До Пловдив, морето, нататък и обратно

“Така е… Броените дни бързо се привършват” тежко въздъхна дядо Кольо докато ни изпращаше на летището. Мъчно му беше, че изпращаше Жорката и нас обратно след няколкото седмици прекарани на село. Мъчно беше и на другия дядо, но най-вече на бабите. Имах чувството че ако с Таня се бяхме залисали твърде много с багажа и документите, те щяха да грабнат мъника и да ни оставят да летим без него. Заради това, а и за да си спестим донякъде болката от раздялата съкратихме процедурата по изпращането и след няколко часа вече летяхме към къщи. Нашето си вкъщи, доколкото една квартира може да се нарече “вкъщи”, но където поне знаехме в кой шкаф се намират подправките.

Отпуската мина неусетно наистина, ала този път успяхме да си отпочинем добре. Отидохме на моренце в Царево, на планина към Триград (това си тема аз отделен постинг), дори успяхме да се видим с родителите и приятели. Ала най-вече му хареса на Жоро. Хлапето нямаше търпение да стане рано сутрин за да види многобройните зайчета, кучета, котки, крави и разни други животинчета и добитъци в селския двор или да кара чисто новото си колело в градските паркове следван плътно по петите от бабите и дядовците си. Само на морето детето видя зор – нещо се стресна на плажа и така и не поиска да се приближи към водата. Единствения ни опит да го топнем за малко завършиха с истеричен плач и викове “Жолко плаши молетоооо. Не иска молето, не искаааааааааааа….. уааааа.. “. След като привлякохме вниманието на седем осми от плажуващите с Таня се предадохме и оставихме хлипащия Жоро под чадъра където той си изкара останалата част от почивката. Накрая вече се заиграваше с други деца и даже помагаше в правенето на пясъчен замък като носеше вода и разсипваше върху построените кули. Явно в съзнанието му морето от тази година ще си остане едно голямо и страшно чудовище хапващо и плюещо малки и непослушни деца като него.

На планина отидохме само двамата с Таня. Тя много искаше да види пещерите към Триград и се награбихме с две раници и багаж за няколко дни и потеглихме. Транспорта не е от най-удобните – пътува се по обед до Девин и после се прехвърля с микробус до Триград. Както споменах по-горе, това си е тема за отделен постинг, ала накратко – направихме си еднодневен поход, посетихме Дяволското гърло и Ягодинската пещера и макар да беше изморително определено си струваше. Живот и здраве пак ще отидем някои ден нататък ала за повече време.

Заради сновенето между двете ни “вкъщи”-та при бабите и дядовците в града и на село не ни остана време да се заседим дълго на едно място и ни остави с чувството че постоянно сме на път за нанякъде. За сметка на това успяхме да се възползваме от предимствата и на двете места – в града по кръчми, на кино и срещи с приятели, а на село – спокойствието и вечерите в дворчето под асмалъка. Насъбрах и доста “рибарски” материал – от историите на дядо Кольо ще се събере за един цял Чудомиров сборник. Ала той човека си има ловен билет и грамота даже за рибарски приказки, така че и истински истории ли разказваше, притуряше ли малко – така и не се разбра. Той и дядо Гого тая година с риболовен билет и двамата честичко май ходят за риба, та се чудя догодина какви ли ще ги разказват на внука.

Хубаво си беше този път в България. Ала вкъщи си е най-хубаво. Вкъщи – там където сме с заедно с Таня и Жорко. А за България… ще почакаме до следващата отпуска.

Отпускарско време

Утре летим в България за един месец почивка. Този път не искаме да си правил планове как ще прекараме отпуската освен планираното море. Дано този път избегнем лудницата от предишните ни прибирания. Надявам се и да реализираме един хубав поход на планина. Купихме си нови обувки и раница специално за случая. Не знам как ще съм с Интернет-а, ала все някак ще устискам един месец. Важното е на Жорката да му хареса.

