Роди ме мале, депутатин в България…

Учи мама, да станеш директор!

Пфу, що ми трябваше. Да си бях останал прост, та барем ме приемеха в Партията. После щях да обещавам светло бъдеще за пролетариата, пари за пенсионерите, коли и апартаменти за народа, кебабчета на корем за всички (баш-баш за тия в Столипиново), компютри за децата… Щях да навиквам тия под мене и да правя мили очи на началниците, да ходя по манифестации и митинги, ша псувам управниците и ша са удрям в гърдите за милото на народа. Та след някоя друга година току виж ме избрали депутатин. Ех, мале мила, що живот щеше да падне… Мерцедес да ме вози, безплатни кюфтета на корем, почивки на море и планина, комадировки в чужбината. Малииии…. пък и кви далаверки могат да се завъртят. Ей на, брат’чеда Калчо глей как съ уреди. Дойдоха му ония фанфарета костюмари и направо му тикнаха париците в джоба. Пък от него нищо не се искаше. Само да си мълчи човека и няколко подписа. И ник’ви грижи да няма – народни пари са т’ва, брашнен чувал – колкото и да го тупаш, все пуска. Що само другите да грабят. Бълха го ухапала народа. То толкова други направиха алъш-веришите, за няколко мильона сега няма и да се усетят. А и Партията го пази, няма хъката-мъката. Ако стане напечено, пак няма страшно – де се чуло и видяло за осъден депутат. Ей, тва имунетата си е башка работа. И прокурора техен човек. Харни хора са в парламента, ей! Ама и бай Калчо умен се оказа – скри той бумагите и остави ‘сичките с пръст в устата. Другите да му сърбат попарата. Хак да им е сега.

Еееххх, мама му стара, хубаво е да си депутатин в България.

Виж тук и тук за алъш-вериша на бай Калчо.

Търси се WordPress тема

Търси се WordPress тема. Изисквания:
– Да е изчистена, двуколоннна и да няма много излишно много картинки.
– Предпочитани цветове – небесно синьо и/или пясъчно жълти цветове. В краен случай – пастелни цветови гами.
– И най-важното: Да не е с фиксирана широчина на постингите (текста да се разпъва при широко-форматни монитори).

Простичко изглежда, нали? Ама наистина е доста трудно да се намери такава. Вече прерових сума ти теми, но засега все още си използвам модификация на класическата тема. Май ще си остане така още известно време 🙁

Таня и Тоше – Често задавани въпроси

Напоследък покрай многото празници около нас, приятелите и роднините, с които се чухме, ни задаваха едни и същи въпроси. Намислих да реша проблема “генерално” и да публикувам всичките въпроси със техните отговори. Така следващия път като се чуем, ще си спестим време за по-приятни теми.

Въпрос: Кога ще си дойдете (в България)?
Отговор: С Таня все още чакаме документите ни да бъдат обработени от Великобританското Външно Министерство (Home Office). Когато това стане би трябвало да ни изпратят обратно документите подпечатани с новите визи. Естествено има (макар и малко вероятна, надавам се) възможност да ни бъде даден и отказ. Тогава ще трябва да се обжалва и да се чака отново. Мисля че чак до там няма да се стигне, но кой знае. Дотогава с Таня не можем да напуснем страната и после да се върнем легално в нея. В подобно положение са повече от 30 хиляди българи в Англия. Таня сега не може да лети (много е тежка и не може да се отлепи от земята колкото и да маха с ръце…. шегичка де. Просто е в напреднала бременност е и не и дават да лети със самолет) .Освен това чакаме бебо да се роди скоро , а пътуването до България с току-що родено бебе не е препоръчително. Затова ще се наложи да почакате още известно време до следващата ни среща. Пък тогава ще си наваксаме 🙂

Въпрос: А бебо кога го чакате?
Отговор: По план Големият Ден трябва да бъде някъде около средата на октомври. Естествено бебо може да е на съвсем друго мнение по въпроса.

Въпрос: Момче или момиче?
Отговор: Според лекарите ще е момче.

