“Вчера бе един от най-радостните дни за Лондон, днес – един от най-черните”.

Вчерашната еуфория по повод избирането на Лондон за домакин на Олимпийските игри през 2012 бе засенчена днес от терористичните атаки в сърцето на града. Шест взрива, четири в метрото и два в автобуси, отнеха живота на повече от 30 човека, причиниха сериозни наранявания на стотици и всяха паника в 8 милионния град. Вероятно всеки който има роднина, член от семейството или приятел в английската столица гледайки кадрите на разрушенията и жертвите по телевизията се е помолил: “Дано не е между тях”. Страхът се превърна реалност, опасенията – в трагедия. Ето моите и на Таня впечатления от този тъжен ден.

Слава богу, Таня днес почиваше. Имахме уговорка за среща с агенция за имоти под наем.

9:00 С Таня излязохме от вкъщи и тръгнахме към спирката на градските влакове. На електронното табло имаше информация, че една от главните станции на метрото в центъра е затворена. Влаковете имаха закъснения.
9:30 Сменихме влака с друг на Canary Wharf, където се намират офисите на големи финансови корпорации. Влаковете закъсняваха и се изчакваха.
9:40 По вътрешната информационна система във влака потвърдиха, че метростанция Bank е затворена поради проблеми със захранването. Това ми се стори малко необичайно, но напълно в реда на нещата.
9:45 Следващото съобщение по уредбата беше: “Моля всички пътници да слязат от влака на следващата спирка и да използват автобусния транспорт. ЦЯЛОТО МЕТРО Е ЗАТВОРЕНО. Повтарям. ЦЯЛОТО МЕТРО Е ЗАТВОРЕНО.”
Помислих си, че нещо не съм разбрал. Да затворят лондонското метро, най-голямото в света и то точно в час пик?! (По късно колеги ми казаха, че за последните двайсет и пет години това май е първият случай.) “Поради сериозна повреда в захранващата система, ВСИЧКИ МЕТРОСТАНЦИИ СА ЗАТВОРЕНИ.” Май наистина нещо сериозно се беше случило. Наложи се да ходим пеш двайсетина минути до офиса на агенцията.
10:00 Чухме се с нашия евентуален бъдещ съквартирант относно срещата с агенцията. Съобщих му странната новина за метрото.
10:20 В агенцията популвахме формуляри, когато по телевизора съобщиха за взривения автобус и евентуални други взривове в метро станциите. Предаваха на живо от мястото на събитията.
10:40 С Таня решихме да се прибираме пеш до вкъщи. По-късно научихме, че дори и да бяхме искали, нямаше да можем да се приберем с друг транспорт – целият публичен транспорт в Централен Лондон беше СПРЯН.
10:45 Отново се чухме с нашият бъдещ съквартирант и той ни съобщи за още взривове.
10:50 Навсякъде се чуваха звуците на линейки, полицейски коли и хеликоптери бързащи към центъра. Такситата бяха навсякъде, пълни с изнервени хора, бързащи за работа. Движеха се не по-бързо от нас.
11:15 Стигнахме до Canary Wharf. На речния пристан спря една от пътническите лодки на редовните речни линии. От нея се изсипаха около стотина “пингвини” – облечени в костюми финансисти. Явно само този алтернативен транспорт беше останал.
11:20 Финансовото сърце на града изглежаше пусто спрямо обичайното. По голямото информационно табло на Ройтерс течеше борсова информация. Всички индекси падаха.
11:40 Таня се прибра вкъщи, а аз отидох на работа. Слава богу, че работя близо до вкъщи.
12:00 Премиерът прекъсна срещата на Г8, направи официално изявление и потвърди, че е имало терористични атаки. Каза също че страната няма да се поддаде на терористичната заплаха.
15:30 Излязоха първите официално потвърдени данни за броя на жертвите и местоположенията на взривовете.
17:30 Прибрах се вкъщи. Пеш. Също и още към милион други работещи в Централен Лондон, но нямащи късмета да живеят наблизо. Кадри от новинарските хеликоптери показваха великото преселение на уморените пешаци, ходещи по магистралите на път за домовете си. Някои компании организирали спални помещения за служителите си, които не могат да се приберат вкъщи. Транспорта бавно се възстановява, за да поеме трафика от прибиращи се хора.
18:00 Новинарските емисии показаха кадри на очевидци и снимки, направени във метрото от свидетели на взривовете. Атаките са извършени в синхронизирано в рамките на 40 минути и са засегнали едни от най-големите и натоварени метро станции. Това доказва предварително планирана терористична акция. Жертвите са невинни хора.

Изводите: неизбежното се случи. Колкото и тъжно да прозвучи, въпросът за терористични атаки в Лондон не беше “Дали?” а “Кога?”. Отговорът научихме днес. Да се помолим за жертвите и техните роднини и нека да направим така, че това да не се повтаря никога и никъде повече.

Амин.