Днес с Таня бяхме при акушерка. Оказа се приятна млада дама, англичанка за мое учудване (в Лондон повечето лекари и медицински персонал са главно от Азия и Африка). На тзи първа среща рутинно попълнихме разни въпросници засягащи здравословното ни състояние,както и това на нашите семейства чиято цел е да се установи предразположеност на бебо към някакви фамилни заболявания. После ни дадоха сума ти брошурки, една книга с картинки за етапите на бремеността и първите стъпки при гледането на бебо (брррр… снимките на раждащи мами приличаха на извадени от филмите на ужасите) както и направления за безплатни кръвни тестове и безплатни зъболекарски услуги за Таня, от тя които може да се възползва през цялата бременоост и една година след раждането. Освен това ни дадоха разписанието на безплатните курсове за бъдещи родители, където ще ни учат как се гледа бебето през първите седмици след раждането, как протича самото раждане и всичко останало, свързано с бебо. Забелязахте ли колко пъти употребих думата “безплатни”? Не случайно наблягам на нея. Във форума, където Таня пусна постинг относно заплащането на медицинските прегледи за бременни се разбра, че в България едва ли не е лукс да имаш бебе. За всеки преглед лекарите искали пари, а някои от тях предписвали дори ненужни лекарства и прегледи, за да изцедят семейния бюджет, естествено. Направо ми се гади от такива работи! Мисля, че съм спокоен тип човек, ама само като си представя как някои лекар, чиято работа е да си грижи за здравето на съпругата и детето ми ще иска пари за да се погрижи за тях… и направо…. по-добре да не си представям, че току виж клавиатурта го отнесла! То не че и тук в UK лекарите не са по-добри (мен сума ти време ме мотаят напред-назад), но когато стане дума за нещо спешно веднага викат линейка. Понякога дори за всеки случай – по-добре напразно да разкарат една кола, вместо да “изпуснат” човешки живот. А ако все пак това се случи, вестниците вдигат врява до небесата. А пациентите си търсят правата и нищо чудно да осъдят болницата и лекарите. А относно предоставянето на информация – човек може направо да се удави в нея. Във всяка поликлиника има брошури за какво ли не и дори си имат т. нар. “здравни съветници” (“health advisors”), които информират пациентите с по-сериозни проблеми какво трябва да правят и как да се погрижат за възстановяването си.
Естествено не всичко е толкова розово колкото изглежда. През последните години в болниците в UK има все по-чести случаи на Methicillin Resistant Staphlococcus Aureus – MRSA, което е инфекция от бактерии, устойчиви към антибиотици. Много често подобни инфекции причиняват и смърт. Причината за заболеваемостта е най-често лошата хигиена в болниците. Така че се притеснявам всеки път, когато ни се налага да отидем в някоя.
За край на този постинг ето една смешна и весела случка от форума, с която да отбелжа Празника на смеха 1-ви Април.
Да ви разкажа каква забавна случка ни се случи онзи ден.
Маринка както обикновено обикаляше с паяка из стаята и се чудеше каква беля да направи. 😉 Отиде до компютъра (не беше включен) и хвана USB-кабела, който по принцип се включва към принтера. Веднага, разбира се, го сложи в уста, а ние с мъжа ми се смеехме, че иска да се изяви като принтер, а листите ще излизат през дупето й. 🙂 После баща й реши да включи компютъра. Когато се зареди всичко, излезе съобщение, че имало нов хардуер и започна проверка какъв е. После изведнъж се изписа: “Непознато устройство!“. Умряхме си от смях. 😀
Разбира се, след това й отнехме кабела и го включихме на мястото му.
Чувал съм че в Англия има два вида болници, държавни и частни. В едните всичко е безплатно а в другите не.
Ако случайно не си ползвал здравната ни система, радвай се.
BTW В момента много емигранти са ядосани, защото са задължени да си плащат здравни осигуровки в BG. Независимо че са осигурени в страните в които живеят и при посещенията си имат временни застраховки (все едно са чужди граждани). Ако някога се върнеш като нищо могат да те накарат да платиш за 20-те години в които те е нямало.
За двата вида болници си прав. Явно е, че където е частно и се плаща, грижите са повече и по-добри, макар и не винаги по-качествени. Един приятел беше в една от големите обществени болници в Лондон където има телевизия и Интернет! А терминалите били с touch екрани и Уиндолс embedded (за вградени устройства). Въпросният приятел след еднодневни експерименти с терминала пуснал безплатна телевизия на всички (иначе се пускали монети), махнал ограниченията върху интернет-а и даже проникнал в PC-то на администратора, където били сорсовете на приложенията за терминалите. Не стига това, ами измъкнал и паролите за Сиско рутер-а. И всичко заради (липсата на) Уиндолс сигурността. Но надали ще изненадам някой с този факт. 🙂
Ех, за съжаление, в България, дори и да си плащаш, това пак не ти гарантира качество и коректност на обслужването. Септември месец 2004 година аз и приятелката ми разбрахме, че ще ставаме родители. Направихме два теста събота сутринта, които излязоха положителни и тъй като щяхме да заминаваме на море в неделя искахме да отидем на доктор, който да я прегледа преди това, а не да чакаме 20-тина дена. Тъй като в събота в държавните болници няма къде да направят такъв преглед, решихме да отидем в някоя частна клиника/болница. Изборът ни се спря върху Специализирана Болница За Активно Лечение По Акушерство и Гинекология “СВ.ЛАЗАР”, понеже се намира близко до мястото където живеехме и освен това изглежда достатъчно вдъхваща доверие – модерна, солидна сграда, приятна обстановка, приветливи служители, и т.н. Отидохме там, аз останах да чакам отвън (захванах се за пръв път да чета списание 9 месеца ;-))). Докторът прегледа приятелката ми, изписа й фолиева киселина и някакви витамини, платихме си за прегледа (~20 лв.), платихме си за ултразвука (~15 лв.) и може би за още неща. Когато излязохме навън приятелката ми разказа, че прегледът е минал добре, а докторът е бил учтив. Той и е казал, че за сега всичко е наред – наистина е бременна, единствено формата на плодния сак не била съвсем както трябва и можело да настъпят усложнения и дори да загуби плода. Плодния сак би трябвало да бъде кръгъл, а на приятелката ми и бил овален/продълговат. Поради тази причина, за да бъде сигурен, че всичко ще е наред, трябвало да отидем след 10 дена да я прегледа отново, за да види дали плода се е задържал.
Можеш да си представиш, какво е усещането в такъв момент и колко се притеснява човек. За това, когато се прибрахме в къщи се обадихме на близка позната – гинеколожка, която ни обясни, че формата на плодния сак е съвсем нормално да е такава и няма от какво да се притесняваме, можем да ходим спокойно на море, и да се забавляваме. Това нещо се потвърди и от информацията, която намерих в интернет, както и от лекарката, при която ходехме до края на бременността.
Сещам се само за две възможни причини лекаря от “Свети Лазар” да и е казал, че нещата не са съвсем наред: 1) Некадърен е и не си разбира от работата. 2) Искал е да се върнем след 10 дена и да си платим за още един преглед. Ако е 1) бих го приел що годе спокойно – ние май сме попривикнали с некадърността на хората – въпреки, че човек би трябвало да получи компетентно и качествено обслужване когато си плаща едва ли не директно на преглеждащия го. Но от възможността 2) ме побиват тръпки, растат ми огромни зъби и съм готов да мачкам. Защото това е дребно печалбарство, долно и недостойно отношение към хората. Защото тези лекари са готови да изтъргуват хората, които разчитат на тях за жълти стотинки. Защото тези лекари са забравили основната цел на професията си – да помагат на хората. Защото няма нищо човешко останало в тях.
Която и от двете причини да е аз и приятелката ми повече няма да отидем в тази болница/клиника.
Добре, че имахме познати и имаше от къде да вземем вярна информация. Не знам как щеше да се отрази на бременността това притеснение точно в началото.
Както се убедих лично, дори и да си плащаш в частна клиника, пак нямаш гаранция, че ще те обслужат както трябва, нито че ще се отнесат с теб както трябва :(((
Ех, Христо,
Както се казва в Слашдот “коментарите често са по-добри от новината”. За пореден път оценявам ползата от интернет и също така за пореден път се стряскам от дребното печалбарство на хората. Плашещето в случая е, че лекарите са тези, които се предполага да се грижат за нашето здраве. Хипократовата клетва е може би най-големият критерий за хуманност познат на човечеството…:
“На учителя, който ме е учил да лекувам ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.”
“Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.”
… и не само:
“Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.”
И ако не очаквам лекаря да работи безплатно, то поне не мога ли да разчитам на неговота чест! Или това е вече мръсна дума 🙁