Stoma

“Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.”
Дейв Тайсън Джентри

Вече за трети път започвам постинга и още толкова пъти го затривам наполовината. Трудно е да кажеш нещо за някого, когото мълчанието ти с него заедно струва повече от разговорите с останалите. За някой, за когото разстоянието и времето са относителни величини служещи на тези, които нямат други мерила. Опитите ми да кажа това, което напира да бъде казано само потвърждават безмислието на изреченето. Единственото което ми идва наум са оксиморони и Тао.

When you’re ridin’ 16 hours,
and there’s nothin’ much to do
And you don’t feel much like ridin’,
you just wish the trip was through…

Да му благодаря за полученото от него е като да благодаря на вълните в морето, че измиват плажа – така или иначе щеше да се случи. Да му се ядосвам за тежките думи е като се ядосвам на пустинята за пясъчните бури – никой не ме е карал насила да отивам там. Да се опитвам да го разбера е като да узная какво има в черна дупка – трябва да паднеш вътре за да научиш. Да кажа че ми липсва… как може да ми липсва нещо, което никога не съм притежавал!

…Out there in the spotlight,
you’re a million miles away
Every ounce of energy,
you try and give away…

Трудно е да си припомняш, когато никога не си забравял. Трудно е да вървиш, когато никога не си спирал да тичаш. Трудно е ходиш, когато цял живот си летял. А още по-трудно е да следваш такъв човек. Какво ли е да се наречеш негов приятел.

…All the same old cliché’s,
is it woman, is it man
And you always seem outnumbered,
you don’t dare make a stand
Make your stand…

Гениалността и лудостта често са неразличими една от друга. Сълзите не винаги са от мъка. Смехът не винаги е от радост. Дали това което очите виждат е истина или истината кара очите да виждат? Да бъде различен не е орисия, то е негов избор. Или е обратното?!

…So you walk into this restaurant,
uh strung out from the road
And you feel the eyes upon you,
as you’re shakin’ off the cold
You pretend it doesn’t bother you,
but you just want to explode
Yeah, most times you can’t hear ’em talk,
other times you can…

Не го е страх да тръгне по друг път. Не се плаши да потегли в тъмното. Не вярва на пътепоказателите и гази полята, вместо по утъпканите пътеки. Не моли за милостиня, нито дава такава. Помага, но не обича да му помагат. Греши, и си плаща. Цени, но не чака оценка. Иска… и не спира да търси.

Yeah, and here I am,
on the road again,
there I am, up on that stage
Here I go, playin’ star again,
there I go, turn the page
And there I go, turn that page

And I’m gone

Metallica – Turn the page

Дори не съм сигурен че казах каквото искам. Може би и не както исках. Вероятно не и каквото би могло да бъде. Само увъртания за да кажа… че всъщност ми липсва един приятел с когото да помълча. Както той самия написа

“Богатството струва точно толкова колкото струва. Но не струва и толкова, ако не можеш да му се насладиш.”

Дано скоро отново да си помълчим заедно, приятелю Stoma.

6 thoughts on “Stoma

  1. @Иван,
    Иванееее, това се нарича носталгия! Ако си измъкнеш LAN кабела от главата и излезеш от Матрицата поне за малко, може и теб да те хване. Особено ако не си се виждал с близките и приятелите от две години. Ама хайде, простено да ти е. Да ми е жив и здрав Stoma и още дълги години да спорим за Живота, Вселената и Всичко останало.

  2. Носталгия ли? На мен ми прилича на панахида…
    Както и да е.

    Другите се променят, променяме се и ние. Когато се срещнем отново ще бъдем напълно чужди хора, които ще се опитат да си спомняк как са били някога приятели.
    И вместо да ми даваш глупави съвети, си извади LAN кабела оттам където си си го наврял и го включи където му е мястото. Защото със старите приятели мога да се срещам в Матрицата и да си синхронизираме приятелството, а ти винаги даваш Destination Host Unreachable или Ping Timeout.
    Пожелавам ти Синхронна Бизекция.

  3. Мно яко си го казал Тоше!и особено мно ми хареса началната фраза на Дейв Джентри…

  4. A ama azve4e sam komentirala toq posting…karai,nali nqma ograni4eniq.

    Да му благодаря за полученото от него е като да благодаря на вълните в морето, че измиват плажа – така или иначе щеше да се случи. Да му се ядосвам за тежките думи е като се ядосвам на пустинята за пясъчните бури – никой не ме е карал насила да отивам там. Да се опитвам да го разбера е като да узная какво има в черна дупка – трябва да паднеш вътре за да научиш. Да кажа че ми липсва… как може да ми липсва нещо, което никога не съм притежавал!

    …6te padnesh samo ako predi tva uspeesh da minesh Stenata t.e ako ti bade razresheno:)i nikvi vrazki nemogat da ti pomognat ili potkupi.pak posle za samoto padane trq da si prigotvish protivopojaren kostium i kaska! ne 4e shte ti pomognat,no za sobstveno prividno uspokoenie.vaobshte cqlostnoto izjivqvane e dosta extreme,no ne e za hora sas slabi sarca i deca pod 18godini[makar 4e Stoma bi posporil s men po toq vapros]:)v 4ernite dupki e dosta samotno i tamno taka 4e se vaorajete s pove4ko optimizam i vzemete fener4e.po4na da zvu4i kat nqkav patevoditel na 4ernodupkovata stopadjiika[woooow;)]…ne 4e sam padala v 4erni dupki….samo se podhlaznah i padnah v podnojieto na Stenata.No neshtata koito To6e kazva po gore…kazal gi e savsem to4no:)

  5. Pingback: Toshe and Tanya’s blog » Blog Archive » Глупавите неща които причиняваме на компютрите си

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *