Отличен 6+

„Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.“
Алберт Айнщайн

В английско говорящите държави системите за оценка са базирани на подобна на шестобалната система с тази разлика, че вместо от слаб 2 (или лош 1 – за подсказване) до отличен 6 се използват буквите от азбуката (по латинската наредба) – A (отличен) , B, C, D, E (слаб). По тази логика A+ се тълкува като Отличен 6+. Изпитът на CompTIA A+ съответно трябва да се тълкува като Изпит за отличници. Самият изпит е разделен на две части: A+ 2003 Linear Core Exam: 220-301 (PC хардуерно ориентиран) и A+ 2003 Linear OS Exam: 220-302 (Windows ориентиран ). След успешното преминаване на двата изпита се получава сертификат за А+. Самите изпити не са особено трудни (в сравнение със CCNA или Sun Java Certification exam например). Въпросите са около 80 с единичен или няколко верни отговора (техния брой е указан във въпроса). Времето на всеки един от изпитите е 90 минути. Няма симулации, картинки, диаграми или интерактивни сесии. Мисля че всеки, които е се е занимавал през последните три-четири години с поддръжка на PC съвместими компютри (Apple не попадат в тази дефиниция) ще може да се справи без много усилия. Лично аз се подготвих по тази книга от поредицата Exam Cram 2. По препоръка на автора й си купих също 16-тото издание на Upgrading and repairing PCs – книга, ценна колкото теглото си в злато (бая си тежи, няма майтап). Ако някога сте се чудили какво означават бибиканията на BIOS от производителя XYZ или пък защо DVD-то ви чете само +R но не и -RW формата или как, кога и защо Интел навлиза на пазара с чипсети – не ви трябва да търсите повече. Определено не си падам по книги, които само тъпчат главата на читателя със скучни факти само колкото да преминат успешно изпита. Когато чета искам да науча не само голите факти, а причината да се стигне до тях, последствията и взаимовръзката им. Така следващия път няма да ми се налага да зубря нови фактите а просто ще следвам логиката, която ги предизвиква. “Не ми ми носи вода, покажи ми къде е извора”. По същия принцип се опитвах и да преподавам на студентите, когато инструкторствах в Академията. В тази връзка горните две книги бяха удоволствие да се четат, въпреки скучната тематика. В целият изпит най-много ме издразни силното влияние на Windows във всичките му превъплъщения – от 95 и NT през 98/Me та чак до 2000/XP. Надали всеки помни точния път до настройките на спулера на принтера под Win 95; или пък знае наизуст опциите на инсталатора на NT. Въпреки че съм дългогодишен потребител на Редмънските операционни системи (хъх!) с всяка изминала година ставам все по-голям скептик относно тяхната употреба. В книгите за изпита на няколко пъти споменаваха липсата на логика при именоването на различните инструменти и ограничаването на възможностите за конфигуриране/модифициране/troubleshooting на Windows с всяка нова версия. Официалната причина – да се намали вредата, която потребителя може да нанесе. Резултатът – възможностите за възстановяване от каква да е повреда са свеждат практически дo преинсталация на системата. Или както се казва – “Ако проектираш една система за глупаци, само глупаци ще я използват”. Аз съм “за” подобряването и улесняването на всяка система, само че не и с цената на такива крайни ограничения. Айнщайн го е казал добре – „Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.“. Като се абстрахирам от силната Прозоречна зависимост, изпитът като цяло не е труден, изисква средна подготвка и няколкомесечен опит с работа с компютри, за да бъде преминат. Сертифицираните по А+ могат да си намерят работа като младши администратори и асемблатори на PC, както и като поддържащ персонал в ИТ отделите. Причината за мен да го взема е, че това беше логичната следваща стъпка за сертифицирането ми като A+ инструктор и още един плюс в професионалното CV (може и да се наложи да го ползвам скоро).

По въпроса за сертифицирането вече съм писал, но пак да си кажа – с моя колега и приятел Stoma често сме споменавали, че сертифицирането е безсмислено само за себе си. Документът не прави професионалиста, той може само да утвърди позицията му. Но дори тогава не е гаранция за професионализъм. За сведение – повечето добри професионалисти, от които съм се учил, нямат дори и един сертификат. И всички без изключение са самоуки. Изводите оставам на вас.

Вече имам Отличен 6+. Време е за следващия изпит.

Редакиция от 20 Март 2006: Всъщност се оказа, че цитирания по-горе линк на книгата от Exam Cram 2 е грешен, а правилният е този. Първият линк е само за книгата с въпроси и отговори от изпита.

RE: тук съм още

Жив съм. Мърдам още. Макар че ако активността в блога е показател за жизненост, досега сигурно трябваше да съм с последно причастие. Не предполагах, че предколедната почивка “за малко” ще се окажа толкова продължителна откъм блог-ване. Както и да е, отсъствието от онлайн пространството не означава липса на събития в офлайн живота. Никак даже. Ето кратък списък на събитията през последните седмици:

  • Платих си данъците. (Кожодери!)
  • Сертифицирах се за CompTIA А+. (Чак сега ли?!)
  • Снабдих се с нов телефон и съответно – нов номер. (Още един ли!) Таня също.
  • Карах се с хостинг компанията, защото би бяха омазали блога и галерията след ъпгрейд на оборудването им. (Пак ли!)

С една дума – не сме скучали с Таня и Жорко. А, относно Жорко – расте си мъника и дори не мога вече да му казвам мъник – расте с часове. Скоро очакваме първото зъбче. Междувременно всичко попадащо в обсега на ръцете му задължително се опитва на вкус. В случай, че нещо не бъде одобрено веднага се обявява публично чрез пронизителни писъци и мрънкания, преминаващи в бойни индиански викове в случай че мама Таня я няма в полезрението да го успокоява.

На работата също не ни оставиха да се наслаждаваме дълго на новогодишното настроение – в момента протичат няколко големи проекта по подмяна на оборудването в data center-а (хм, това на български като “изчислителен център” ли трябва да се преведе?) и се налага да впрегна цялата си енергия в организирането и осъществяването им (всъщност съм само едно от колелцата в не съвсем добре смазаната машина на Компанията).

С две думи – живи и здрави сме. Честита Нова Година със закъснение и Честити празници на всички, на които пропуснах да се обадя. Айде със здраве.