Една поучителна история

-… От всекиго трябва да се изисква – продължи кралят – това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
– Е, ами моят залез? – напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
– Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
– А кога ще бъде това? – осведоми се малкият принц.
– Хм! Хм! – отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. – Хм! Хм!… Ще бъде към… към… ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват.

“Възрастните са доста странни”, каза си малкият принц, докато пътуваше.

Из “Малкият принц” на Антоан-дьо сент Екзюпери

Ето една поучителна история, която чух днес.
Действието се развива в Лондон, наши дни. Става дума едно виенско колело. Едно голяяямо виенско колело. По-точно става дума за Окото на Лондон (London eye). малко предистория: Окото на Лондон е било построено малко преди 2000-ната година от British Airways като атракция за посрещането на новото хилядолетие. Първоначално идеята е била да бъде разглобено след една година, но впоследствие голямата му популярност го прави един от отличителните знаци на града, привлича множество чуждестранни туристи и допринася за местната икономика. Това, което го прави уникално сред останалите виенски колела не е само размерът му (140 метра) , нито само теглото му (1700 тона), нито само броя на “пасажерите” му (15000 на ден), а фактът, че оста му се държи на един единствен “крак” – рамката, която придържа оста. Та историята е за точно този “крак”. По-голямата тежест на Окото се държи от плаваща платформа и ограничители, поставени в река Темза. Но “кракът” е разположен на брега върху няколко квадратни метра площ. Собственикът на тази площ изведнъж решава, че не му стигат 65-те хиляди паунда годишно за наем и решава лееекичко да вдигне наема…. на 2.5 милиона паунда. Мдаа… някой ще го нарекат алчност или рекет, други просто бизнес. Но ето го и поучителния край на историята. Кметът на Лондон изправен пред алтернативата да загуби една от забележителностите на града си (и евентуално следващите избори) реагира бързо и постановява следното – ако собственикът на земята повиши наема, то кметството ще изземе собствеността от настоящият и притежател и ще наложи съразмерни данъци върху него. И това е напълно законна процедура – тъй като настоящия собственик не е наследил земята, а е купил и няма кралска кръв, то спред закона в Обединеното кралство държавата има право да конфискува земята, особено ако нейният собственик доказано действа против интересите и. В случая каузата е правдива и в интерес на всички… освен на алчния милионер. Както е казал народа: каквото повикало – такова се обадило!

Чудя се дали и в България някога ще видя нещо подобно…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.