Днес е много важен ден в моята лична история. Първо защото Милен (познат още под партизанското име “бай Миле”. Но не, не онзи мафиот, които всъщност му беше откраднал името) има рожден ден. Да си ни жив и здрав Милене. И още много дълги години да грок-ваш матрицата. А втората почти толкова важна новина е… получих лаптопа. ЛАПТОП! МОЙ! СОБСТВЕН! НОВ! ПЪРВИЯТ МИ! Казах ли вече СОБСТВЕН?! И НОВ! И КРАСИВ! СОБСТВЕН! Всъщност… наш … с Таня. 🙂 Но за момента съм го окупирал еднолично. И естествено, първата ми работа ще е да инсталирам Knoppix. В момента има само преинсталирани Микромеки Прозорци ПТ Домашна версия (“оПиТ”. В оригинал на английски: Micorsoft ™ Windows XP ® (eXPerience) Home edition). За незапознатите – Knoppix е Линукс дистрибуция. За по-запознатите – версия на Дебиан. За специалистите – live CD (как да го преведа това? “жив диск”? Че то умрял има ли 🙂 ) модификация на Дебиан ГНУ/Линукс дистрибуция. Тц, тц, признавам си – не можах по-сложно да го кажа 🙂 Струва ми се, че ще отнеме известно време да го подкарам. Защото все пак има някои разлики спрямо настолната ми машина. Като например тази, че монитора не тежи 20 кг. И че вентилатора не шуми по-силно от колонките. 🙂 И че можеш да си го вземеш в леглото (шшшшт, да не чуе Таня!) Хайде стига толкова съм се залисвал, отивам да го човъркам.