Наблюдения върху управлението на фирма

Ако бебетата се правеха от фирми…

1. Мениджър на проект е човек, който очаква девет жени да родят бебе за един месец.
2. Програмистът е човек, който мисли че ще отнеме 18 месеца за да се роди бебе.
3. Координаторът е човек, който знае, че една жена може да роди девет бебета за един месец.
4. Клиентът е този, който не знае защо въобще иска бебе.
5. Мениджъра по рекламата обещава да достави бебе без дори да има родилка.
6. Отделът по оптимизации на ресурсите – на тях не им трябва мъж и жена, за да се роди бебе. Те са уверени че могат да си го създадат сами.
7. Отделът по документацията пък изобщо не се интересува дали има бебе или не – те просто документират 9 месеца бременност.
8. ОТК (Отделът по Технически Контрол) от своя страна никога не са доволни от ПРОЦЕСА на създаването на бебе и постоянно търсят методи за подобряването му.

Рецепта за палачинки

Един ден нещо издразних Таня относно тема готвене (голяма грешка – няколкото килограма отгоре след студентските години са ми от нейните манджи) и тя каза “Хайде да те видим ти какво можеш да сготвиш”. Хванат натясно се опитах да се измъкна с обичайните “пържени яйца” и “салата”, обаче номера не мина. Така под критичния и леко насмешлив поглед на по-добрата ми половинката обещах да направя палачинки. Няма да се давам я! Какъв мъж съм ако не мога да сготвя една закуска! Мдаа…

Подкован добре с доволно засегнато самочувствие се зачудих аджеба как се правят палачинки. Виж ако става дума за хапване им с боровинково сладко – няма проблеми, обаче какви други продукти освен сладкото ще са необходими ми беше пълна мъгла. Нямайки подръка голяма готварската книга на мама, се отправих към единственото място откъде можех да получа надежден и изчерпателен отговор – Интернет. Ровейки из Мрежата попаднах на няколко рецепти и използвайки невероятните си комбинаторни умения (невероятни че ги имам, не за друго) успях да спретна Рецептата за Уникалните Палачинки на Амбициозния И Гладен Ала Неуморен Остроумник (съкратено – РУПАЙ ГАНЬО). Ето необходимите съставки:
Брашно, яйца, прясно мляко, олио, тиган, печка и солидна доза търпение

А ето и как се приготвят палачинките:
Смесват се брашното, яйцата и млякото в съотношение чаша брашно към три яйца и чаша мляко и сместа се разбърква добре. Добавя се чаена лъжичка сол, съвсем малко олио (около супена лъжица) и се бърка отново, а тигана се загрява на слаб до среден огън (забележка – в тигана НЕ се слага олио). Изсипва малко от сместа в тигана и след няколко минути палачинката се обръща на другата страна и се продължава до изчерпване на забърканата смес. Използвате щипка търпение за всяка палачинка и след половин час – voila, палачинките са готови. Най-важното в целия процес е е сместа да е рядка и огъня да не е много силен. Така палачинките стават по-тънки и по-вкусни.

След известна практика и порядъчно количество използвани мляко, яйца и брашно се става специалист и може да се пробват импровизации. Каквото и да прибавяте в съставките, не слагайте захар, защото загаря тигана (изстрадан личен опит).

Да ви е сладко. И да не забравите да почерпите за рецептата.

Направи си сам… уеб браузър

Въпреки че ежедневно се занимавам с компютри и съм свикнал с бурното развитие на технологииите, все още има неща в бранша, които ме смайват. Ето например последната версия на библиотеката за програмиране QT 4.4 (произнася се като англииското “cute” – приятен). Едно от новите въведения е реализирането на WebKit – модулен интернет браузър (е не мога да се насиля преведа тая дума като “четец” и това си е!). Още след като бяха пуснати библиотеките PyQT за връзка между Python и Qt 4.4 започнах да се човъркам из кода и за по-малко от два часа (толкова ми отпусна Жорката докато спеше обедния си сън) успях да спретна един много елементарен браузер. Само за сравнение – новата версия на Firefox 3 отне повече от година и половина. Естествено няма място за сравнение на няколко набързо нахвърлени реда код и гигантското постижение което е новия Firefox, но все пак дава перспектива.
Ето как изглежда програмката в действие:

Toshe Bukov’s PyQt WebKit example

А по-долу е кода на главната програма (webkit_test.py) и на визуалната част (т.нар. GUI – Graphical User Interface) – (Ui_webkit_test.py). Графиния интерфейс е проектиран с QtDesigner а за редактор съм използал Eric4. За сваляне на кода – ето на този адрес: http://toshe.bukov.com/download/toshe_bukov_pyqt_4.4_webkit_example_ver._0.6.zip.

Continue reading

Корпоративно прераждане

“Успехът не идва сам при теб… ти трябва да отидеш при него”.
Марва Колинс, Американска учителка

От полунощ Ройтерс официално престана да съществува като самостоятелна компания. От днес нататък компанията ще продължи като обединение на две могъщи финансови корпорации – канадската Томсън Корпорейшън и Ройтерс Груп. Новата компания носи името Томсън Ройтерс Корпорейшън и има амбициите да стане световен лидер по снабдяването на информация за професионалистите от всякакви браншове – от финансовите институции, инвестиционни банки и кредитни организации през телевизионните и интернет агенции до правни и научни-изследователски центрове.

Томсън Ройтерс запазва основните ценности на Ройтерс благодарение на които компанията става синоним на точните и безпристастни новини. В настоящия век, когато изобилието от информация е нещо нормално, малко са източниците които се цитират с толкова доверие както новините от “Агенция Ройтерс”. Така наречените “Принципи на доверие” създадени и утвърдени от Ройтерс включват следното:

  • Ройтерс не бива да става зависима или да попада в ръцете на една единствена група от интереси.
  • Цялостта, независимостта и безпристрастността на компанията не трябва да бъдат нарушавани.
  • Ройтерс предлага надеждна и безпристрастна информация на всички към които компанията има или би могла да има договорни задължения.
  • Ройтерс уважава всички заинтересовани страни без да отдава предпочитание някоя от тях.
  • Компанията не ще жали сили за да разширява и адаптира своите услуги и продукти, за да просперира и утвърждава своята лидерска позиция като снабдител на световни новини и бизнес информация.

Малко хора знаят, но e факт че по-голямата част от бизнеса на Ройтерс не са телевизионните и вестникарски новини, а именно бизнес информацията. Компанията има връзки със всички световни борси и една от първите в обработката и предаването на борсовата информация до най-отдалечените крайчета на света. Наистина се изисква много труд и усилия за да станеш сред първите в тази толкова оспорване и конкурента среда. А още по-трудно е да задържиш тази позиция. Имайки привилегията да бъда свидетел на трансформациите в Ройтерс и развитието и през последните години, съм твърдо убеден в успеха компанията. Всички които работиха толкова здраво и упорито за да превърнат Ройтерс и света в по-добро място за живеене го заслужават.

Пожелавам успех на новата компания и нейните служители.

Глупавите неща които причиняваме на компютрите си

В едно от компютърните списания които чета тия дни имаше тема за най-глупавите неща правени от компютърните специалисти на техните лаптопи и настолни компютри. Четейки признанията на авторите на списанието се замислих какви са моите прегрешения по темата. Не успях да се сетя за много. Истината е че дълго време нямах собствен компютър и когато най-сетне се сдобих с такъв се стараех да си го пазя много. Може би затова успявам дълго време да избегна проклятието на разлятата чаша кафе върху клавиатурата или не дай си боже – върху самия компютър. Сигурно фактът че не пия кафе също оказва влияние. Все пак и аз не съм безгрешен и бих допринесъл достатъчно материал за не една и две статии в списание. Откъде да започна… мдааа. Нека да е от моята сисадминиска кариера.

По времето когато преподавах в Академията се наложи да инсталирам уеб и пощенски сървър. Въоръжен с много ентусиазъм и малко знания направих една инсталация на Линукс и потроших няколко дни да я настройвам за нашите нужди придобивайки в процеса малко повече знания и губейки голяма част от ентусиазма. За историята е важно да се отбележи избора ми на файлова система – воден от изследователския си нюх и подкован със статистики и мнения от форуми, заложих на сравнително новата и революционна за времето си ReiserFS (версия 3). Дотук лошо няма. Сървъра си работеше перфектно, и няколко дни се разхождах със приповдигнатото самочувствие на врял и кипял админ. За съжаление един ден реших да оптимизирам още малко нещата и след като няколко процеса забиха взех че рестартирах сървъра. След рестарта бях топло посрещнат от съобщението, че на диска няма разпозната файлова система. Има едно особено състояние на духа, което предизвика съвсем осезаемо физическо усещане на обливане със студена пот. В този момент имах удоволствието да изпитам това състояние в цялата му прелест. След това го изпитах още веднъж при осмислянето на факта, че не бях направил нито едно архивно копие след инсталацията. Последващите няколко часа бяха прекарани в разкачване на дискове, закачването им на друга машина и пускането на проверка на файловата система. В края на упражнението имах почти цялата система възстановена. Почти. Бърза проверка показа че всичките файлове са намерени… по-точно всичките 117 000 (словом: сто и седемнадесет хиляди) разпокъсани парченца от файловете. Мърфи се беше пресегнал през временно-пространствения континиум и стовари закона си с цялата си мощ върху нашият беден сървър в секундата когато съм натискал бутона за захранването. Рестарта съвпаднал точно с момента, когато дървото на файловата система се е балансирало водейки до загубата на индекса на файловете и директориите. Така че информацията все още си беше на диска, само че файловата система не знаеше къде да ги намери. В тази фаза студеното изпотяване вече ми се струваше нормално състояние. Но какво са 117 000 парчета от файлове за Истинския Администратор ™. След подробно търсене из парченцата успях да намеря части от текстовата конфигурация на повечето услуги и след още няколко дни (вече имах опит) сървъра беше онлайн отново. Този път направих архивно копие. Както и месец след това. И на всеки два месеца след тази случка. Не че се наложи да ги ползвам.

От втората ми проява на изключителна глупост в най-неподходящ момент си изпати Stoma. В живота на всеки един кандидат инженер идва момент в който трябва да се изправи пред комисия за защита на дипломна работа. В случая на Stoma тази дипломна работа включваше реализацията на клъстер от няколко разнородни машини. Като новоизпечен инженер дипломирал се няколко месеца по-рано, естествено горях от желание да изявя своите способности и предложих помощта си. Беше ранен следобед когато настроихме машините и Stoma приключваше последните приготвления за тестовете. Все още неудовлетворен че не съм успял да демонстрирам най-доброто от себе си се лог-нах в компютъра на Stoma и в изблик на ентусиазъм пуснах обновяване на операционната система (Линукс естествено, какво друго може да се ползва за клъстери!). Излязоха разни въпроси на които естествено отговорих с “Yes” без даже да ги чета като един истински инженер. (Истинският Инженер ™ не чете съобщения – той винаги знае какво прави). Мярнах някакъв ред за премахвани пакети, обаче така и на разбрах какво става докато не чух някакъв стон откъм бюрото на Stoma. Бърз поглед към монитора му и забелязах как прозорците на приложенията един по един се затварят точно като на филм. Stoma имаше изражението на корабокрушенец, който току що е видял спасителния кораб да се отдалечава към хоризонта. Секунда по-късно се обърна към мен с един такъв леко плашещ поглед, че набързо се отказах да давам каквито и да било идеи. Към три и половина сутринта успяхме да възстановим щетите. Аз се прибрах към пет а защитата беше в осем. Няма нужда да споменавам че Stoma се справи блестящо. Само че се съмнявам дали ще ми повери друга машина за настройване.

Историята познава още много случаи на проява на глупост от моя страна, но стига толкова хвалби за един постинг.

Забързано начало

Като на шега се изтърколи целият Януари. Годината започна много динамично на работата и почти приключихме един голям проект когато шефа ни издебна в засада и натовари с с втори такъв, който май ще се окаже по-костелив орех от първия. Нищо де, ние от работа и сложни проекти не се плашим ако ще и да са такива дето никой в компанията още не е правил.
Иначе в личен план повечето от свободното време (хм, какво беше това?!) си прекарваме с Жорката. Хлапето вече навързва думички в изречения и ни пее песничките които ги учат в градината. От смесицата на английски от градината и българския вкъщи се получават бисери като този: “Тати, come here. Гого и’ка painting.” Има и още ала не мога да се сетя сега за друго. Трябва вече да започна да си ги записвам.
Та това е де. Повече – по-нататък.

>>>import this

За край на годината, нещо geeky и свежо (според мен):

toshe@masha~$ python

>>> import this
The Zen of Python, by Tim Peters

Beautiful is better than ugly.
Explicit is better than implicit.
Simple is better than complex.
Complex is better than complicated.
Flat is better than nested.
Sparse is better than dense.
Readability counts.
Special cases aren’t special enough to break the rules.
Although practicality beats purity.
Errors should never pass silently.
Unless explicitly silenced.
In the face of ambiguity, refuse the temptation to guess.
There should be one– and preferably only one –obvious way to do it.
Although that way may not be obvious at first unless you’re Dutch.
Now is better than never.
Although never is often better than *right* now.
If the implementation is hard to explain, it’s a bad idea.
If the implementation is easy to explain, it may be a good idea.
Namespaces are one honking great idea — let’s do more of those!
>>>

Моя скромен опит за превод на горния текст:

Дзен по Питонски, от Тим Питърс

Красивото е за предпочитане пред грозното.
Изричното е за предпочитане пред подразбиращото се.
Простото е за предпочитане пред сложното.
Сложното е за предпочитане пред усложненото.
Плоското е за предпочитане пред вложеното.
Разпиляното е за предпочитане пред претъпканото.
Четливостта има значение.
Специалните случаи не са достатъчно специални, че да нарушават правилата.
Въпреки че практичността бие стриктното спазване на правилата.
Грешките никога не трябва да се пускат незабелязани.
Освен ако изрично не са направени да минават незабелязано.
В случай на двусмислие, отказвай изкушението да предполагаш.
Трябва да има един, и само един очевиден начин да се правят нещата.
Въпреки че това може да не е очевидно на пръв поглед, освен ако не сте Холандец (1).
“Сега” е по-добре от “никога”.
Въпреки че “никога” е често за предпочитане пред “веднага на момента”.
Ако реализацията е трудна за обяснение, то значи е лоша идея.
Ако реализацията е лесна за обяснение, то има вероятност да се окаже добра идея.
Групирането на имена е една отлична идея – нека да правим повече от тях.
(1) – намек за Guido Van Rossum, създателя на Python, който е Холандец по произход.

Надявам се програмистите сред четящите да оценят хумора и мъдростта на горното. А може би и не само програмистите 😉

Забавна математика с Python

Спомените ми от първите години в Техническия университет (освен разбиващите купони и хроничното студентско безпаричие) са свързани с писането на огромно количество протоколи от измервания и сума ти свързани с това изчисления. Понякога се изкушавах да си напиша кратка програма за да си сметна и начертая графиките от измерените резултати вместо налагания от някои преподаватели методи с калкулатор и милиметрова хартия. Проблемът беше, че сметките често не бяха елементарни, а Паскал (и по-късно Java) не са от най-лесните за ползване езици за бързи сметки от мързеливи студенти като мен. По-късно се налагаше да правим преобрзувания на уравнения и да ги опростяваме, а единствения софтуер който донякъде помагаше беше MathLab. Въоръжени с него и с теоремите на Нагласаяев и Натъмъняев успявахме да открием нови клонове в инженерната математика. Наистина се изискваше много усилия от предварително дадения ни за сравнение резултат да приложим реверсивен инженериг и да скалъпим обратно оригиналното задание на проекта, но историята познава и по-големи героични постъпки (като например свързването на амперметър като волтметър или паралелното свързванео на електролитни кондензатори към променливотокови трансформаторни вериги).

