От банкова криза към световна рецесия

Покрай новините за разрастващата се световна кредитна криза и зараждащата се световна рецесия ми стана интересно какви точно са причините които ги пораждат и как се стигна до сегашното положение. За улеснение си направих кратък списък на развитието на събитията през последните няколко години:

  1. В началото на десетилетието лихвения процент в САЩ започва да намалява и към 2004 година стига до абсолютния си минимум от порядъка на 1 процент. Това стимулира търсенето на заеми, особено на ипотечните и много хора закупуват жилища. В стремежа си за повече клиенти и съответно по-големи печалби, банките отпускат ипотеки с ниска начални лихва за ограничен срок (една-три години) на всеки желаеш, с минимални или дори никакви проверки дали въпросния желаещ може да си позволи вноските по заема. Поради тази причина тези заеми са по-рискови и се наричат “нискокачествени” (subprime) и по принцип лихвата по тях (след първоначалния промоционален период) е доста по-висока, следователно са по-доходоносни за отпускащите ги банки.
  2. Всеки ипотечен заем се застрахова в случай на фалиране на плащащите ги хора. През последните години банките започват да структурират “нов” начин на застраховка, който се състои в разделянето на заема на части и продажбата на тези части на различните инвестиционни банки и хедж фондове. Тези застраховки се рекламират като първокачествени (AA, prime) , с висок лихвен процент, но без асоциираните рискове на subprime ипотечните заеми. В резултат на разпределянето на части от застраховката на тези заеми и продажбата им в пакет с други инвестиционни продукти, много банки от целия свят се оказват съ-застрахователи на ипотечния заем. Тези инвестиционни пакети се наричат “Косвени задължения по заем (Collateralized debt obligation). Навремето финансистът Уорън Бъфет нарича [PDF] този вид финансови продукти “Финансовия еквивалент на оръжия за всеобщо унищожение”.
  3. Тъй като тези subprime ипотечни заеми са с по-голяма лихва те носят по-големи печалби на банката и съответно до повече бонуси на служителите (и особено на изпълнителните директорите), които пък от своя страна стимулират към повече и по-рискови закупувания на въпросните subprime заеми.
  4. В резултат на лесното отпускане на ипотеки, търсенето на имоти нараства прекомерно, цените на жилищата скачат с всеки месец, съответно расте нуждата от по-големи кредити за закупуване на жилище. В същото време поощрявани от лесните заеми и растящите цени на имотите, собствениците на жилища вземат нови заеми, застраховани с непрекъснато растящата цена на имота. Банките съответно са по-щедри ако ипотеката е гарантирана с имот, чиято цена расте, защото в случай на фалит на собственика, банката ще получи повече пари от продажбата на имота, отколкото е отпуснатия заем за него.
  5. Отпуснатите заеми се използват за закупуването на повече вносни стоки вместо да се инвестират в местната икономика и САЩ постепенно натрупва растящ външнотърговски дефицит. Останалите държави, особено тези които изнасят в САЩ, се сдобиват с все повече долари, в резултат на което цената на долара спрямо останалите валути намалява. Това води до повишение на цените на вносните стоки за американците, което обикновено се транслира до по-атрактивни цени на изнасяните стоки (те стават по-евтини) и стимулиране на вътрешното производство, съответно повишава заетостта на работната сила (с други думи – намалява безработицата). За съжаление в консуматорско общество взимането на заем е по-лесно отколкото лишаването в краткосрочен план, особено когато консуматорите са уверени, че икономиката ще върви само нагоре.
  6. Износителите към САЩ виждайки очевидно прогресираща икономика, влагат придобитите долари в закупуването на финансови инструменти (акции, облигации, финансови пакети) на американската борса. Така докъм началото на 2007 около една четвърт от собственоостта на финансовите активи в САЩ е в ръцете на външни инвеститори.

Ето такава е обстановката в началото на 2007 година.
Continue reading

Банковия срив

Обявяването на фалита на Lehman Brothers идва като гръм от ясно небе за мнозина. За съжаление изглежда това е само началото на поредица от такива фалити. Един добър анализ на ситуацията от британския вестник Гардиан обяснява на достъпен език защо 158 годишна банка като Lehman Brothers оцеляла през годините на Голямата депресия през 30-те години на миналия век бе повалена от последния финансов трус. Продължаващата криза на кредитния пазар, породена от лошите ипотечни кредити в САЩ, заплашва да се превърне в глобална рецесия и инвестиционните банки ще бъдат от първите потърпевши. Сега всеки си задава въпроса “Коя ще бъде следващата банка.” Защото въпроса не е вече “дали” или “ако” а “кога”!