Постинга ще бъде разхвърлян.
Днес е Празника на Вси Светии . По тукашному – Halloween. Децата ходят по къщите облечени в страшни дрехи и получават сладки. И аз искам така. Жорко стана на три седмици. Новите му снимки чакат да бъдат качени в Галерията. Всъщност не е толкова страшно, да си родител както си мислех в началото. Но продължителното реване на бебо уморява. Моята двуседмична отпуска свърши. Таня взима повечето нощни смени за кърмене. Аз само помагам с памперсите. Не мога да кърмя бебо – млякото така и не ми идва. Таня дава и заради двама ни. Бебо се храни на два часа, понякога – на три. Къпем го всяка вечер към осем часа. Започва да му харесва. Като не плача е много миличък. Когато плаче, пак си е миличък, ама по-трудно се разбира. Смяната на памперсите също не е толкова плашещо, колкото в първите дни – става рутина. Памперсите са скъпи. Доста! Жорко расте с часове. Дрехите започват да му отесняват бързо. Не иска да пие вода. Не иска да пие мляко от бутилка. Предпочита естествената кърма. Предполагам е заради опаковката. Кърмата няма нужда да се топли допълнително. Бабите и дядовците напират да идват. Трябва да се уреждат документи. Бебо вече е регистриран в лондоските регистри. В същата сграда където са регистрирани няколко местни телевизионни величия. Също и основателя на голямата хранителна верига Tesco. И Джак Изкормвача. Имаме си нова придобивка – Sony DVD203E camcorder. Пише директно върху мини DVD-та. Софтуера му е калпав. Забива компютъра. Читави програми за правене на DVD-та също още не съм намерил. Хубаво ще да са под Линукс. Инсталирах си новото Kubuntu. На лаптопа. Тръгна почти идеално. Не искаше драйвери. Разпозна всичко, даже и wireless връзката. Работи почти перфектно. Почти. Отне ми 30 мин да се инсталира. За да стане перфектно ще ми отнеме още толкова… надявам се. Уиндовс-а показа сини екрани. Заради софтуера на камкордер-а. Направих първото DVD. Не се получи добре. И не е с DVD качество. Sony правят ужасен софтуер. Хардуера им е малко дървен. Дизайна е отличен. Поддръжка нямат. На работа се превръщам в книжен плъх. Време за програмиране нямам. За блога – също. Таня се сърди че намирам време да си чета пощата. Тя казва, че няма и толкова. Сърди се, че прекарвам 20-те свободни минути в нет-а вместо с нея. Избираме снимки да изпращаме до вкъщи. Време е за лягане.
Постинга стана разхвърлян. Знаех си.
