За много години

Ха да ни е честита Новата ‘илядо деветстотин… бррр… май се вживях в ролята на моя адаш от недалечното БГ минало 🙂

<< rewind <<

Честита Нова 2005 Година на всички. Пожелавам ви … {SELECT whishes FROM newyear ORDER BY happyness} и {user.getFamily().getMembers().count++}.

Само за момент да вляза онлайн и всички приятели започват с въпросите как сме си изкарали празниците 😉 Понеже още не съм обработил снимките (и клипчето) ще се наложи малко да почакате докато ги публикувам. Ще пусна и специален пост за това как ние си изкарахме Коледа и Нова Година и как по принцип англичаните празнуват, но и за това ще се наложи малко да почакате. Взел съм си цяла почивна седмица и се надявам да свърша поне половината от нещата, които все отлагам от много време. Блог-а обаче е с приоритет.

Най-сетне – визата на Таня

Днес Таня получи виза. YESS! Визата и е присъединителна към моята, което означава, че оттук нататък двамата ще канадидатстваме за една обща виза… като семейство. Голямо облекчение е да знаеш, че вече официално сме приети като семейство от Британската държава и занапред каквото и да се случи ще бъдем третирани заедно пред имиграционните закони на Обединеното кралство. За съжаление радостта ни ще е кратка, тъй като само след две седмици ни предстои да подадем молба за удължаване на текущата ни виза. А това означава безкрайно чакане – последните обработени визи от Home Office (британската служба за обработка на молбите за визи, еквивалент на българското МВР) са от март 2004 и след скандала с издаването на бизнес визи тогава е прекратена по-нататъшната им обработка… за неопределено време. Слуховете твърдят, че след Нова година разглеждането им ще бъде подновено, но… кой знае. Търпение му е майката. Мда…..

Снимки от сватбата в Лондон

Ето че най-сетне дългоочакваните от всичките ни приятели снимки от сватбата ни с Таня са качени в Галерията. Освен тях, пак благодарение на Таня, в Галерията има и страшно много нови. Е, още няколко стотин чакат също да бъдат поставени, но… “като му дойде времето” 🙂

Важен ден

Днес е много важен ден в моята лична история. Първо защото Милен (познат още под партизанското име “бай Миле”. Но не, не онзи мафиот, които всъщност му беше откраднал името) има рожден ден. Да си ни жив и здрав Милене. И още много дълги години да грок-ваш матрицата. А втората почти толкова важна новина е… получих лаптопа. ЛАПТОП! МОЙ! СОБСТВЕН! НОВ! ПЪРВИЯТ МИ! Казах ли вече СОБСТВЕН?! И НОВ! И КРАСИВ! СОБСТВЕН! Всъщност… наш … с Таня. 🙂 Но за момента съм го окупирал еднолично. И естествено, първата ми работа ще е да инсталирам Knoppix. В момента има само преинсталирани Микромеки Прозорци ПТ Домашна версия (“оПиТ”. В оригинал на английски: Micorsoft ™ Windows XP ® (eXPerience) Home edition). За незапознатите – Knoppix е Линукс дистрибуция. За по-запознатите – версия на Дебиан. За специалистите – live CD (как да го преведа това? “жив диск”? Че то умрял има ли 🙂 ) модификация на Дебиан ГНУ/Линукс дистрибуция. Тц, тц, признавам си – не можах по-сложно да го кажа 🙂 Струва ми се, че ще отнеме известно време да го подкарам. Защото все пак има някои разлики спрямо настолната ми машина. Като например тази, че монитора не тежи 20 кг. И че вентилатора не шуми по-силно от колонките. 🙂 И че можеш да си го вземеш в леглото (шшшшт, да не чуе Таня!) Хайде стига толкова съм се залисвал, отивам да го човъркам.

Привет на света!

Привет на света. Току-що бе инсталиран новият блог на Тодор Буков (познат още под партизанските имена Тоше, Тед и Тод). Отсега нататък се предполага, че това ще бъде неговата трибуна, сцена за изява, място за обмяна на клюки, бюро за споделяне на информация, медия за изказване на мнения (официални и не-такива:) ) и най-вече … начина за контакти с приятелите. Много ми липсвате, да знаете.