С Таня отиваме на сватба. Английска. И сме кумове. Така че няколко дни ще съм офлайн. А после току виж съм написал Английска сватба HOWTO (за българската Жоро Чорбаджийски скоро ще се погрижи).
Между другото някой да знае как се пише реч за кум на английски? Тая от “Четири сватби и едно погребение” не ми върши работа.
F1… F1… F1… упс, тоя клавиш май не е дефиниран тук.
Heeelp…
Най-сетне! След почти три години на чакане, безбройни слухове и спекулации Дебиан Sarge излезе (на български). Макар и понастоящем да съм на Kubuntu, Дебиан си остава моята страст. Всъщност избора ми на Kubuntu не е изневяра към “най-свободната дистрибуция” – Kubuntu е базиран на Дебиан. Макар и да не е първата ми любов (която между другото беше Slackware) Дебиан грабна сърцето ми със своите инструменти, своята гъвкавост и най-вече със своята свободолюбивост. Обвинявани понякога във краен фанатизъм хилядите и разработчици непрестанно се грижат за следването на Социалният договор, който осигурява пълнатата свобода на софтуера, гарнатирана от GPL и DFSG. Дори без да споменавам нейната многоплатформеност (понастоящвм 11 архитектури) Дебиан е един от най-обичаните от системните администратори дистрибуции. И не случайно – на сървърите, на които съм имал удоволствието да инсталирам тази прекарсна дистрибуция преди две години, все още вярно служат на своите клиенти.
На всички, които имат честта да познават и работят с Дебиан – да ни е честита новата рожба. На всички останали – не тъжете. И за вас не е късно да се покаете и да се покръстите в правата вяра.
Амин.
“Хората, които напускат отечеството си, не са уважавани в чужбина, а в родината си са чужденци.”
Надявам се да не е вярно. Но може би има истина. Особено във втората част.
Още една поучителна история, разказана ми наскоро от Жоро.
Един беден рибар си вървял с улова си – две риби. Срещнал го един богат лондонски бизнесмен. Той се спрял и запитал рибаря:
– Какво правиш?
– Ами прибирам се вкъщи.
– А това какво е?
– Улова ми за деня. Жената ще ги сготви, ще хапнем, ще пратим децата на училище, ще се обичаме с жената, и после ще се излегна на сянка под палмата с бирата на сиеста.
– Хм, ами утре?
– Утре сутрин ще отида до морето, ще уловя две риби и пак като днес.
– Виж какво ще ти кажа. Аз съм едър бизнесмен (® Милен) и ги знам тия работи. Ще ти какво да направиш да станеш богат.
– Еми, добре.
– Слушай сега. Първо ще почнеш да ловиш четири риби – две за теб и семейството ти и две ще отидеш на пазара да ги продадеш. Спечелените пари ще слагаш в банка.
– Добре, ами после?
– Като събереш повече пари, ще си купиш мрежа и ще ловиш още повече риба, която да продаваш. И парите пак ги слагаш в банка.
– Ами после?
– Като събереш още пари ще си направиш фирма и ще си наемеш работници да ловят още повече риба. Продаваш я и слагаш парите в банката.
– Добре де, ами после?
– Като събереш още повече пари ще си отвориш рибна борса и ще започнеш да предлагаш стока на големите магазини. И парите – пак в банката.
– После?
– Парите вече ще станат още повече и скоро ще можеш да си позволиш да изнасяш риба из целия свят и да станеш много богат и всички ще работят за тебе.
– Хм, и после?
– После си купуваш целия плаж край морето и ще можеш цял ден да си ловиш риба, да си пиеш бирата и да си имаш сиеста по цял ден.
– Добре де, ама аз това и сега си го имам!
Поуката от историята? Може би малкият принц пак да ви помгне.
П.П. Това, за което говори бизнесмена тук го наричат “rat race”.
