Хм, след няколкоседмично човъркане на новата машина установих, че явно процесора не е достатъчно мощен да се справи със съвременните видео компресии. Наложи се да поръчам по-мощен (и по-горещ) процесор. Пред половинката ми минах с извинението “Ами това ще ми е подаръка за Коледа”. За моя изненада, номера мина. Това предполагам значи, да не чакам друг подарък от Дядо Коледа 🙂
За протокола – за гледане на 1080p видео кодирано в MPEG4 формат с чисто софтуерно декодиране под Линукс ще ви трябва като абсолютен минимум поне 3Ghz звяр. За съжаление видео драйверите под Линукс не поддържат хардуерно декодиране и затова процесора трябва да върши всичката работа. Хич не помага и това, че за момента чисто софтуерното декодиране поддържа само едно процесорно ядро, така че дву- и четири-ядрен процесор не помага особено. Между другото борбата за видео плеър на новата машина се води с променлив успех между VLC и mplayer. VLC има много лесен за човъркане и експериментиране конфигурационен файл със всички възможни настройки, ала mplayer кърти мивки с производителността си. И двете програми имат много добра документация макар че първата има по-добър форум и стабилните версии се обновяват по-често на официалния сайт. От друга страна, mplayer е в постоянна бета-тест фаза, ала гарантирано включва по-по-най- новите промени. Експериментите продължават.