Манифестът на хакера

Като споменах за Манифеста в предишния пост, реших да публикувам целия превод.

Tова е превод на оригиналния текст от Phrack:


Днес хванаха още един – навсякъде из вестниците тръбят “Младеж арестуван във възка с компютърно престъпление”, “Хакер арестуван след опит за проникване в банка”….

Глупави деца. Всичките са еднакви.

Но дали и вие, въпреки всичките ви титли и техническа мисъл от на ниво от 50-те години на миналия век, някога сте поглеждали през очите на хакера? Замисляли ли сте се какво го всъщност го мотивира, какво го прави такъв какъвто е и защо е станал такъв?

Аз съм хакер, а това е моят свят….

Всичко започна от училището… Аз съм по-умен от повечето от другите деца в класа, а глупостите на които ни учеха там ме оттегчават…

На умник се прави, а?  Да върви по дяволите.  И той е като всички останали.

В часа за петнайсти път ни обясняват как се опростяват дробни числа. Аз знам как се прави. “Не, не госпожо Смит, нямам го в тетрадката си – сметнах го наум…”

Проклет умник. Сигурно го е преписал. Те всичките са еднакви.

Днес направих откритие. Намерих компютър. Много е як. Прави точно това,  което искам да прави. Ако направи грешка, то е само защото аз съм му казал така и грешката всъшност е моя. Не защото не ме харесва… или се плаши от мен… или си мисли че се правя на много умен… или че не обича да обяснява и защото всъщност мрази работата си като учител…

Проклето дете. Само гледа да играе игри на компютъра. Като всички останали.

И после … се случи… Отворих вратата към един нов свят… течейки по телефонната линия като хероин през вените на наркоман, пулсирайки в електронени вълни изпращани по кабела, в бягство от ежедневните простотии… към един нов пристан.

Това е…. моят свят. Аз съм част от него. Той ми принадлежи….  както и аз на него.
Познавам всеки в него… дори и да не съм ги срещал, дори никога да съм си говорил с тях… дори никога повече да не чуя за тях… Познавам ги всичките.

Хлапака пак ли е на телефонната линия! Мътните да го вземат. И всичките като него също.

Можете да заложите задника си, че всички ние сме еднакви. В училището ни хранеха с бебешка каша, когато ние копнеехме за пържоли… А парченцата месо които успяваха да се промъкнат между кашата бяха сдъвкани и безвкусни.  Над нас издевателстваха садисти… а останалите просто ни игнорираха с апатия. Малкото, които имаха какво да ни научат, ни намериха за деца изпълнени с желание, но те бяха капка вода в пустинята.

Сега това е нашият свят… светът на електроните и мрежовия суич, на красотата на битовете и байтовете. Ние използваме безплатно услуги, които и без това трябва да струват стотинки, ако не бяха притежавани и експлоатирани от алчни печалбари, и заради това ни наричат престъпници.  Ние търсим познание… а вие ни наричате престъпници.  Ние съществуваме без цвят на кожата, без националност, без религиозни пристрастия… а вие ни наричате престъпници. Вие построихте атомната бомба. Вие подстрекавате войни. Вие убивате, мамите и лъжете, а искате да ви повярваме, че е за наше добро и че престъпниците всъщност сме Ние.

Да, аз съм престъпник. Моето престъпление е това че съм любознателен. Моето престъпление е че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите.

Аз съм хакер и това е моя манифест.  Може да спрете мен, но не може да спрете всички ни… защото… вие всичките сте еднакви.

+++ Менторът +++

От банкова криза към световна рецесия

Покрай новините за разрастващата се световна кредитна криза и зараждащата се световна рецесия ми стана интересно какви точно са причините които ги пораждат и как се стигна до сегашното положение. За улеснение си направих кратък списък на развитието на събитията през последните няколко години:

  1. В началото на десетилетието лихвения процент в САЩ започва да намалява и към 2004 година стига до абсолютния си минимум от порядъка на 1 процент. Това стимулира търсенето на заеми, особено на ипотечните и много хора закупуват жилища. В стремежа си за повече клиенти и съответно по-големи печалби, банките отпускат ипотеки с ниска начални лихва за ограничен срок (една-три години) на всеки желаеш, с минимални или дори никакви проверки дали въпросния желаещ може да си позволи вноските по заема. Поради тази причина тези заеми са по-рискови и се наричат “нискокачествени” (subprime) и по принцип лихвата по тях (след първоначалния промоционален период) е доста по-висока, следователно са по-доходоносни за отпускащите ги банки.
  2. Всеки ипотечен заем се застрахова в случай на фалиране на плащащите ги хора. През последните години банките започват да структурират “нов” начин на застраховка, който се състои в разделянето на заема на части и продажбата на тези части на различните инвестиционни банки и хедж фондове. Тези застраховки се рекламират като първокачествени (AA, prime) , с висок лихвен процент, но без асоциираните рискове на subprime ипотечните заеми. В резултат на разпределянето на части от застраховката на тези заеми и продажбата им в пакет с други инвестиционни продукти, много банки от целия свят се оказват съ-застрахователи на ипотечния заем. Тези инвестиционни пакети се наричат “Косвени задължения по заем (Collateralized debt obligation). Навремето финансистът Уорън Бъфет нарича [PDF] този вид финансови продукти “Финансовия еквивалент на оръжия за всеобщо унищожение”.
  3. Тъй като тези subprime ипотечни заеми са с по-голяма лихва те носят по-големи печалби на банката и съответно до повече бонуси на служителите (и особено на изпълнителните директорите), които пък от своя страна стимулират към повече и по-рискови закупувания на въпросните subprime заеми.
  4. В резултат на лесното отпускане на ипотеки, търсенето на имоти нараства прекомерно, цените на жилищата скачат с всеки месец, съответно расте нуждата от по-големи кредити за закупуване на жилище. В същото време поощрявани от лесните заеми и растящите цени на имотите, собствениците на жилища вземат нови заеми, застраховани с непрекъснато растящата цена на имота. Банките съответно са по-щедри ако ипотеката е гарантирана с имот, чиято цена расте, защото в случай на фалит на собственика, банката ще получи повече пари от продажбата на имота, отколкото е отпуснатия заем за него.
  5. Отпуснатите заеми се използват за закупуването на повече вносни стоки вместо да се инвестират в местната икономика и САЩ постепенно натрупва растящ външнотърговски дефицит. Останалите държави, особено тези които изнасят в САЩ, се сдобиват с все повече долари, в резултат на което цената на долара спрямо останалите валути намалява. Това води до повишение на цените на вносните стоки за американците, което обикновено се транслира до по-атрактивни цени на изнасяните стоки (те стават по-евтини) и стимулиране на вътрешното производство, съответно повишава заетостта на работната сила (с други думи – намалява безработицата). За съжаление в консуматорско общество взимането на заем е по-лесно отколкото лишаването в краткосрочен план, особено когато консуматорите са уверени, че икономиката ще върви само нагоре.
  6. Износителите към САЩ виждайки очевидно прогресираща икономика, влагат придобитите долари в закупуването на финансови инструменти (акции, облигации, финансови пакети) на американската борса. Така докъм началото на 2007 около една четвърт от собственоостта на финансовите активи в САЩ е в ръцете на външни инвеститори.

Ето такава е обстановката в началото на 2007 година.
Continue reading

BBC consultation about on-demand services

This post is instigated by an article in Linux Journal called “Save the BBC from Windows DRM!”. The article raises few very reasonable concerns about BBC independance if media publisher decides to go Microsoft route to protect its on-demand content. Since I am currently living in UK and as such paying the TV License tax, I just could not miss the chance to say what I think about this issue, especially taking into account the money I must pay for the license (at the moment it is about 131.50 pounds for colour TV set per year). I am sure there are much better ways BBC could spent my money than just giving them away to a company known for abusing its monopoly to stifling inovations and smashing competition. I would rather prefer to see my money invested in improving the quality of the content and making it more accessible to the public.

As advised at the end of Linux Journal article I visited BBC Consultation page and filled out the questionaire. I also decided to publish it on my blog, to make sure my concerns will not dissapear buried under the usual bureaucracy typical for large organizations. Below are the questions and my answers.
Continue reading

Реверсивния инженеринг и свободата на словото – част 1

Този постинг е провокиран от статията на Памела Джоунс (Pamela Jones), редакторката на Groklaw.