По някакво странно съвпадение днес имам желание да пиша в блога, необходимото време за това действие + допълнителен стимул от Иван – моят най-голям критикар (добре го даваш Иванкис – държиш ме във форма). Вчера в Обединеното Кралство беше почивен ден – банк холидей. Когато почиват банките, никой не работи. Нещо като нашите национални празници. Но като практични и предимно финансово-ориентирани хора, англичаните не си избират празниците според националните победи или възрожденски идеали. Моята първоначална идея да си полафя онлайн с приятели и да попълня малко липсващите дупки в блога си остана само като идея. Unreal 2 и Python ми изядоха малкото време, което Таня ми отпусна… (ах, ух… не беше нарочно) … времето което посветих на компютъра. Особено Unreal-a. Последните ми save-ове бяха от февруари. А по-предишните – от миналата година. Но за трите почивни дни успях да мина повече нива, отколкото за предишната половин година. Голяма краста, ей. А със змията се заядох по простата причина, че съм обещал на Таня да превърна програмата за намаляването на снимките от фотоапарата от свещенодействие (разбирай въвеждане на странни команди в конзолата) във вид удобен за нея (един бутон “Choose folder” и един още по-голям “Resize”). Е, и този път не се сработих с графичния интерфейс, затова пък направих нов модул и капсулирах кода в обекти. Сега е супер елементарно да се добавят различни графични библиотеки и да се сменя качеството на рендиране за снимките. За пореден път се убеждавам, че с Питона съм в пъти по-производителен отколкото с Джа(б|в)ата. Продължавам също да чета за следващия сертификационен изпит. Междувременно английското ежедневието ме заля с пълна сила – четирите папки с документация (хартиена!), събирана през последната една година мина за пореден път през подредба и чистка. Няма как – като един “едър бизнесмен” (® Милен) трябва да пазя какви ли не документи (хартиени). Да не говоря, че скоро и данъци трябва да се плащат… Няма как – “смъртта и данъците са неизбежни” (Бенджамин Франклин). Между другото докато търсих автора на току-що цитираната фраза се натъкнах на секцията за данъците в Укипедиа. Особено ме развесели този на Дългас Адамс: “I’m spending a year dead for tax reasons.” Затруднявам се да го преведа – британски хумор. 🙂
Друго важно събитие през изминалата седмица беше гледането на Епизодът. Не просто някой епизод а Епизод III – Отмъщението на ситите (върху гладните). Трябваше да изгледам шестте епизода, за да схвана най-сетне историята в цялата и пълнота. Излишно е да споменавам, че филма ми хареса. Може би само преминаването на Анакин към Тъмната страна бе малко пресилено. Първоначалните надписи “A long time ago in galaxy far, far away…” ме върнаха двайсетина години назад във времето на светлото бъдеще, когато в кино Балкан татко ми четеше субтитрите. Аз още не познавах буквите. Сега чак се чувствам малко празен. Свърши се. Дано след време Лукас да довърши и последните три серии. Надявам се някой ден аз самия да чета субтитрите на Епизод 9 на моите внуци.
Ще поживеем, ще видим.
П.П. Иванкис, рапорт даден!
-… От всекиго трябва да се изисква – продължи кралят – това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
– Е, ами моят залез? – напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
– Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
– А кога ще бъде това? – осведоми се малкият принц.
– Хм! Хм! – отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. – Хм! Хм!… Ще бъде към… към… ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват.
…
“Възрастните са доста странни”, каза си малкият принц, докато пътуваше.Из “Малкият принц” на Антоан-дьо сент Екзюпери
Ето една поучителна история, която чух днес.
Действието се развива в Лондон, наши дни. Става дума едно виенско колело. Едно голяяямо виенско колело. По-точно става дума за Окото на Лондон (London eye). малко предистория: Окото на Лондон е било построено малко преди 2000-ната година от British Airways като атракция за посрещането на новото хилядолетие. Първоначално идеята е била да бъде разглобено след една година, но впоследствие голямата му популярност го прави един от отличителните знаци на града, привлича множество чуждестранни туристи и допринася за местната икономика. Това, което го прави уникално сред останалите виенски колела не е само размерът му (140 метра) , нито само теглото му (1700 тона), нито само броя на “пасажерите” му (15000 на ден), а фактът, че оста му се държи на един единствен “крак” – рамката, която придържа оста. Та историята е за точно този “крак”. По-голямата тежест на Окото се държи от плаваща платформа и ограничители, поставени в река Темза. Но “кракът” е разположен на брега върху няколко квадратни метра площ. Собственикът на тази площ изведнъж решава, че не му стигат 65-те хиляди паунда годишно за наем и решава лееекичко да вдигне наема…. на 2.5 милиона паунда. Мдаа… някой ще го нарекат алчност или рекет, други просто бизнес. Но ето го и поучителния край на историята. Кметът на Лондон изправен пред алтернативата да загуби една от забележителностите на града си (и евентуално следващите избори) реагира бързо и постановява следното – ако собственикът на земята повиши наема, то кметството ще изземе собствеността от настоящият и притежател и ще наложи съразмерни данъци върху него. И това е напълно законна процедура – тъй като настоящия собственик не е наследил земята, а е купил и няма кралска кръв, то спред закона в Обединеното кралство държавата има право да конфискува земята, особено ако нейният собственик доказано действа против интересите и. В случая каузата е правдива и в интерес на всички… освен на алчния милионер. Както е казал народа: каквото повикало – такова се обадило!
