В събота работих с един новак, чийто акцент странно ми приличаше на някой от Варна/Ямбол/Сливенския район. С доста отчетливото е-кане му липсваше само прословутото “въй” да го взема за нашенец. Оказа се шотландец с типичната фамилия започваща с “Мак…”. Това ме наведе на мисли за колегите с които работих напоследък. В началото не правех разлика между отделните акценти и английският на всички ми беше еднакво неразбираем. След година опит започнах да различавам отделните нюанси дотолкова, че да се шегувам с колегите. Южноафриканците например (нямам само пред вид цветнокожите) говорят на английския еквивалент на “брато” като обръщение – “wazup my bruuuv“. Ако накарате някой от тях да каже дума на български почти няма да сбърка в произношението, че и в правописа даже. Техния език е някаква странна смесица от английски, немски и холандски и произнасят думите твърдо, както в българския. Новозенланците говорят по-меко, а ирландците – доста по-неразбираемо. А руснаците няма начин да сбъркате – само като да чуете за “викенда”, “виски” и “ворк” (това последното много се чудих какво е, преди Таня да ме светне, че е work) и ще ги познаете. Странно но на повечето места където сме говорили български с приятели англичаните са харесвали произношението. Всъщност не съм много сигурен дали просто не са били учтиво заинтересовани – с характерната вежливост достигаща до лицемерие човек рядко може да си сигурен какво е истинското им мнение. Веднъж си поговорих с един ирландец и го питах за отношението му към англичаните. Той ми разказа, че по принцип ирландците са твърде независими и не обичат особено англичаните, не се понасят със шотландците, а общото помежду им е … че всички мразят французите. Е, това естествено е свързано с историята им, но останах с впечатлението, че дори и тои не знае за точната причина за тази ксенофобия. Това е странно като се вземе пред вид милионите чужденци по улиците в Лондон. Има даже квартали, където да видиш англичани е по-малко вероятно, отколкото индиец, пакистанец (да, те са най-много), китаец, южноафриканец или поляк. А досега с Таня почти е нямало случай да излезем някъде на разходка и да не чуем българска реч. Ама за къде без нас, българите – нали и ний трябва да дадем нещо на света 😉