До Пловдив, морето, нататък и обратно

“Така е… Броените дни бързо се привършват” тежко въздъхна дядо Кольо докато ни изпращаше на летището. Мъчно му беше, че изпращаше Жорката и нас обратно след няколкото седмици прекарани на село. Мъчно беше и на другия дядо, но най-вече на бабите. Имах чувството че ако с Таня се бяхме залисали твърде много с багажа и документите, те щяха да грабнат мъника и да ни оставят да летим без него. Заради това, а и за да си спестим донякъде болката от раздялата съкратихме процедурата по изпращането и след няколко часа вече летяхме към къщи. Нашето си вкъщи, доколкото една квартира може да се нарече “вкъщи”, но където поне знаехме в кой шкаф се намират подправките.

Отпуската мина неусетно наистина, ала този път успяхме да си отпочинем добре. Отидохме на моренце в Царево, на планина към Триград (това си тема аз отделен постинг), дори успяхме да се видим с родителите и приятели. Ала най-вече му хареса на Жоро. Хлапето нямаше търпение да стане рано сутрин за да види многобройните зайчета, кучета, котки, крави и разни други животинчета и добитъци в селския двор или да кара чисто новото си колело в градските паркове следван плътно по петите от бабите и дядовците си. Само на морето детето видя зор – нещо се стресна на плажа и така и не поиска да се приближи към водата. Единствения ни опит да го топнем за малко завършиха с истеричен плач и викове “Жолко плаши молетоооо. Не иска молето, не искаааааааааааа….. уааааа.. “. След като привлякохме вниманието на седем осми от плажуващите с Таня се предадохме и оставихме хлипащия Жоро под чадъра където той си изкара останалата част от почивката. Накрая вече се заиграваше с други деца и даже помагаше в правенето на пясъчен замък като носеше вода и разсипваше върху построените кули. Явно в съзнанието му морето от тази година ще си остане едно голямо и страшно чудовище хапващо и плюещо малки и непослушни деца като него.

На планина отидохме само двамата с Таня. Тя много искаше да види пещерите към Триград и се награбихме с две раници и багаж за няколко дни и потеглихме. Транспорта не е от най-удобните – пътува се по обед до Девин и после се прехвърля с микробус до Триград. Както споменах по-горе, това си е тема за отделен постинг, ала накратко – направихме си еднодневен поход, посетихме Дяволското гърло и Ягодинската пещера и макар да беше изморително определено си струваше. Живот и здраве пак ще отидем някои ден нататък ала за повече време.

Заради сновенето между двете ни “вкъщи”-та при бабите и дядовците в града и на село не ни остана време да се заседим дълго на едно място и ни остави с чувството че постоянно сме на път за нанякъде. За сметка на това успяхме да се възползваме от предимствата и на двете места – в града по кръчми, на кино и срещи с приятели, а на село – спокойствието и вечерите в дворчето под асмалъка. Насъбрах и доста “рибарски” материал – от историите на дядо Кольо ще се събере за един цял Чудомиров сборник. Ала той човека си има ловен билет и грамота даже за рибарски приказки, така че и истински истории ли разказваше, притуряше ли малко – така и не се разбра. Той и дядо Гого тая година с риболовен билет и двамата честичко май ходят за риба, та се чудя догодина какви ли ще ги разказват на внука.

Хубаво си беше този път в България. Ала вкъщи си е най-хубаво. Вкъщи – там където сме с заедно с Таня и Жорко. А за България… ще почакаме до следващата отпуска.

3 thoughts on “До Пловдив, морето, нататък и обратно

  1. Хубаво е, че сте изкарали добре. То и няма как да е друго, в България се чувстваш у дома.

    За Жорко и морето мога да те успокоя. Ангел беше същото шубе, явно някои малки деца сериозно ги е страх от “голямата вода”. Обаче с времето това преминава и човек трябва да започне да гледа внимателно, когато поотрасне малко добичето, защото страхът изчезва, а и се появяват други, странни пориви, които е добре поне да наблюдаваш :).

    Ех, а сега… следва цяла година работа до следващата отпуска :).

    Между другото, темата ти има леек проблем с IE8 beta 2, коментарната кутия рязко стана точно 1-10 пиксела широка и докато не направих resize на прозореца, не се оправи 🙂

  2. Да добре сте си прекарали.
    Само едно не ми се вързва…..?
    Това с пътуването до Девин?
    По принцип ли говореше за пътуването
    или за конкретното…?
    Хи Хи -хи.
    Нали се 😉 сещаш.
    Доскоро

  3. @Дончо: Да, друго си е в България. Само че не останаха много приятели там – всичките са “навън”. А какви са тия странни детски пориви за които споменаваш?
    Що се отнася за коментарите под IE – ще го имам предвид, но сега го отдавам на бета статуса му.

    @Toche: Ценя всяка възможност да релаксираме заедно с половинката, особено в сегашното ни забързано ежедневие. Не само по принцип но и за конкретното пътуване, и за хихи-то и за всичко останало.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *