Една важна новина относно нашето семейство – живот и здраве към края на годината двамата с Таня ще ставаме трима 🙂 Миналата седмица Таня беше на преглед и лекарите потвърдиха че е бременна във втория месец. В събота казахме на нашите родители и искахме да оставим малко време, за да научат и останалите роднини, но явно слуховете наистина се движат по-бързо от скоростта на светлината (за справка – виж “Пътеводител на галактическия стопаджия”) и вече май не остана някой, които да не знае. 🙂 С Таничка хем се радваме много, хем малко ни е страх. Бебе означава нови отговорности и задължения, за които не знаем дали сме подготвени. Но бебе означава също и много радост и положителни емоции. От друга страна има и толкова неизвестни около нас самите и нашето положение в Обединеното Кралство… Важното е да се обичаме и да се подкрепяме. Вярвам, че останалото все ще се нареди някак.

П.П. Ако някой знае интересни сайтове за майки и отглеждането на деца, да ги дава насам Засега с Таня четем календара на бременноста по месеци, и сайтовете за млади майки и татковци www.bg-mamma.com и www.bgmama.com.

Вчера бяхме с Таничка в малък италиански ресторант да отбележим св. Валентин или по нашему – Трифон Зарезан (между другото – честито на всички именници). Решихме да пробваме нещо по-екзотично и за предястие аз си поръчах сепии във доматен сос, а Таня – миди. Сепиите бяха страхотни, но и мидите не им отстъпваха. За основно си хапнахме огромни “Пица капричоса” които едвам успяхме да изядем. Прибрахме се рано. Вечерта ми нямаше нищо (ако не броим тежестта в корема), но днес след като работих няколко часа се почувствах ужасно и висях доста време в тоалетната. Добре, че квартирата ни не е далеч от работата та на прибежки се прибрах малко след обяд. Сега се чувствам по-добре, макар че още давам смени в тоалетната. Явно морската храна не ми понесе много 🙁

Преди малко написах много неща и току що ги затрих всичките – не ми харесаха. Твърде съм уморен за да пиша нещо хубаво. Идва уикенда – надявам се тогава да наваксам.

В събота работих с един новак, чийто акцент странно ми приличаше на някой от Варна/Ямбол/Сливенския район. С доста отчетливото е-кане му липсваше само прословутото “въй” да го взема за нашенец. Оказа се шотландец с типичната фамилия започваща с “Мак…”. Това ме наведе на мисли за колегите с които работих напоследък. В началото не правех разлика между отделните акценти и английският на всички ми беше еднакво неразбираем. След година опит започнах да различавам отделните нюанси дотолкова, че да се шегувам с колегите. Южноафриканците например (нямам само пред вид цветнокожите) говорят на английския еквивалент на “брато” като обръщение – “wazup my bruuuv“. Ако накарате някой от тях да каже дума на български почти няма да сбърка в произношението, че и в правописа даже. Техния език е някаква странна смесица от английски, немски и холандски и произнасят думите твърдо, както в българския. Новозенланците говорят по-меко, а ирландците – доста по-неразбираемо. А руснаците няма начин да сбъркате – само като да чуете за “викенда”, “виски” и “ворк” (това последното много се чудих какво е, преди Таня да ме светне, че е work) и ще ги познаете. Странно но на повечето места където сме говорили български с приятели англичаните са харесвали произношението. Всъщност не съм много сигурен дали просто не са били учтиво заинтересовани – с характерната вежливост достигаща до лицемерие човек рядко може да си сигурен какво е истинското им мнение. Веднъж си поговорих с един ирландец и го питах за отношението му към англичаните. Той ми разказа, че по принцип ирландците са твърде независими и не обичат особено англичаните, не се понасят със шотландците, а общото помежду им е … че всички мразят французите. Е, това естествено е свързано с историята им, но останах с впечатлението, че дори и тои не знае за точната причина за тази ксенофобия. Това е странно като се вземе пред вид милионите чужденци по улиците в Лондон. Има даже квартали, където да видиш англичани е по-малко вероятно, отколкото индиец, пакистанец (да, те са най-много), китаец, южноафриканец или поляк. А досега с Таня почти е нямало случай да излезем някъде на разходка и да не чуем българска реч. Ама за къде без нас, българите – нали и ний трябва да дадем нещо на света 😉

“Тече, всичко тече.
Времето няма бряг
и ни влече,
няма как…”

из филма “Васко да Гама от село Рупча”

