Ако не сте забелязали, то блога има леко променен вид. Освен новата версия на софтуера сложих и нова тема, която (би трябвало да) е по-гъвкава и разширяема от старата. Ако някои забележи проблеми с рендирането на страницата, моля оставете ми коментар.
Тия дни Таня ме помоли да потърся английски детски песнички за Жорето. Попаднах на този сайт където има страхотни изпълнения на традиционни английски детски песни. Песните са СВОБОДНИ за сваляне в MP3 формат и са придружени от пълния си текст. Чудесните изпълнения са на Ноел Шиърър с нейния ангелски глас под акомпанимента на акустичната китара на Джон Морган. Песничките са много забавни и са изпети с леки кънтри ритми. Бих ги препоръчал на всеки родител чийто дете учи английски или расте в англо-говоряща среда. Освен всичко са и много “зарибяващи” и след няколко слушания човек се улавя да си тананика “Old MacDonald had a farm… Ee i ee i oh!…
Ee i ee i oh!
Спомням си като дете как всяко лято ваканцията на море беше непременно съпроводена от някакво произшествие. Обичайното беше да ни се спука гума на 10 километра след Пловдив, а резервната да е останала в гаража докато сме слагали куфарите в багажника. Или пък да падне гърнето на Фиата някъде около Варна. Разни такива неща. Явно традицията ми е завещана та и Жорковия рожден ден не мина съвсем без премеждия. Самия рожден ден го отпразнувахме в събота – на 13-ти (!) и мина повече от гладко. Софрата беше приготвена на време и макар че гостите закъсняха малко мисля че си изкараха добре. Побъбрихме си доста, децата си поиграха, а един лаптоп беше оправен съвсем между другото. “Интересното” започна на другия ден сутринта. След великанска закуска нещо започна да ми се гади и повръща. След няколко часа вече бях тотално извън релси с болки в корема и чести прибежки до тоалетната. После Таня започна да се оплаква и следобед беше в същото състояние. А вечерта и съквартиранта Вальо се присъедини към нас. Отначало си мислех че е някакво хранително натравяне, ала когато и Жорко започна да повръща се разтревожих сериозно и се обадих на личния лекар. След описване на симптомите и на развитието на заболяването лекаря ни каза че най-вероятно сме прихванали някакво чревно разстройство (тук го наричат “tummy bug” – стомашна бактерия), което си минавало само и нямало нужда от лекарства. Само трябвало да се остави организма да се изчисти (разбирай да се освободи от всичката храна) и да се гладува 24 часа. Някакси това обяснение не ми вдъхна много доверие, но след една кошмарна нощ на другия ден наистина се почувствахме добре и започнхме да се възстановяваме бързо както лекаря ни увери. За да разсея все пак съмненията за хранително отравяне позвънихме на приятелите който бяха на партито за рождения ден и научихме, че повече или по-малко и те имат същите оплаквания. Оказа се наистина някаква лесно прихващаща се зараза и дори успяхме да разберем откъде е започнало всичко – едно от приятелските семейства е било по-рано през седмицата в болница точно заради същото заболяване. За съжаление там не са ги предупредили, че заразата може да се пренася толкова лесно на други хора и резултатът беше … безплатни уроци по шофиране на порцелановия волан за всички гости.
Поуката от историата е очевидна – следващия път гостите ще идват с медицинското досие за последните три месеца и клетвена декларация за добро здраве и настроение. И чифт медицински маски и ръкавици. И най-вече, с по една медицинска сестра. За предпочитане 18-20 годишна 🙂
П.П. Снимките от рождения ден на Жорко са тук. А тук съм сложил и някои други скорошни снимки.
Честит Рожден Ден, Жорко. Да си ни жив и здрав, да слушкаш повече, да плачкаш по-малко и да продължаваш все така да ни радваш всички.
много прегръдки и целувки от:
Мама и татко
Чичо, леля и братовчедката Габи
Вуйчо
Бабите и дядовците (с пожелания да си те виждат по-често в България)
Твоите каки-фенки (казаха да им звъннеш след още 15-16 рожденни дни)
Жената показва снимка на съпруга си: “Виждаш ли го този на снимката? Третия отляво на втория ред? В пет часа отиваш и го взимаш от градината, че днес съм до късно на работа.”
Доста работа падна този месец. А уж е отпускарски. Е за такива като нас с Таня, които си изкараха отпуската през Май това сигурно не важи. Пък и аз явно се престарах да свърша повече неща на работното място докато колегите ги няма. Та хич не е за учудване че получих напомняне като в цитата по-горе. За сметка на това имах “удоволствието” да обучавам нов колега, да преживея кошмара на дефектна RAM на служебния компютър (“онзи ден всичко си работеше, вчера забиваше, днес – пак работи… чудно нещо”), плюс купчина проблеми с техника, която отдавна е надживяла производителя си. Да се занимаваш с всякакъв хардуер и софтуер отпреди двайсет години та до неща дето ще се видят в каталога догодина определено си има своите очарования, ала понякога ме оставя да се почесвам по главата дори когато не ме сърби. Случи ми се дори да изпадна до положението “абе така и така не работи, я да видя какво ще стане ако натисна ей това копче тука.” Интересното е че след неколкодневни експерименти току някой от колегите ме набеди за “експерт” и после ха иди да доказваш че нямаш сестра.
