GPL version 3

Най-сетне се свърши чакането. Версия 3 на Общия Публичен Лиценз (General Public License – GPL) беше обявена официално днес по обед Източно-американско време. За тези които не са чували преди – това е лицензът под който се намират някои от най-големите и важни проекти със Свободен и Отворен Код (Free and Open Source – FOSS). Предишната версия е написана през далечната 1991-а година и въпреки че служи вярно дълги години и спомогна за разцъфтяването на FOSS, с годините възрастта му започна да си личи и нуждата от съвременяването на лиценза стана наложаща. През 2005 авторът на предишните две версии – Ричард Столмън започва безпрецедентна програма по организирането и обсъждането на това какъв трябва да бъде новия лиценз. Обсъждането на черновите версии, публичните групи дискутиращи различните клаузи, обратната връзка от всички заинтересовани страни и най-вече – мнението на обикновените потребители – целия процес е безпрецедентен пример за създаването на правен документ който да служи на всички нас – ПОТРЕБИТЕЛИТЕ и да се грижи и пази нашите СВОБОДИ. Единственото сравнение което ми идва наум за това събитие е създаването на Търновската Конституция, където най-будните умове на Възраждането се събрали за да увековечат в документ стремежа на народа към независимост, свобода и равноправие.

Честито на всички тези които разбират значението на това събитие. Поздравявам разработчиците които ще се възползват от новия лиценз. И казвам едно дълбоко и сърдечно БЛАГОДАРЯ на неговите създатели. Благодаря Ви че цените и пазите моята лична свобода. Благодаря ви.

П.П. Колко бих искал някой ден да кажа същите думи на политиците управляващи съдбата ни…

BBC consultation about on-demand services

This post is instigated by an article in Linux Journal called “Save the BBC from Windows DRM!”. The article raises few very reasonable concerns about BBC independance if media publisher decides to go Microsoft route to protect its on-demand content. Since I am currently living in UK and as such paying the TV License tax, I just could not miss the chance to say what I think about this issue, especially taking into account the money I must pay for the license (at the moment it is about 131.50 pounds for colour TV set per year). I am sure there are much better ways BBC could spent my money than just giving them away to a company known for abusing its monopoly to stifling inovations and smashing competition. I would rather prefer to see my money invested in improving the quality of the content and making it more accessible to the public.

As advised at the end of Linux Journal article I visited BBC Consultation page and filled out the questionaire. I also decided to publish it on my blog, to make sure my concerns will not dissapear buried under the usual bureaucracy typical for large organizations. Below are the questions and my answers.
Continue reading

Из “Логовете на изгубения сървър”

Реших да споделя извадки от неспокойното ежедневие на един datacenter. На български би трябвало да се превежда като “информационен център”, но не е съвсем точно. Откъсите са в първо лице, но всички прилики и разлики с действителни лица и събития не е свъсем случайна и не е съвсем преднамерена.

“Ден първи. Започнах работа на новото място. Компанията е млада, но перспективна. Шефа е много амбициозен. Каза че предишния админ нещо много се изнервал напоследък. Заминал за Нова Зеландия на едногодишна почивка. Май много му се насъбрало тука. Сигурно е бил голям нервак. Шефа каза да се разполагам, да разучавам обстановката, да се запозная с хората. Изглежда ще бъде интересно.”

“Ден трети. Обикалям. Запознавам се хората. Разучавам обстановката. Колегите изглеждат приятни хора.”

“Ден пети. Мъча се с конфигурациите на сървърите. Стария админ големи бози е забъркал. Отнема ми доста време докато разбера какви ги е натворил.”

“Ден шести. Не знаех че се работи и събота. Шефа каза, че е по изключение. Попитах един колега колко пъти годишно се налага да работим през уикенда по изключение. Погледна ме някак странно и отговори че изключения има всяка седмица. Хм, това го нямаше в профила на задълженията ми.”

“Ден осми. Най-сетне разгадах конфигурациите на мрежата. Ама стария админ наистина ги и натворил едни… От утре започвам да оптимизирам.”

“Ден девети. Оптимизирам.”

“Ден десети. Промених настройките на рутерите. Натоварването падна наполовина. Съкратих броя на правилата с трийсет процента. Похвалих се на шефа. Нещо не се въодушеви особено. Попита ме дали съм направил резервни копия на оригиналните конфигурации. Естествено че бях направил. Съхраних ги на фирмения архивен сървър.”

“Ден десети – вечерта. Шефа звънна точно като си тръгвах. Загубили връзка с архивния сървър. Трябвало да се върна и да реша проблема възможно най-скоро.”

“Ден десети – по-късно вечерта. Открих проблема – трафика към архивния сървър минавал през един от файъруолите (firewall). След оптимизациите трафика минавал през друга машина, която пък го филтрирала. Оправих настройките. Сървъра се вижда отново. Аз си тръгвам.”

“Ден десети – много късно вечерта. По дяволите. Още съм в офиса. Архивите работят, обаче няма какво да се архивира – централната база данни загубила връзка с архивиращия сървър. Пак коригирах настройките.”

“Ден единайсети – много рано сутринта. Базата данни тръгна. От отдела по поддръжката се обадиха, че нямат достъп до уеб сайта на компанията. Мътните го взели. Забравил съм да добавя в маршрутната таблица адресите на уеб сървърите.”

“Ден единайсети – сутринта. Не издържам повече. VoIP телефоните не работели. Отново бърниках по конфигурационните файлове. Този път проблема се оказа липсващи IP адреси в сървъра за автентификация. Добавени са. Умирам за сън.”

“Ден единайсети – Проспал съм деня. Събудих се на кушетката в кухничката на офиса. Шефа ме видя и ме похвали за работата снощи. Да си я такова тая похвала. Прибирам се вкъщи.”

“Ден единайсети – вечерта. Реших да пробвам да вляза отдалечено в сървъра на офиса. Не успях. Явно файъруола не ме пусна. Утре ще го настроя.”

“Ден дванайсети. Нищо особено не се случи. Добавих правила във файуруола да разрешава отдалечен достъп. Ще работа от къщи вече.”

“Ден дванайсети – вечерта. Триста дяволи. Влязох в сървъра и намерих още десетина други логнали се вътре. На всичкото отгоре ме изритаха. Тяхната мамица. Само да скапят нещо.”

“Ден дванайсети – по-късно вечерта. В офиса съм. Оправям бъркотиите във файуъруола. Рестартирах сървъра да изгоня натрапниците. Следя лог-файловте да проследя откъде са влязли.”

“Ден тринайсети – много рано сутринта. Трима руснаци, двама китайци, един холандец и един американец. Всичките с администраторски права на машината. Китайците даже си инсталирали пощенски сървър и почнали да спамят. Дотук са навъртяли няколко гигабайта трафик. Дано шефа не разбере. Прибирам се вкъщи.”

“Ден тринайсети. Шефа ми се обади много рано сутринта. Звучеше леко изнервен. Иска да ме види незабавно в офиса. Усещам че нещо лошо се заформя.”

— Следва продължение

Един ден в Матрицата – разписание по дни и часове

Понеделник сутрин: Мътните го взели! Още една дъъъълга работна седмица. Няма как, трябва да се работи. И толкова много време до събота и неделя… Този път ТРЯБВА да почистя дисковете и да подредя снимките. И да допиша онзи скрипт. И да обновя малко блога. И да… Само да дойде уикенда…
Малко по-късно понеделник сутринта: Я да хвърля един поглед на Os News преди клиентите да дойдат на работа и да се почне. Хм, още нищо интересно няма. Ами да, те хората не са имали много време от снощи полунощ до тази сутрин да драснат нови неща. Я да погледна тогава Linux Weekly News. Тцъ да му се не види, и тия нищо още не са писали. Ами да, то в Щатите още е полунощ. Я да започна наред тогава: Linux.com, IBM Tech Lab for Linux, O’Reilly Net… Хм, тъкмо се сетих, че оня ден ми трябваше да погледна един пример от HowToForge.com… Я сега един бърз поглед на Линукс-БГ… баси, пак обичайните флеймове в коментарите. Айде, шефа дойде.

Continue reading

Моят живот в Матрицата

След последния постинг се замислих в какви коловози всъщност е влязло ежедневието ми. Дали хроничната липса на време и свързания с това дефицит на творчески изяви се отразяват на и без това малко посивялото ми съществование?! Всъщност не мога да се оплача от липса на емоции, но от съвсем друго естество. Достатъчно е да хвърля поглед на статистиката за в блога, за да се уверя че почти 90% от последните постинги се въртят около нашия “малък шеф”. Не че е лошо. Даже напротив. Но освен семейните радости и неволи също такъв голям процент от времето мисълта ми витае из коридорите на Матрицата – онзи изтъкан от TCP/IP връзки, хилядите рутери и суичове, милиони уеб сайтове, милиардите емейли и безбройните взиращи се в екраните умове вплетени в конгломерата наричан просто Интернет. От времето на първия ми (зает от приятел) 1200 бодов модем (без корекции, с чиста скорост 100 байта в секунда) Интернет неусетно се е превърнал моето постоянно местожителство.
Continue reading

Отличен 6+

„Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.“
Алберт Айнщайн

В английско говорящите държави системите за оценка са базирани на подобна на шестобалната система с тази разлика, че вместо от слаб 2 (или лош 1 – за подсказване) до отличен 6 се използват буквите от азбуката (по латинската наредба) – A (отличен) , B, C, D, E (слаб). По тази логика A+ се тълкува като Отличен 6+. Изпитът на CompTIA A+ съответно трябва да се тълкува като Изпит за отличници. Самият изпит е разделен на две части: A+ 2003 Linear Core Exam: 220-301 (PC хардуерно ориентиран) и A+ 2003 Linear OS Exam: 220-302 (Windows ориентиран ). След успешното преминаване на двата изпита се получава сертификат за А+. Самите изпити не са особено трудни (в сравнение със CCNA или Sun Java Certification exam например). Въпросите са около 80 с единичен или няколко верни отговора (техния брой е указан във въпроса). Времето на всеки един от изпитите е 90 минути. Няма симулации, картинки, диаграми или интерактивни сесии. Мисля че всеки, които е се е занимавал през последните три-четири години с поддръжка на PC съвместими компютри (Apple не попадат в тази дефиниция) ще може да се справи без много усилия. Лично аз се подготвих по тази книга от поредицата Exam Cram 2. По препоръка на автора й си купих също 16-тото издание на Upgrading and repairing PCs – книга, ценна колкото теглото си в злато (бая си тежи, няма майтап). Ако някога сте се чудили какво означават бибиканията на BIOS от производителя XYZ или пък защо DVD-то ви чете само +R но не и -RW формата или как, кога и защо Интел навлиза на пазара с чипсети – не ви трябва да търсите повече. Определено не си падам по книги, които само тъпчат главата на читателя със скучни факти само колкото да преминат успешно изпита. Когато чета искам да науча не само голите факти, а причината да се стигне до тях, последствията и взаимовръзката им. Така следващия път няма да ми се налага да зубря нови фактите а просто ще следвам логиката, която ги предизвиква. “Не ми ми носи вода, покажи ми къде е извора”. По същия принцип се опитвах и да преподавам на студентите, когато инструкторствах в Академията. В тази връзка горните две книги бяха удоволствие да се четат, въпреки скучната тематика. В целият изпит най-много ме издразни силното влияние на Windows във всичките му превъплъщения – от 95 и NT през 98/Me та чак до 2000/XP. Надали всеки помни точния път до настройките на спулера на принтера под Win 95; или пък знае наизуст опциите на инсталатора на NT. Въпреки че съм дългогодишен потребител на Редмънските операционни системи (хъх!) с всяка изминала година ставам все по-голям скептик относно тяхната употреба. В книгите за изпита на няколко пъти споменаваха липсата на логика при именоването на различните инструменти и ограничаването на възможностите за конфигуриране/модифициране/troubleshooting на Windows с всяка нова версия. Официалната причина – да се намали вредата, която потребителя може да нанесе. Резултатът – възможностите за възстановяване от каква да е повреда са свеждат практически дo преинсталация на системата. Или както се казва – “Ако проектираш една система за глупаци, само глупаци ще я използват”. Аз съм “за” подобряването и улесняването на всяка система, само че не и с цената на такива крайни ограничения. Айнщайн го е казал добре – „Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.“. Като се абстрахирам от силната Прозоречна зависимост, изпитът като цяло не е труден, изисква средна подготвка и няколкомесечен опит с работа с компютри, за да бъде преминат. Сертифицираните по А+ могат да си намерят работа като младши администратори и асемблатори на PC, както и като поддържащ персонал в ИТ отделите. Причината за мен да го взема е, че това беше логичната следваща стъпка за сертифицирането ми като A+ инструктор и още един плюс в професионалното CV (може и да се наложи да го ползвам скоро).

По въпроса за сертифицирането вече съм писал, но пак да си кажа – с моя колега и приятел Stoma често сме споменавали, че сертифицирането е безсмислено само за себе си. Документът не прави професионалиста, той може само да утвърди позицията му. Но дори тогава не е гаранция за професионализъм. За сведение – повечето добри професионалисти, от които съм се учил, нямат дори и един сертификат. И всички без изключение са самоуки. Изводите оставам на вас.

Вече имам Отличен 6+. Време е за следващия изпит.

Редакиция от 20 Март 2006: Всъщност се оказа, че цитирания по-горе линк на книгата от Exam Cram 2 е грешен, а правилният е този. Първият линк е само за книгата с въпроси и отговори от изпита.

Дебианци от всички страни – обединявайте се.

Най-сетне! След почти три години на чакане, безбройни слухове и спекулации Дебиан Sarge излезе (на български). Макар и понастоящем да съм на Kubuntu, Дебиан си остава моята страст. Всъщност избора ми на Kubuntu не е изневяра към “най-свободната дистрибуция” – Kubuntu е базиран на Дебиан. Макар и да не е първата ми любов (която между другото беше Slackware) Дебиан грабна сърцето ми със своите инструменти, своята гъвкавост и най-вече със своята свободолюбивост. Обвинявани понякога във краен фанатизъм хилядите и разработчици непрестанно се грижат за следването на Социалният договор, който осигурява пълнатата свобода на софтуера, гарнатирана от GPL и DFSG. Дори без да споменавам нейната многоплатформеност (понастоящвм 11 архитектури) Дебиан е един от най-обичаните от системните администратори дистрибуции. И не случайно – на сървърите, на които съм имал удоволствието да инсталирам тази прекарсна дистрибуция преди две години, все още вярно служат на своите клиенти.

На всички, които имат честта да познават и работят с Дебиан – да ни е честита новата рожба. На всички останали – не тъжете. И за вас не е късно да се покаете и да се покръстите в правата вяра.

Амин.

Реверсивния инженеринг и свободата на словото – част 1

Този постинг е провокиран от статията на Памела Джоунс (Pamela Jones), редакторката на Groklaw.