Въпрос: Вие поне как сте тогава?
Отговор: Не се оплакваме. Може и по-добре 🙂 Таня бременее, а и аз покрай нея. Откакто дойдох във Великобритания и се оженихме с Таня съм понапълнял малко (само някакви си 9 килца). Но тези които си ме спомнят каква хърбава върлина бях може и да не се съмняват, че сега съм си точно на килограмите. Даже още се вмествам във френския стандард (тегло (кг) < = ръст (см) – 110). Само някои от дрехите вече не ми стават, включително и някои от любимите ми дънки.

Въпрос: Ами работата как е?
Отговор: Не мога да кажа, че скучая. Вярно, работата ми в момента не е работата-мечта за млад, перспективен (и скромен) инженер по оптични и мобилни комуникации, но имам възможността да работя с мултинационални компании. Смея да твърдя, че се интегрирам сравнително добре в тяхната структура. И ако в техническо отношение нямам особен напредък, то откъм мениджърски похвати и умения взех доста да отбирам. Но още много има за учене. Всъщност, изненадващо и за мен самия, даже започна и да ми харесва.

Въпрос: А Таня?
Отговор: На нея и е малко по-трудно да си намери подходяща работа по специалността си. Но за сметка на това се сработва по-бързо с колегите си и после и е мъчно, когато трябва да ги напусне. Сега е в майчинство. Надявам се след раждането на бебо да се възстанови бързо и след като той поотрасне, най-сетне да намери мечтаната работа.

Въпрос: Ами с езика как се оправяте?
Отговор: Сигурно за англичаните още говоря със циганински акцент (“Аз не сиган бате, на мой брат брат му сиган”). Виж откъм писането съм далеч по-добре. Личи си кой дълго време е чел компютърна документация (RFCs, man pages, etc). Но във Кралството и особено тук в Лондон имам какви ли не нации и всички са достатъчно любезни да те изслушат внимателно и да повторят бавно ако ги помолиш. На работа комуникирам главно с англичани и това значително ми помага да овладея езика. Парадокс е че на няколко пъти колегите британци ме питат да им спелувам думички. Таня, от друга страна, говори доста изразително и ясно, но пък и куца правописа. Тя пък доста време изкарала във фермите покрай студентските бригади и освен английски разбира малко латвийски и доста полски. А тук има много поляци. Ама много, наистина.

Въпрос: Хм, а колко взимаш?
Отговор: Единствените хора които ми задават този въпрос са българи. Никоя друга нация не е толкова обсебена да гледа какво има в паничката на ближния. Сигурно защото знаят, че е обидно и най-малкото нетактично. И чудно защо никой не се интересува какви разходи имаме.

Въпрос: Добре де, какви разходи имате?
Отговор: Ами каквито всякко едно нормално младо семйство. Като изключим дискотеките и чалга клубовете (облекчителна въздишка) в петък и събота вечер. Не за друго, а защото аз работя повечето съботи и през останалото време искам да прекарам с Таня.

Въпрос: Как се забавлявате тогава?
Отговор: Повечето време – в разходки до близките паркове в Гринуич или до Сити-то в Canary Wharf или пък сме с приятели.

Въпрос: Кога си онлайн да си лафим?
Отговор: Труден въпрос. Когато се върна след работа обикновен има доста неща да правя а влизането в ICQ/MSN/Yahoo/IRC/Skype (да живее Gaim) гарантирано озачава неколкочасова “говорилня”. Често после Таня се сърди, че я пренебрегвам. През уикенда, когато не съм на работа, се опитвам да оправя текущите сметки, да почовъркам малко Аси (лаптопа) или Делчо (настолната ни машина). Но по принцип се появявам онлайн късно следобед (българско време).