Жорката малко ни изтормози покрай неговите последни покарващи зъби – то не беше мрънкане, събуждане през два часа, отказ да се храни и висока температура… Бях чувал че периода е тежък, ала не подозирах че това важи и за родителите. Да си призная честно повечето зор през нощта го отнесе Таня, че аз добера ли се веднъж до възглавницата трябва с топ да ме събуждат.
Та общо взето докато се озърнем с моят половинка покрай работата и заниманията с детето … и месеца се изтърколил. Тази година лятна отпуска за нас няма да има. Живот и здраве ще наваксваме догодина. Дотогава ще ни греят снимките от предишното лято.
Веднъж питали шеговито един англичанин кога всъщност е лятото в Англия. С присъщата си невъзмутимост той им отговорил “Ако не се лъжа, миналата година беше в сряда”. Шеговито или не, тази година лятото в Лондон е наистина предимно … отсъстващо. То бива дъжд всеки ден, ама и температури към десет-петнадесет градуса… В същото време в българско се пържат в собствен сос. Няма ли начин да трампим малко дъжд за поне седмица слънце?
Най-сетне се свърши чакането. Версия 3 на Общия Публичен Лиценз (General Public License – GPL) беше обявена официално днес по обед Източно-американско време. За тези които не са чували преди – това е лицензът под който се намират някои от най-големите и важни проекти със Свободен и Отворен Код (Free and Open Source – FOSS). Предишната версия е написана през далечната 1991-а година и въпреки че служи вярно дълги години и спомогна за разцъфтяването на FOSS, с годините възрастта му започна да си личи и нуждата от съвременяването на лиценза стана наложаща. През 2005 авторът на предишните две версии – Ричард Столмън започва безпрецедентна програма по организирането и обсъждането на това какъв трябва да бъде новия лиценз. Обсъждането на черновите версии, публичните групи дискутиращи различните клаузи, обратната връзка от всички заинтересовани страни и най-вече – мнението на обикновените потребители – целия процес е безпрецедентен пример за създаването на правен документ който да служи на всички нас – ПОТРЕБИТЕЛИТЕ и да се грижи и пази нашите СВОБОДИ. Единственото сравнение което ми идва наум за това събитие е създаването на Търновската Конституция, където най-будните умове на Възраждането се събрали за да увековечат в документ стремежа на народа към независимост, свобода и равноправие.
Честито на всички тези които разбират значението на това събитие. Поздравявам разработчиците които ще се възползват от новия лиценз. И казвам едно дълбоко и сърдечно БЛАГОДАРЯ на неговите създатели. Благодаря Ви че цените и пазите моята лична свобода. Благодаря ви.
П.П. Колко бих искал някой ден да кажа същите думи на политиците управляващи съдбата ни…
Най-сетне успях да подредя снимките от втората ни сватба и да ги сложа в Галерията. Доста се чудих кои да избера и накрая просто ги изсипах всичките. Това са само “официалните” от фотографката на сватбата. Има поне още два-три пъти по толкова от останалите ни приятели (и братлето). Ако някои иска да разглежда цялата фотосесия (над 500 снимки) – приятно занимание. Албумът от 5 май се намира на обичайното място за сватби.
П.П. Носейки моята съпруга на ръце минахме покрай един човек в работно облекло който ми подвикна: “Пази си кръста мойто момче. Занапред ще ти трябвя още повече.” Хм, чудно какво ли е имал пред вид?!
На някои хора и една сватба им е предостатъчна, а ние с Таня взехме че си направихме и втора. Че на следващия ден направихме и кръщенето на Жорко. То бива акселерация, ама чак пък толкова… 🙂
Този път “почивката” в България беше толкова интензивна и наситена с емоции, че трудно може да се нарече почивка ако не беше медената седмица във Велико Търново и двата дни в Хисар. От сватбата се събра достатъчно снимков и филмов материал, че и кино звезди биха ни завидяли. Сега остана тежката задача да се сортира всичко публикувам снимките в Галерията редом до снимките от първия път.
Хубаво го каза кума: “Възхищавам се на Тоше че е толкова храбър. Да се ожени втори път и то за същата жена.” Не е чак толкова страшно както звучи (мдаа… по-страшно е, ама да не ме чуят, че ще стане една… Пак ще викам изпод масата “Няма да изляза пък, да видиш кой командва вкъщи”)
След около три часа ми е полета за София. Уж не се притеснявам, а не успях да спя. Багажа ми е приготвен, куфарът – както винаги пълен до последно. Взел съм си книжки за четене, билета и паспорта са в мен…. всичко изглежда наред. Обаче един гъдел дълбоко отвътре напира през гърдите – ПРИБИРАМ СЕ ВКЪЩИ. При семейството, родителите, приятелите, при спомените от ученическите и студенските години. Вкъщи означава при семейството. А Таня и Жорко вече от седмица са в България и най-вероятно заради това не се чувствам на мястото си сега.
Спокойно! Поеми си дълбоко въздух. Така. Сега още веднъж. Издишай. А сега викай колкото гърло държи 🙂
Идвам дружина. Пригответе салатата, уискито е от мен 🙂