Сигурно на всеки му се случвало като малък да отвори стенния часовник, за да види къде се крие кукувичката. Или да изтърбуши току-що подарения робот-играчка, за да го накара да тича вместо само да ходи. Или пък дори да разглоби радиото, за да си направи собствена радиостанция. Аз със сигурност съм правил тези неща. Водени от любознателността и авантюристичния дух всички от нас са правили своите малки открития докато се формира представата ни за света такъв, какъвто го възприемаме понастоящем. И докато не винаги резултатите от нашите експерименти са успешни (часовника така и не проработи пак, робота спря даже и да крачи а от радиото работеща остана само антената) и не всички са щастливи от тях (баба и дядо останаха без любимия си унгарски часовник) то удовлетворяването на любопитството ни е достатъчна награда и стимул към нашето въображение и съзидателност. А с натрупаният опит всеки следващ наш експеримент става все по-сложен, по-интересен и (в повечето случаи) по-малко деструктивен. (Аз лично след третия разглобен часовник се научих, че не трябва да вадя пружината от него, тъй като после е почти невъзможно да я върна обратно.) За някои хора интересът как работят нещата около нас остава и след детството им и определя по-нататъшната им професионална ориентация. И ако повечето детски опити за разгадаване на тайните имат минимални последици (тежки въздишка от собствениците на часовниците и поступване от родителите), то в света на възрастните може да има сериозни поражения върху финансовото състояние и свободата на индивида. Процесът на разгадаване на тайните на функционирането на продукти и системи посредством тяхното разглобяване е познат под термина “реверсивен инженеринг” (reverse engineering). За разлика от придобиването на научно познание в случая на реверсивен инженеринг разглобяваните продукти и системи са произведени от други хора или фирми. Евентуално в определението може да бъде включено и създаването на аналогичен продукт или система за да се докажат верността на изводите от реверсивния инженеринг. (Не твърдя да съм изчерпателен с определенията. Изглежда дори самите изследователи не могат точно и ясно да дефинират посочените термини.) Съществуват условно два начина за реверсивен инженеринг – тип “бяла кутия” (white box) и тип “черна кутия” (black box). При първият тип е достъпна вътрешната структура на изследвания обект (система). При втория обектът се разглежда като непозната структура и за процесите в нея може да се съди само по нейните входно-изходни характеристики. С други думи се подава въздействие на входа на обекта (в случая на система се подава входна информация), отчита се отговора на това въздействие и след анализиране на резултатите се правят модели на вътрешната структура. Процесът се повтаря, докато изработените модели могат да предвидят резултата от произволно входно за обекта или системата въздействие. Въз основа на тези модели впоследствие могат да се изработят аналози на обектите или системите. Както лесно може да се предположи изследването на “бели кутии” е далеч по-лесно от изследването на “черни”. За съжаление в реалния живот случаите с черни кутии е далеч по-често срещан от тези с бели. Защо е така?

Скриването на вътрешната структура често значително улеснява потребителите на обектите. Например на един шофьор на автомобил не е необходимо да познава устройството на двигателя с вътрешно горене, за да го управлява. От друга страна ако има това познание, то той ще е може да се справи далеч по-добре в случай на повреда – ако не да я отстрани самостоятелно, то поне да я локализира, поръча заместител или уведоми съответните ремонтни бригади. В съвременният свят обаче съществуват толкова много взаимосвързани системи от обекти, всеки от които е достатъчно сложен сам по себе си, че е практически невъзможно за един човек да има познание по всичко едновременно. Но това което е невъзможно за един е постижимо за общността. По-късно ще се спра на тази аналогия, когато коментирам възможностите на общността на свободния софтуер да се справя с проблемите с които обикновеният разработчик или потребител се сблъскват.

Следва продължение…

За и против сертифицирането

Мина се!