Чудя се дали и в България някога ще видя нещо подобно…
Мина се!
В понеделник за пореден път успешно преминах сертификационен изпит 640-801 познат под кодовото съкращение CCNA® или с други думи Cisco Certified Network Associate. Още три години мога да се кипря с посочената титла. А после пак ще трябва да полагам изпит. И така на всеки три години…. до края на света 🙂 . Доста често са ми задавали въпроса дали си струва сертифицирането по този изпит конкретно, както и сертифицирането по принцип. Аз също съм мислил и съм се интересувал по този въпрос и сега съм по-склонен да твърдя, че смисъл има, стига сертифицирането да не е самоцелно. Като един от пионерите-инструктори в Сиско Академията в България (и естествено – сред най-добрите 😛 ) съм имал достатъчно възможности да наблюдавам и обучавам хора, идващи с нагласата “Аз кат гепа сертификата и ша стана голяма работа, ей”. Обучението не е еднократен акт, то е непрекъснат процес. Точно затова гореспоменатите субекти рядко устискваха дори до средата на първия семестър. Според статистиката от всеки десет кандидат CCNA (чете се “Си Си Ен Ей”, а не “Къ Къ Нъ А” както казваше един от кандидатите) едва петима завършваха пълните четери семестъра. От тях само трима се престрашаваха да се явят на сертификационния изпит. Двама успяваха да го преминат успешно, като често единия от тях – от втория път. Като цяло 20% не е лоша успеваемост. Естественият отбор и тук работи с пълна сила. Ако изпита беше по-тривиален и елементарен, то и репутацията му нямаше да е така висока. Запознатите с йерархията на сертификационната програма на Сиско знаят, че CCNA е само първото ниво. CCNP (Cisco Certified Network Proffesional) е следващото ниво, а CCIE (Cisco Certified Internetworking Expert)… това са истинските “богове на мрежата”. По последни сметки CCIE експертите в целият свят са около 12000. CCNP както и CCNA сертификатите се подновяват на всеки три години, докато CCIE изпитите са на всеки две. Докато първите два изпита са изцяло компютърни базирани тестове, то експертите имат двудневни изпити включващи практически и теоретични постановки от типа “вземи тая купчина с Х оборудване и направи мрежа с Y параметри, работеща при Z условия”. Всеки партньор на Сиско трябва да има определен брой специалисти, покриващи и трита вида сертификационни програми, за да бъде привилегирован със титлите “бронзов”, “сребърен” или “златен” партньор.
Не, Сиско не ми плащат да им правя реклама. Де да беше така 🙂 . Като инструктор по CCNA имах възможността да видя “от кухнята” как Сиско изградиха тази сертификационна програма. Те не са единствените които имат подобни програми, може би не са и най-добрите в това. Но определено направиха нещо наистина качествено. Придобитите умения по време на подготовката ми като инструктор все още ми вършат чудесна работа и с удоволствие отбелязвам как вложеното време и усилия се отплащат. Методиките, придобити по времето на курсовете ми изградиха навици на работа, канализираха знанията и ми дадоха увереност в работата. Мисля че това е най-големия смисъл от сертифицирането – усещането че си в час със съвременните технологии. Макар сертификата сам по себе си не е доказателство за уменията на притежателя му, то определено е значителен фактор при кандидатстването за нова работа. За работодателя наличието на сертификат е просто начин бързо да се отсеят подходящите кандидати. Досегашният ми опит е показал, че единствено притежанието на сертификат не е достатъчно за спечелване на работно място. По-голяма роля играят опита на кандидата и предишната му работа. Познавам много хора, нямащи дори диплома за висше образование, които обаче си вършат работата отлично и са високо ценени в тяхната област специалисти.
