Спомням си като дете как всяко лято ваканцията на море беше непременно съпроводена от някакво произшествие. Обичайното беше да ни се спука гума на 10 километра след Пловдив, а резервната да е останала в гаража докато сме слагали куфарите в багажника. Или пък да падне гърнето на Фиата някъде около Варна. Разни такива неща. Явно традицията ми е завещана та и Жорковия рожден ден не мина съвсем без премеждия. Самия рожден ден го отпразнувахме в събота – на 13-ти (!) и мина повече от гладко. Софрата беше приготвена на време и макар че гостите закъсняха малко мисля че си изкараха добре. Побъбрихме си доста, децата си поиграха, а един лаптоп беше оправен съвсем между другото. “Интересното” започна на другия ден сутринта. След великанска закуска нещо започна да ми се гади и повръща. След няколко часа вече бях тотално извън релси с болки в корема и чести прибежки до тоалетната. После Таня започна да се оплаква и следобед беше в същото състояние. А вечерта и съквартиранта Вальо се присъедини към нас. Отначало си мислех че е някакво хранително натравяне, ала когато и Жорко започна да повръща се разтревожих сериозно и се обадих на личния лекар. След описване на симптомите и на развитието на заболяването лекаря ни каза че най-вероятно сме прихванали някакво чревно разстройство (тук го наричат “tummy bug” – стомашна бактерия), което си минавало само и нямало нужда от лекарства. Само трябвало да се остави организма да се изчисти (разбирай да се освободи от всичката храна) и да се гладува 24 часа. Някакси това обяснение не ми вдъхна много доверие, но след една кошмарна нощ на другия ден наистина се почувствахме добре и започнхме да се възстановяваме бързо както лекаря ни увери. За да разсея все пак съмненията за хранително отравяне позвънихме на приятелите който бяха на партито за рождения ден и научихме, че повече или по-малко и те имат същите оплаквания. Оказа се наистина някаква лесно прихващаща се зараза и дори успяхме да разберем откъде е започнало всичко – едно от приятелските семейства е било по-рано през седмицата в болница точно заради същото заболяване. За съжаление там не са ги предупредили, че заразата може да се пренася толкова лесно на други хора и резултатът беше … безплатни уроци по шофиране на порцелановия волан за всички гости.

Поуката от историата е очевидна – следващия път гостите ще идват с медицинското досие за последните три месеца и клетвена декларация за добро здраве и настроение. И чифт медицински маски и ръкавици. И най-вече, с по една медицинска сестра. За предпочитане 18-20 годишна 🙂

П.П. Снимките от рождения ден на Жорко са тук. А тук съм сложил и някои други скорошни снимки.