Днес мина почти нормално. Приключих едно проучване (survey) на всички свръзки до един малък Сиско суич, поставих резултатите в една спретната таблица и попълних документацията. След това взех следващата задача, направих едно “закърпване” (patching) на връзките между няколко сървъра и големите сучове и после Мениджъра ме повика за малко, при което се проведе следният диалог:

Мениджъра (със сериозен тон): Престани да правиш това!

Аз (в недоумение): Да правя какво?

Мениджъра (още по сериозно): Това, което клиента пише в писмото.

Аз (в още по-голямо недоумение): Какво писмо?

Мениджъра (чете имейл): “… По повод направето проучване на връзките на финансистката локална мрежа направено от Тодор, искам да изразя благодарност за отлично свършената работа и чудесно представените резултати. Искам също да отбележа задоволството си от качеството на извършената задача и се надявам Компанията и занапред да поддържа същото добро качество на работата…”

Аз (още не схващащ за какво става дума): Да не би да съм сбъркал нещо?

Мениджъра (широко усмихващ се): Да, престани да вършиш толкова добре работата си, че иначе ще разглезим клиентите.

Аз (започващ да загрявам вече): Е, аз не бих искал, но щом настоявате… ще престана.

Мениджъра (леко притеснен): Хм, това всъщност е английски хумор.

Аз (подсмихващ се под мустак): Разбрах.

Мениджъра (гледащ подозрително): Всъщност имах пред вид да продължаваш да си вършиш все така добре работата. Това е английското в хумора.

Аз (вече широко усмихнат): Разбрах. Моето също беше английски хумор.

Веселяк, а! Не стига това, ами в събота бях отговорник за работата през уикенда и трябваше да разпределям работата между колегите. Всъщност това хич не е толкова престижно както изглежда – вместо да си свърша моята работа, трябва да тичам непрекъснато назад-напред и да оправям грешките на новаците. Всъщност моите супервайзори ме “натопиха”, понеже съм “човек, които познава инфраструктурата и може да му се гласува доверие”. Доста находчив начин да се каже “ти си добро магаре – с колкото те натоварим, толкова носиш”. Нямам нищо против да работя и това, стига да има разлика в заплащането… а такава естествено няма! Но стига съм се оплаквал. Харесва ми да си върша добре работата, макар и самата тя да не ми харесва особено. Споко човече… иска се само спокойствие и силна храна. Явно още не му е дошло времето да работя това, което наистина би ми харесало. Но рано или късно и това ще стане. Сигурен съм!