Реших да споделя извадки от неспокойното ежедневие на един datacenter. На български би трябвало да се превежда като “информационен център”, но не е съвсем точно. Откъсите са в първо лице, но всички прилики и разлики с действителни лица и събития не е свъсем случайна и не е съвсем преднамерена.
“Ден първи. Започнах работа на новото място. Компанията е млада, но перспективна. Шефа е много амбициозен. Каза че предишния админ нещо много се изнервал напоследък. Заминал за Нова Зеландия на едногодишна почивка. Май много му се насъбрало тука. Сигурно е бил голям нервак. Шефа каза да се разполагам, да разучавам обстановката, да се запозная с хората. Изглежда ще бъде интересно.”
“Ден трети. Обикалям. Запознавам се хората. Разучавам обстановката. Колегите изглеждат приятни хора.”
“Ден пети. Мъча се с конфигурациите на сървърите. Стария админ големи бози е забъркал. Отнема ми доста време докато разбера какви ги е натворил.”
“Ден шести. Не знаех че се работи и събота. Шефа каза, че е по изключение. Попитах един колега колко пъти годишно се налага да работим през уикенда по изключение. Погледна ме някак странно и отговори че изключения има всяка седмица. Хм, това го нямаше в профила на задълженията ми.”
“Ден осми. Най-сетне разгадах конфигурациите на мрежата. Ама стария админ наистина ги и натворил едни… От утре започвам да оптимизирам.”
“Ден девети. Оптимизирам.”
“Ден десети. Промених настройките на рутерите. Натоварването падна наполовина. Съкратих броя на правилата с трийсет процента. Похвалих се на шефа. Нещо не се въодушеви особено. Попита ме дали съм направил резервни копия на оригиналните конфигурации. Естествено че бях направил. Съхраних ги на фирмения архивен сървър.”
“Ден десети – вечерта. Шефа звънна точно като си тръгвах. Загубили връзка с архивния сървър. Трябвало да се върна и да реша проблема възможно най-скоро.”
“Ден десети – по-късно вечерта. Открих проблема – трафика към архивния сървър минавал през един от файъруолите (firewall). След оптимизациите трафика минавал през друга машина, която пък го филтрирала. Оправих настройките. Сървъра се вижда отново. Аз си тръгвам.”
“Ден десети – много късно вечерта. По дяволите. Още съм в офиса. Архивите работят, обаче няма какво да се архивира – централната база данни загубила връзка с архивиращия сървър. Пак коригирах настройките.”
“Ден единайсети – много рано сутринта. Базата данни тръгна. От отдела по поддръжката се обадиха, че нямат достъп до уеб сайта на компанията. Мътните го взели. Забравил съм да добавя в маршрутната таблица адресите на уеб сървърите.”
“Ден единайсети – сутринта. Не издържам повече. VoIP телефоните не работели. Отново бърниках по конфигурационните файлове. Този път проблема се оказа липсващи IP адреси в сървъра за автентификация. Добавени са. Умирам за сън.”
“Ден единайсети – Проспал съм деня. Събудих се на кушетката в кухничката на офиса. Шефа ме видя и ме похвали за работата снощи. Да си я такова тая похвала. Прибирам се вкъщи.”
“Ден единайсети – вечерта. Реших да пробвам да вляза отдалечено в сървъра на офиса. Не успях. Явно файъруола не ме пусна. Утре ще го настроя.”
“Ден дванайсети. Нищо особено не се случи. Добавих правила във файуруола да разрешава отдалечен достъп. Ще работа от къщи вече.”
“Ден дванайсети – вечерта. Триста дяволи. Влязох в сървъра и намерих още десетина други логнали се вътре. На всичкото отгоре ме изритаха. Тяхната мамица. Само да скапят нещо.”
“Ден дванайсети – по-късно вечерта. В офиса съм. Оправям бъркотиите във файуъруола. Рестартирах сървъра да изгоня натрапниците. Следя лог-файловте да проследя откъде са влязли.”
“Ден тринайсети – много рано сутринта. Трима руснаци, двама китайци, един холандец и един американец. Всичките с администраторски права на машината. Китайците даже си инсталирали пощенски сървър и почнали да спамят. Дотук са навъртяли няколко гигабайта трафик. Дано шефа не разбере. Прибирам се вкъщи.”
“Ден тринайсети. Шефа ми се обади много рано сутринта. Звучеше леко изнервен. Иска да ме види незабавно в офиса. Усещам че нещо лошо се заформя.”
— Следва продължение