От тези времена ми остана един респект към многостъпковите изчисления (и към електролитните кондензатори) и често след това съм се чудил дали няма наистина удобен инструмент точно за такива уморителни, но необходими математически гимнастики. Изискванията ми за подобен софтуер са скромни – да е софтуер с отворен код, преносим (Linux/Windows), да е простичък за инсталация и употреба и по възможност да се разширява лесно. По едно време се бях отказал да търся (а и не ми трябваше, честно казано) докато преди месец попаднах на SymPy и mpmath. Първата е библиотека занимаваща се със символна алгебра (от типа колко е (ax2 + by3)2 * (x + y2)2 в разгъната форма) изчисляваща също интеграли и диференциали от символни уравнения (такива с неизвестни като x, y и z например). Втората библиотека и за смятане на реални и комплексни числа с произволна точност. Точно така – с произволна. И двете библиотеки са писани на Python които освен че е страшно лесен за учене и експериментиране е също и много мощен скриптов език. И двете библиотеки са с отворен код и понеже са на Python са достъпни на всички софтуерни платформи поддържани от езика. Ала един пример говори повече от сто реклами, така че ето един пример:

>>>from sympy import *
>>>x = Symbol('x')
>>>y = Symbol('y')
>>>a = ((x**2 + y**3)**2 * (x+y**2)**2)
>>>b.expand()
x**6 + y**10 + x**2*y**6 + x**4*y**4 + 2*x*y**8 + 2*x**2*y**7 + 2*x**4*y**3 + 2*x**5*y**2 + 4*x**3*y**5
>>>

Трите символа “>” са от промпт-а на Python интепретатора. Последния ред е всъщност разгънатата форма на по-горното уравнение. Звздичката е знак за умножение а двойната звезда – повдигане на степен. За домашно – сметнете уравнението на степен 3 🙂
Това далеч не е всичко. Ето друг пример (взет от ръководствотото на SymPy):

>>> from sympy import *
>>> x=Symbol("x")
>>> limit(sin(x)/x, x, 0)
1
>>> limit(x, x, oo)
oo # това е знака за безкрайност :)
>>> limit((5**x+3**x)**(1/x), x, oo)
5

Някой спомня ли си как се смятаха границите (лимеси) от училище? Е, с няколко реда код няма да ви се налага да ги смятате.

Впечатлих ли ви? А ето какво може да прави mpmath:

>>> from mpmath import *
>>> pi
mpf('3.1415926535897932384626433832793')

Хм, дотук – нищо впечатляващо. Ала нека да променим прецизността след десетичната точка (която по подразбиране е 30 знака):

>>> from mpmath import *
>>> mpf.dps = 100 # задаваме броя на знаците след десетичната точка
>>> pi
mpf('3.14159265358979323846264338327950288419716939937510582097494459230781640628620899862803482534211706798')

Това е числото Пи със сто знака след десетичната точка (или запетая – кое е по-правилното?). А ето го със 1000 знака:

3.1415926535897932384626433832795028841971693993751058209749445923078164062862
089986280348253421170679821480865132823066470938446095505822317253594081284811
174502841027019385211055596446229489549303819644288109756659334461284756482337
867831652712019091456485669234603486104543266482133936072602491412737245870066
063155881748815209209628292540917153643678925903600113305305488204665213841469
519415116094330572703657595919530921861173819326117931051185480744623799627495
673518857527248912279381830119491298336733624406566430860213949463952247371907
021798609437027705392171762931767523846748184676694051320005681271452635608277
857713427577896091736371787214684409012249534301465495853710507922796892589235
420199561121290219608640344181598136297747713099605187072113499999983729780499
510597317328160963185950244594553469083026425223082533446850352619311881710100
031378387528865875332083814206171776691473035982534904287554687311595628638823
53787593751957781857780532171226806613001927876611195909216420199

За домашна – пробвайте със 10000 знака 🙂 Повече примери и идеи за ползване на mpmath вижте нейната документация.

Забележка: За момента двете библиотеки дефинират числото Пи по свой начин, който не е съвместим, затова рестартирайте комания интерпретатор на Python между тестовете за да получите смислени резултати.

Стана ли ви интересно? Аз със сигурност съм заинтригуван! Сега се надявам по-малко ученици и студенти да четат това, че иначе много домашни ще станат безумно лесни за решаване с няколко редова програмка 😀