Сигурно на всеки му се случвало като малък да отвори стенния часовник, за да види къде се крие кукувичката. Или да изтърбуши току-що подарения робот-играчка, за да го накара да тича вместо само да ходи. Или пък дори да разглоби радиото, за да си направи собствена радиостанция. Аз със сигурност съм правил тези неща. Водени от любознателността и авантюристичния дух всички от нас са правили своите малки открития докато се формира представата ни за света такъв, какъвто го възприемаме понастоящем. И докато не винаги резултатите от нашите експерименти са успешни (часовника така и не проработи пак, робота спря даже и да крачи а от радиото работеща остана само антената) и не всички са щастливи от тях (баба и дядо останаха без любимия си унгарски часовник) то удовлетворяването на любопитството ни е достатъчна награда и стимул към нашето въображение и съзидателност. А с натрупаният опит всеки следващ наш експеримент става все по-сложен, по-интересен и (в повечето случаи) по-малко деструктивен. (Аз лично след третия разглобен часовник се научих, че не трябва да вадя пружината от него, тъй като после е почти невъзможно да я върна обратно.) За някои хора интересът как работят нещата около нас остава и след детството им и определя по-нататъшната им професионална ориентация. И ако повечето детски опити за разгадаване на тайните имат минимални последици (тежки въздишка от собствениците на часовниците и поступване от родителите), то в света на възрастните може да има сериозни поражения върху финансовото състояние и свободата на индивида. Процесът на разгадаване на тайните на функционирането на продукти и системи посредством тяхното разглобяване е познат под термина “реверсивен инженеринг” (reverse engineering). За разлика от придобиването на научно познание в случая на реверсивен инженеринг разглобяваните продукти и системи са произведени от други хора или фирми. Евентуално в определението може да бъде включено и създаването на аналогичен продукт или система за да се докажат верността на изводите от реверсивния инженеринг. (Не твърдя да съм изчерпателен с определенията. Изглежда дори самите изследователи не могат точно и ясно да дефинират посочените термини.) Съществуват условно два начина за реверсивен инженеринг – тип “бяла кутия” (white box) и тип “черна кутия” (black box). При първият тип е достъпна вътрешната структура на изследвания обект (система). При втория обектът се разглежда като непозната структура и за процесите в нея може да се съди само по нейните входно-изходни характеристики. С други думи се подава въздействие на входа на обекта (в случая на система се подава входна информация), отчита се отговора на това въздействие и след анализиране на резултатите се правят модели на вътрешната структура. Процесът се повтаря, докато изработените модели могат да предвидят резултата от произволно входно за обекта или системата въздействие. Въз основа на тези модели впоследствие могат да се изработят аналози на обектите или системите. Както лесно може да се предположи изследването на “бели кутии” е далеч по-лесно от изследването на “черни”. За съжаление в реалния живот случаите с черни кутии е далеч по-често срещан от тези с бели. Защо е така?

Скриването на вътрешната структура често значително улеснява потребителите на обектите. Например на един шофьор на автомобил не е необходимо да познава устройството на двигателя с вътрешно горене, за да го управлява. От друга страна ако има това познание, то той ще е може да се справи далеч по-добре в случай на повреда – ако не да я отстрани самостоятелно, то поне да я локализира, поръча заместител или уведоми съответните ремонтни бригади. В съвременният свят обаче съществуват толкова много взаимосвързани системи от обекти, всеки от които е достатъчно сложен сам по себе си, че е практически невъзможно за един човек да има познание по всичко едновременно. Но това което е невъзможно за един е постижимо за общността. По-късно ще се спра на тази аналогия, когато коментирам възможностите на общността на свободния софтуер да се справя с проблемите с които обикновеният разработчик или потребител се сблъскват.

Следва продължение…

Софтуерните патенти и (липсата на) демокрацията

Явно темата за софтуерните патенти е разтревожила доста от мислещите хора и специалистите в ИТ сферата. За съжаление обаче влиянието на решението на Съвета на Европейският съюз засяга нещо повече от “патентоспособността на изобретенията свързани с компютри”. В отвореното писмо на Йонас Мабе (Jonas Maebe), член на борда на Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (Foundation for a Free Information Infrastructure – FFII), което може да се намери тук, се подлага на съмнение самата демократична основа на взимането на решения в Европейският съюз.

Continue reading

Патентите и световната конспирация

Днес е тъжен ден за европейската демокрация. Накратко – Европейският Президентски Съвет прие директивата за софтуерните патенти от 18 Май 2004 (повече по темата може да се намери тук (на български) и тук, а отзивите и повече новини относно патентите може да се намерят на сайта на FFII). Какво означава това? Ето и моята интерпретация на събитията както и малко прогнозиране за влиянието им върху бъдещето на цялата индустрия.

Continue reading