Както и предполагах, по-мощния процесор значи и повече топлина, водеща до по-бързо въртене на вентилаторите и следователно – повече шум. На всичкото отгоре захранването на кутията започна да издава странни звуци та се наложи за трети път да прибягвам към сайта за компютърни части. Този път даже не се и опитах да давам обяснения на Таня. Само между другото и споменах, че алтернативата за харчене на тези пари е да се почерпим навън с приятели. Мисля че номера мина и този път.
Сега машината е добре екипирана, по-тиха от преди, макар че достатъчно шумна да се усеща в редките моменти, когато Жорката не вилнее в хола. Все още има разни малки проблемчета за решаване, но общо взето след няколко късни нощни сесии и ровене в дебрите на Линукс/MythTV/mplayer/Lirc успях да докарам нещата до достатъчно добре работеща система. Ще видим докога ще удържа преди да измисля нещо ново.
За край – малка доза оздравителен смях. Докато се рових из сайтовете и сравнявах различните видове вентилатори и охладителни системи, Жорката дойде при мен и попита:
– Тати, тати, какво правиш?
– Търся радиатори за процесори, миличък.
Жорката скочи от скута ми и отиде при Таня:
– Мамо, мамо, тати търси … принцесори.
реших си проблема с охлаждането много просто (с доста греещ процесор съм и аз):
Flotron над сокета, и един 14″ вентилатор отпред на кутията. Просто заспа! Не вдига особена шумотевица и всичко е хладно в кутията (видетото на всичкото отгоре е със статично охлаждане и грее допълнително — такъв модел nVidia подбарах тогава).
Между другото, блог-а ми е нов адрес 🙂 Поздрави на всички.