В понеделник за пореден път успешно преминах сертификационен изпит 640-801 познат под кодовото съкращение CCNA® или с други думи Cisco Certified Network Associate. Още три години мога да се кипря с посочената титла. А после пак ще трябва да полагам изпит. И така на всеки три години…. до края на света 🙂 . Доста често са ми задавали въпроса дали си струва сертифицирането по този изпит конкретно, както и сертифицирането по принцип. Аз също съм мислил и съм се интересувал по този въпрос и сега съм по-склонен да твърдя, че смисъл има, стига сертифицирането да не е самоцелно. Като един от пионерите-инструктори в Сиско Академията в България (и естествено – сред най-добрите 😛 ) съм имал достатъчно възможности да наблюдавам и обучавам хора, идващи с нагласата “Аз кат гепа сертификата и ша стана голяма работа, ей”. Обучението не е еднократен акт, то е непрекъснат процес. Точно затова гореспоменатите субекти рядко устискваха дори до средата на първия семестър. Според статистиката от всеки десет кандидат CCNA (чете се “Си Си Ен Ей”, а не “Къ Къ Нъ А” както казваше един от кандидатите) едва петима завършваха пълните четери семестъра. От тях само трима се престрашаваха да се явят на сертификационния изпит. Двама успяваха да го преминат успешно, като често единия от тях – от втория път. Като цяло 20% не е лоша успеваемост. Естественият отбор и тук работи с пълна сила. Ако изпита беше по-тривиален и елементарен, то и репутацията му нямаше да е така висока. Запознатите с йерархията на сертификационната програма на Сиско знаят, че CCNA е само първото ниво. CCNP (Cisco Certified Network Proffesional) е следващото ниво, а CCIE (Cisco Certified Internetworking Expert)… това са истинските “богове на мрежата”. По последни сметки CCIE експертите в целият свят са около 12000. CCNP както и CCNA сертификатите се подновяват на всеки три години, докато CCIE изпитите са на всеки две. Докато първите два изпита са изцяло компютърни базирани тестове, то експертите имат двудневни изпити включващи практически и теоретични постановки от типа “вземи тая купчина с Х оборудване и направи мрежа с Y параметри, работеща при Z условия”. Всеки партньор на Сиско трябва да има определен брой специалисти, покриващи и трита вида сертификационни програми, за да бъде привилегирован със титлите “бронзов”, “сребърен” или “златен” партньор.

Не, Сиско не ми плащат да им правя реклама. Де да беше така 🙂 . Като инструктор по CCNA имах възможността да видя “от кухнята” как Сиско изградиха тази сертификационна програма. Те не са единствените които имат подобни програми, може би не са и най-добрите в това. Но определено направиха нещо наистина качествено. Придобитите умения по време на подготовката ми като инструктор все още ми вършат чудесна работа и с удоволствие отбелязвам как вложеното време и усилия се отплащат. Методиките, придобити по времето на курсовете ми изградиха навици на работа, канализираха знанията и ми дадоха увереност в работата. Мисля че това е най-големия смисъл от сертифицирането – усещането че си в час със съвременните технологии. Макар сертификата сам по себе си не е доказателство за уменията на притежателя му, то определено е значителен фактор при кандидатстването за нова работа. За работодателя наличието на сертификат е просто начин бързо да се отсеят подходящите кандидати. Досегашният ми опит е показал, че единствено притежанието на сертификат не е достатъчно за спечелване на работно място. По-голяма роля играят опита на кандидата и предишната му работа. Познавам много хора, нямащи дори диплома за висше образование, които обаче си вършат работата отлично и са високо ценени в тяхната област специалисти.

Брей, пак много се отплеснах. С две думи в спора “За и против сертификатите” аз съм на мнението “с тях е по-добре”. Който не вярва – да пробва 😉 .

Upgrade на блог-а

Най-сетне и аз се реших да обновя софтуера на блог-а. Вече съм с WordPress 1.5. Ако не се забелязва разлика със стария изглед, значи съм успял да постигна целта си 🙂 На сайта за новите теми на WordPress има страшно много, но повечето ограничават твърде много мястото за текста и са по-трудни за поддръжка. Макар че ако излезе нещо по-интересно може и да си променя мнението. Липсва само календара в страничната лента, но не е болка за умиране. Ако остане време, ще го сложа пак. Поне с новата версия смяната на темите е (почти) фасулска работа. Новия WordPress работи и доста по-бързо, така че увеличих броя на видимите постинги. Дано не създаде отново проблеми.

Ако някой забележи проблеми с блога, като например Internal Server Error” (както се беше случвало преди), загубени линкове или нещо друго, нека да пусне един коментар, или да ми пише. Хм, ама аз май съм забравил да оставя емайла си на сайта. Ами адресът е “тоshе(маймунско а)буков[точка]ком (ха да видим сега спамерите 🙂 )

А да, за малко щях да забравя – сложих един малък и полезен плъгин да показва последните няколко коментара. Само че не съм сигурен дали е на правилното място в страничната лента.