Още една седмица измина. Ей така като на шега се изтърколи Януари. А аз още пиша 2004-а по документите. Брей, че въртележка. Иначе през последните дни не се случи нещо особено – обичайните проблеми на работа, малко проблеми с блог-а (виж предния постинг), малко разговори с приятели по ICQ-то и навлизане в дебрите на Python. Малко повече подробности? Ами в събота отново работех по проекта за преместването на връзките към новата мрежа и пак ми дадоха един от зелените новаци да ми помага. Добре поне че този беше много изпълнителен и доста по-внимателен от предишния та успях да свърша с инсталирането на кабелите навреме. Остана само да се тестват. В понеделник (утре) може пак да има забележки, че изоставаме с графика… нищо ново под слънцето. Само се чудя как може да изпращат хора без достатъчно подготовка и да очакват да се справим навреме с всичко. Всъщност като се замисля май това е като естествен отбор – и аз бях същия в началото 🙂 . Е, щом почти цяла година се задържах на това място (за хубаво или лошо) мисля че съм се справил добре 😀 . За проблемите в блога – все още има какво да се желае – грешките пак ги има, макар и по рядко. TeraHz ми помогна с неговите съобщения. Сега error лога е пълен със съобщения за липсващи favicon.ico и robot.txt. Така че скоро ще трябва да се погрижа за иконка на сайта и описание на индексираните директории за уеб търсачките. Слагам ги в TODO списъка за следващата седмица. Той май доста се понапълни – ще трябва да звъня на подръжката на D-Link за рутер-а и да си прехвърля стария номер на телефона към новия оператор. И още …. и още… ежедневните проблеми ги има навсякъде, дори и в Англия 🙂

Вчера се зачетох в новия блог на TeraHz и разгледах албумите му със снимки. Брей, престарал се е с тях – не успях да разгледам дори половината. Но се радвам като виждам че се справя добре и че след няколко месеца живот и здраве ще се събре с неговата половинка.

Днес с Таня си направихме резервация в една италианска пицария за Свети Валентин. Тя вчера беше на покупки и се върна с нови ботушки и яке. Сега даже ми прави ревю и избира подходящо облекло за празника. Изглежда много секси, с къса пола и ботушките. Както винаги, разбира се 🙂 Но хайде вече да приключвам, че утре пак ще ставаме рано.

Лека нощ и успешна седмица на всички.

Днес бях късна смяна – от 11:00 до 20:00. Имам си проект по който да работа, клиентите са доволно досега и си мислех, че до края на смяната ще си изкарам леко и спокойно. Но уви – към 16:30, когато останалите вече си пишеха timesheet-овете изкочи една спешна заявка за оптична връзка. И се наложи да я правя сам, защото бях с един новак който още не познаваше сградата. Мда… пак спасихме Компанията. Добре поне, че наскоро купиха нови лазерни тестери, с които може и един човек да тества оптиката – слагаш на единия край на автоматичен режим и проследяваш сигнала до края. Администратора на Циско-то с нетърпение ме чакаше да довърша и да почне конфигурирането. Само че така и не разбрах как ще конфигурира без другия админ да свърже отсрещната страна 🙂 Но това не е мой проблем. Все още 😉

На прибиране Таня се обади да купя хляб от супермаркета. Никак не обичам да пазарувам, но няма да стоим гладни я. А вкъщи както винаги моята Таничка ме посрещна на вратата. Сега използвам няколкото минутки преди вечеря да драсна някой ред в блога и да хвърля един поглед на любимите сайтове. А после ако остане малко време може да прегледам пак книгите за Python.

Мда – един напълно обикновен работен ден.

Хайде, отивам да вечерям. Приятен апетит и лека нощ 🙂

Вчера прочетох това от блога на Григор. Замислих се над моята причина да пусна блог. Популярност? Хм, колкото и нескромно да звучи, мисля че достатъчно хора ме познават. А и не държа на количеството на познанствата, по-скоро на качеството им. Самоизява? Не си падам особено по евтините реклами и комплексите в Биг Брадър (в UK ги има предостатъчно и то доста преди бъларското предаване). Мода? Най-мразя израза “сега това е по модата” когато пазарувам. Начин за търсене на сродни души? Виж, това е по-близо до истината. Не можеш да търсиш сродни души, ако първо не разкриеш своята. Търсене на път към себе си? И това не е далеч към истината, макар че ако беше съвсем вярно надали ще тръгна да го правя публично (виж бележката за Биг Брадър). Може би в края на краищата има по малко от всичко. Но всъщност истинската причина е … носталгията. Радикалната смяна на дома, обстановката, загубата на семействата и приятелите – всичко това, което е част от мен и което се изтръгна със заминаването от България…. Тази липса, която не може да бъде компенсирана от по-високия стандарт и по-доброто заплащане… Връзките, които дълги години са ме държали и помагали да израствам… Това ме накара да потърся по-добър начин за комуникация от обикновения емейл и телефонни разговори. Ровенията ми в Интернет ми разкриха колко много други хора вече използват киберпространството като място за срещи с прятелите, но не само с по няколкото реда по ICQ-то, а с истински, искрени чувства и откровения. Идеята ме грабна и … се роди моя блог. Искаше ми се да кажа “нашия с Таня” обаче тя все още предпочита емейлите. Но никога не е късно и тя да се присъедини към блог-арите 🙂
Единственото, което не успявам до момента да създам е диалога. Блог-ът е повече като монолог, като вестник с тотална еднолична цензура, но моята идея беше да създам място, с което да споделям с хората по начина, по които го правихме наживо. Все още не се получава. Не знам дали и занапред ще се получи. Остава само да се надявам.
До скоро.