да си вършиш все така добре работата. Това е английското в хумора.

Аз (вече широко усмихнат): Разбрах. Моето също беше английски хумор.

Веселяк, а! Не стига това, ами в събота бях отговорник за работата през уикенда и трябваше да разпределям работата между колегите. Всъщност това хич не е толкова престижно както изглежда – вместо да си свърша моята работа, трябва да тичам непрекъснато назад-напред и да оправям грешките на новаците. Всъщност моите супервайзори ме “натопиха”, понеже съм “човек, които познава инфраструктурата и може да му се гласува доверие”. Доста находчив начин да се каже “ти си добро магаре – с колкото те натоварим, толкова носиш”. Нямам нищо против да работя и това, стига да има разлика в заплащането… а такава естествено няма! Но стига съм се оплаквал. Харесва ми да си върша добре работата, макар и самата тя да не ми харесва особено. Споко човече… иска се само спокойствие и силна храна. Явно още не му е дошло времето да работя това, което наистина би ми харесало. Но рано или късно и това ще стане. Сигурен съм!

Upgrade на блог-а

Най-сетне и аз се реших да обновя софтуера на блог-а. Вече съм с WordPress 1.5. Ако не се забелязва разлика със стария изглед, значи съм успял да постигна целта си 🙂 На сайта за новите теми на WordPress има страшно много, но повечето ограничават твърде много мястото за текста и са по-трудни за поддръжка. Макар че ако излезе нещо по-интересно може и да си променя мнението. Липсва само календара в страничната лента, но не е болка за умиране. Ако остане време, ще го сложа пак. Поне с новата версия смяната на темите е (почти) фасулска работа. Новия WordPress работи и доста по-бързо, така че увеличих броя на видимите постинги. Дано не създаде отново проблеми.

Ако някой забележи проблеми с блога, като например Internal Server Error” (както се беше случвало преди), загубени линкове или нещо друго, нека да пусне един коментар, или да ми пише. Хм, ама аз май съм забравил да оставя емайла си на сайта. Ами адресът е “тоshе(маймунско а)буков[точка]ком (ха да видим сега спамерите 🙂 )

А да, за малко щях да забравя – сложих един малък и полезен плъгин да показва последните няколко коментара. Само че не съм сигурен дали е на правилното място в страничната лента.

“Life” vs “Жизнь”

Днес с Таня бяхме при акушерка. Оказа се приятна млада дама, англичанка за мое учудване (в Лондон повечето лекари и медицински персонал са главно от Азия и Африка). На тзи първа среща рутинно попълнихме разни въпросници засягащи здравословното ни състояние,както и това на нашите семейства чиято цел е да се установи предразположеност на бебо към някакви фамилни заболявания. После ни дадоха сума ти брошурки, една книга с картинки за етапите на бремеността и първите стъпки при гледането на бебо (брррр… снимките на раждащи мами приличаха на извадени от филмите на ужасите) както и направления за безплатни кръвни тестове и безплатни зъболекарски услуги за Таня, от тя които може да се възползва през цялата бременоост и една година след раждането. Освен това ни дадоха разписанието на безплатните курсове за бъдещи родители, където ще ни учат как се гледа бебето през първите седмици след раждането, как протича самото раждане и всичко останало, свързано с бебо. Забелязахте ли колко пъти употребих думата “безплатни”? Не случайно наблягам на нея. Във форума, където Таня пусна постинг относно заплащането на медицинските прегледи за бременни се разбра, че в България едва ли не е лукс да имаш бебе. За всеки преглед лекарите искали пари, а някои от тях предписвали дори ненужни лекарства и прегледи, за да изцедят семейния бюджет, естествено. Направо ми се гади от такива работи! Мисля, че съм спокоен тип човек, ама само като си представя как някои лекар, чиято работа е да си грижи за здравето на съпругата и детето ми ще иска пари за да се погрижи за тях… и направо…. по-добре да не си представям, че току виж клавиатурта го отнесла! То не че и тук в UK лекарите не са по-добри (мен сума ти време ме мотаят напред-назад), но когато стане дума за нещо спешно веднага викат линейка. Понякога дори за всеки случай – по-добре напразно да разкарат една кола, вместо да “изпуснат” човешки живот. А ако все пак това се случи, вестниците вдигат врява до небесата. А пациентите си търсят правата и нищо чудно да осъдят болницата и лекарите. А относно предоставянето на информация – човек може направо да се удави в нея. Във всяка поликлиника има брошури за какво ли не и дори си имат т. нар. “здравни съветници” (“health advisors”), които информират пациентите с по-сериозни проблеми какво трябва да правят и как да се погрижат за възстановяването си.

Естествено не всичко е толкова розово колкото изглежда. През последните години в болниците в UK има все по-чести случаи на Methicillin Resistant Staphlococcus Aureus – MRSA, което е инфекция от бактерии, устойчиви към антибиотици. Много често подобни инфекции причиняват и смърт. Причината за заболеваемостта е най-често лошата хигиена в болниците. Така че се притеснявам всеки път, когато ни се налага да отидем в някоя.

За край на този постинг ето една смешна и весела случка от форума, с която да отбелжа Празника на смеха 1-ви Април.

Да ви разкажа каква забавна случка ни се случи онзи ден.
Маринка както обикновено обикаляше с паяка из стаята и се чудеше каква беля да направи. 😉 Отиде до компютъра (не беше включен) и хвана USB-кабела, който по принцип се включва към принтера. Веднага, разбира се, го сложи в уста, а ние с мъжа ми се смеехме, че иска да се изяви като принтер, а листите ще излизат през дупето й. 🙂 После баща й реши да включи компютъра. Когато се зареди всичко, излезе съобщение, че имало нов хардуер и започна проверка какъв е. После изведнъж се изписа: “Непознато устройство!“. Умряхме си от смях. 😀
Разбира се, след това й отнехме кабела и го включихме на мястото му.

Оригинал: http://forum.bg-mamma.com/viewtopic.php?t=19970