Въпрос: Вие май сте решили да се устроите в Англия.
Отговор: Е това е най-трудния въпрос. С Таня ни харесва тук, където макар и трудно се справяме сами. Много се съмнявам дали в България ще имаме тази възмжност. Нашите родители се справят трудно, приятелските ни семейства също полагат големи усилия само да си платят сметките и поне да не са “на минус” . А с дете предолагам ще е дори по-трудно. От друга страна Лондон не е най-подходящото място за отлеждане на дете. И не можем да разчитаме на голяма помощ от родителите, за хубаво или лошо. Дали да останем тук или някоий ден да се върнем в България? Няма еднозначен отговор, но за момента везните наклоняват за оставане тук. За в бъдеще – кой знае…

Въпрос: Значи ще се забравим!
Отговор: Не и ако вие самите не поискате. С Таня ви пазим в сърцата и умовете си и ни е много мъчно за всички. Липсвате ни, да знаете.

Ако съм пропуснал някой въпрос, чувствайте е свободни да го зададете като коментар.

Една година брак

Изрезки от стенвестника

9-ти септември е светъл празник за едно младо семейство. Преди една година на тази дата нашият виден комсомолец и ударник Тоше се бракува с изявената отличничка, спортсменка и наградената с множество награди бригадирка Таня. Една година тези наши млади надежди неуморно строят своето светло бъдеще в сърцето на загниващият капитализъм. Една година те непрестанно водят битки със съвременните робовладелци и съумяват гордо да държат изправен факела на надеждата и стремежа за по-добър свят. Техните саможертви в лицето на врага, техните лишения и носталгията им към нашата Мила Родина и Партията ще бъдат светъл пример и вдъхновение за идните поколения. Въпреки трудностите и препятствията по пътя им към светлото бъдеще те суъмяват да запазят своят патриотизъм и висок дух и да се погрижат за създаването на един бъдещ член на нашата обична Партия, когото да възпитат в ценностите и примера на своите партийни ръководители. Изпращаме им най-възторжени поздрави от името на всички членове на колектива и комсомола.

Бележка от редакцията:
Всички поздрави и пожелания на работническото семейство да се препращат към редакцията. Цветя и бонбони не пием.

Обратно в Матрицата

Колко е хубаво да се върна обратно в Матрицата. След почти месец без интернет получих сериозни абстиненции. Нищо чудно – след като толкова време вече взимам Интернет венозно. Малко (малко ли!) бях поизоставил блога, но сега ще наваксвам. Още повече, че има и доста да се пише. Дано само да не си намеря пак извинения.

Нов дом

Най-сетне се преместихме в новата квартира. Перипетиите покрай това преместване биха могли да се поместят в роман, стига да имам време и желание да ги опиша. Но не горя от желание отново да преминавам отново (дори само мисленно) през целия този кошмар отново. Удовлетворението обаче е голямо, когато след повече от месец ходене по агенции, обикаляне на всякакви квартири, тичане по банки, уреждане на смяна на адреса пред двайсетина (поне) различни институции най-сетне СЕ ПРЕМЕСТИХМЕ 🙂 Новата ни квартира наистина е много уютна – с две спални, в едната от която понастоячем се обитава от Вальо – приятел и мой бивш студент от Сиско Академията)Всъщност съдейки по желанието му да навлезе по-сериозно в дебрите на Линукс, смея да твърдя и бъдещ студент 😉 ) Имаме си и една неголяма кухня и малко по-голям хол. Имаме си също и две градинки – една до входната врата, малко по-широка от носна кърпичка и друга, по-просторна до която се стига през хола. Къщата всъщност е мезонет като двете спални с банята и тоалетната са на втория етаж а хола, антрето и кухнята – на първия. Двете градинки също са на първия етаж 😛 . Наложи се да пребоядисам нашата спалня, но със закалката на мама Дими (чийто девиз беше “Всяка година – ремонт. През лятото – по два”) ми се стори нищо работа. Купихме си мебели тип “сглоби си сам”, съответно ги сглобих, извадихме всичко от кашоните, чувалите, торбите и т.н. и voila – вече си имаме нов дом. Вярно, не наш собствен, само квартира, но някак си … чувствам се вкъщи. А това е най-важното, нали?!