Брей, пак много се отплеснах. С две думи в спора “За и против сертификатите” аз съм на мнението “с тях е по-добре”. Който не вярва – да пробва 😉 .
16:1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.
16:2 О Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.
16:3 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгрея слънцето.
16:4 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? — защото беше твърде голям.
16:5 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.
16:6 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.
16:7 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.
…
16:15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
16:16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
16:18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
16:19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.
16:20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърдяваше словото със знаменията, които го придружаваха.
Амин.
Христос Воскресе.
Воистина воскресе.
Лидерът на Управляващата партия: Аз обещавам да ви обещая същото, което ви обещавах и миналия път.
Лидерът на Опозиционната партия: Аз обещавам да ви обещая повече, отколкото другите ви обещават.
Лидерът на Една друга партия: Аз съм малко пийнал и не помня какво трябваше да обещая, но като изтрезнея и се сетя за нещо, непременно обещавам да ви го обещая.
Интерпретацията на Жоро относно изборната ситуация в Обединеното Кралство, април 2005
Тук съм. Имам пред вид още съм тук. Само че не онлайн. Просто няма време. Много неща се случват, още повече има за разказване, само че не сега. Може би няма да е и утре. Но скоро ще е. И ще бъде много.
Айде стига толкова съм обещавал.
Днес мина почти нормално. Приключих едно проучване (survey) на всички свръзки до един малък Сиско суич, поставих резултатите в една спретната таблица и попълних документацията. След това взех следващата задача, направих едно “закърпване” (patching) на връзките между няколко сървъра и големите сучове и после Мениджъра ме повика за малко, при което се проведе следният диалог:
Мениджъра (със сериозен тон): Престани да правиш това!
Аз (в недоумение): Да правя какво?
Мениджъра (още по сериозно): Това, което клиента пише в писмото.
Аз (в още по-голямо недоумение): Какво писмо?
Мениджъра (чете имейл): “… По повод направето проучване на връзките на финансистката локална мрежа направено от Тодор, искам да изразя благодарност за отлично свършената работа и чудесно представените резултати. Искам също да отбележа задоволството си от качеството на извършената задача и се надявам Компанията и занапред да поддържа същото добро качество на работата…”
Аз (още не схващащ за какво става дума): Да не би да съм сбъркал нещо?
Мениджъра (широко усмихващ се): Да, престани да вършиш толкова добре работата си, че иначе ще разглезим клиентите.
Аз (започващ да загрявам вече): Е, аз не бих искал, но щом настоявате… ще престана.
Мениджъра (леко притеснен): Хм, това всъщност е английски хумор.
Аз (подсмихващ се под мустак): Разбрах.
Мениджъра (гледащ подозрително): Всъщност имах пред вид да продължаваш да си вършиш все така добре работата. Това е английското в хумора.
Аз (вече широко усмихнат): Разбрах. Моето също беше английски хумор.
Веселяк, а! Не стига това, ами в събота бях отговорник за работата през уикенда и трябваше да разпределям работата между колегите. Всъщност това хич не е толкова престижно както изглежда – вместо да си свърша моята работа, трябва да тичам непрекъснато назад-напред и да оправям грешките на новаците. Всъщност моите супервайзори ме “натопиха”, понеже съм “човек, които познава инфраструктурата и може да му се гласува доверие”. Доста находчив начин да се каже “ти си добро магаре – с колкото те натоварим, толкова носиш”. Нямам нищо против да работя и това, стига да има разлика в заплащането… а такава естествено няма! Но стига съм се оплаквал. Харесва ми да си върша добре работата, макар и самата тя да не ми харесва особено. Споко човече… иска се само спокойствие и силна храна. Явно още не му е дошло времето да работя това, което наистина би ми харесало. Но рано или късно и това ще стане. Сигурен съм!