Още една поучителна история, разказана ми наскоро от Жоро.
Един беден рибар си вървял с улова си – две риби. Срещнал го един богат лондонски бизнесмен. Той се спрял и запитал рибаря:
– Какво правиш?
– Ами прибирам се вкъщи.
– А това какво е?
– Улова ми за деня. Жената ще ги сготви, ще хапнем, ще пратим децата на училище, ще се обичаме с жената, и после ще се излегна на сянка под палмата с бирата на сиеста.
– Хм, ами утре?
– Утре сутрин ще отида до морето, ще уловя две риби и пак като днес.
– Виж какво ще ти кажа. Аз съм едър бизнесмен (® Милен) и ги знам тия работи. Ще ти какво да направиш да станеш богат.
– Еми, добре.
– Слушай сега. Първо ще почнеш да ловиш четири риби – две за теб и семейството ти и две ще отидеш на пазара да ги продадеш. Спечелените пари ще слагаш в банка.
– Добре, ами после?
– Като събереш повече пари, ще си купиш мрежа и ще ловиш още повече риба, която да продаваш. И парите пак ги слагаш в банка.
– Ами после?
– Като събереш още пари ще си направиш фирма и ще си наемеш работници да ловят още повече риба. Продаваш я и слагаш парите в банката.
– Добре де, ами после?
– Като събереш още повече пари ще си отвориш рибна борса и ще започнеш да предлагаш стока на големите магазини. И парите – пак в банката.
– После?
– Парите вече ще станат още повече и скоро ще можеш да си позволиш да изнасяш риба из целия свят и да станеш много богат и всички ще работят за тебе.
– Хм, и после?
– После си купуваш целия плаж край морето и ще можеш цял ден да си ловиш риба, да си пиеш бирата и да си имаш сиеста по цял ден.
– Добре де, ама аз това и сега си го имам!
Поуката от историята? Може би малкият принц пак да ви помгне.
П.П. Това, за което говори бизнесмена тук го наричат “rat race”.
Quo Vadis,Toshe?