След около три часа ми е полета за София. Уж не се притеснявам, а не успях да спя. Багажа ми е приготвен, куфарът – както винаги пълен до последно. Взел съм си книжки за четене, билета и паспорта са в мен…. всичко изглежда наред. Обаче един гъдел дълбоко отвътре напира през гърдите – ПРИБИРАМ СЕ ВКЪЩИ. При семейството, родителите, приятелите, при спомените от ученическите и студенските години. Вкъщи означава при семейството. А Таня и Жорко вече от седмица са в България и най-вероятно заради това не се чувствам на мястото си сега.

Спокойно! Поеми си дълбоко въздух. Така. Сега още веднъж. Издишай. А сега викай колкото гърло държи 🙂
Идвам дружина. Пригответе салатата, уискито е от мен 🙂