От банкова криза към световна рецесия

Покрай новините за разрастващата се световна кредитна криза и зараждащата се световна рецесия ми стана интересно какви точно са причините които ги пораждат и как се стигна до сегашното положение. За улеснение си направих кратък списък на развитието на събитията през последните няколко години:

  1. В началото на десетилетието лихвения процент в САЩ започва да намалява и към 2004 година стига до абсолютния си минимум от порядъка на 1 процент. Това стимулира търсенето на заеми, особено на ипотечните и много хора закупуват жилища. В стремежа си за повече клиенти и съответно по-големи печалби, банките отпускат ипотеки с ниска начални лихва за ограничен срок (една-три години) на всеки желаеш, с минимални или дори никакви проверки дали въпросния желаещ може да си позволи вноските по заема. Поради тази причина тези заеми са по-рискови и се наричат “нискокачествени” (subprime) и по принцип лихвата по тях (след първоначалния промоционален период) е доста по-висока, следователно са по-доходоносни за отпускащите ги банки.
  2. Всеки ипотечен заем се застрахова в случай на фалиране на плащащите ги хора. През последните години банките започват да структурират “нов” начин на застраховка, който се състои в разделянето на заема на части и продажбата на тези части на различните инвестиционни банки и хедж фондове. Тези застраховки се рекламират като първокачествени (AA, prime) , с висок лихвен процент, но без асоциираните рискове на subprime ипотечните заеми. В резултат на разпределянето на части от застраховката на тези заеми и продажбата им в пакет с други инвестиционни продукти, много банки от целия свят се оказват съ-застрахователи на ипотечния заем. Тези инвестиционни пакети се наричат “Косвени задължения по заем (Collateralized debt obligation). Навремето финансистът Уорън Бъфет нарича [PDF] този вид финансови продукти “Финансовия еквивалент на оръжия за всеобщо унищожение”.
  3. Тъй като тези subprime ипотечни заеми са с по-голяма лихва те носят по-големи печалби на банката и съответно до повече бонуси на служителите (и особено на изпълнителните директорите), които пък от своя страна стимулират към повече и по-рискови закупувания на въпросните subprime заеми.
  4. В резултат на лесното отпускане на ипотеки, търсенето на имоти нараства прекомерно, цените на жилищата скачат с всеки месец, съответно расте нуждата от по-големи кредити за закупуване на жилище. В същото време поощрявани от лесните заеми и растящите цени на имотите, собствениците на жилища вземат нови заеми, застраховани с непрекъснато растящата цена на имота. Банките съответно са по-щедри ако ипотеката е гарантирана с имот, чиято цена расте, защото в случай на фалит на собственика, банката ще получи повече пари от продажбата на имота, отколкото е отпуснатия заем за него.
  5. Отпуснатите заеми се използват за закупуването на повече вносни стоки вместо да се инвестират в местната икономика и САЩ постепенно натрупва растящ външнотърговски дефицит. Останалите държави, особено тези които изнасят в САЩ, се сдобиват с все повече долари, в резултат на което цената на долара спрямо останалите валути намалява. Това води до повишение на цените на вносните стоки за американците, което обикновено се транслира до по-атрактивни цени на изнасяните стоки (те стават по-евтини) и стимулиране на вътрешното производство, съответно повишава заетостта на работната сила (с други думи – намалява безработицата). За съжаление в консуматорско общество взимането на заем е по-лесно отколкото лишаването в краткосрочен план, особено когато консуматорите са уверени, че икономиката ще върви само нагоре.
  6. Износителите към САЩ виждайки очевидно прогресираща икономика, влагат придобитите долари в закупуването на финансови инструменти (акции, облигации, финансови пакети) на американската борса. Така докъм началото на 2007 около една четвърт от собственоостта на финансовите активи в САЩ е в ръцете на външни инвеститори.

Ето такава е обстановката в началото на 2007 година.

Имаме много раздадени ипотечни кредити, растящи до небето цени на имотите, поевтиняващ долар и множество банки закупили косвени задължения. Проблемите започват когато все повече от банковите длъжници не могат да си плащат заемите поради факта, че основния лихвен процент расте, че самите длъжници не могат да си позволят плащането на каквито и да било вноски (затова и заемите са subprime – заради рисковете свързани с тези длъжници), а самия факт че длъжниците са “неблагонадеждни” означава че трябва да плащат по-високи лихви от “надеждните” такива. Изпадането в несъстоятелност на длъжниците води до плащане на неустойки от застрахователите на ипотеката и в случая на косвените задължения – на задължения на банките закупили пакети от инвестиционни продукти. По-голям брой неплатежоспособни платци значи и по-големи цени на застраховките на заемите, което пък води до повишаването на лихвата по тях, което пък води до повече фалирали собственици на имоти. Този процес бавно но сигурно започва да се отразява на американската икономика до степен в която американското правителство се принуждава да налее сериозни суми в двете най-големи американски ипотечни корпорации – Freddie Mac и Fanny Mae, за да ги спаси от банкрут.

За съжаление думите на Уорън Бъфет се оказват пророчески и заради косвените задължения световните банки изпадат в криза. Косвените задължения започват да се наричат “токсични активи” и тяхната търговия на практика спира, обричайки на банкрут много от финансовите институции инвестирали в тях. Банките започват да обявяват загуби и в даден момент много от тях не могат да осигурят ликвидност (т.е. да осигурят паричен поток необходим да покрива техните задължения) което автоматично води до обявяване им във фалит. Малкото останали ликвидни банки, вдигат лихвените си проценти, започват да гледат под лупа всичките си длъжници, спират отпускането на нови заеми и започват да набират нови средства, за да подсигурят съществуването си. Липсата на кредити и доверие между банките, особено тези с голям брой “токсични активи” води нова финансова криза – т.нар. кредитна криза (credit crunch).

През Септември 2008 една от петте големи инвестиционни банки на Уолстрийт – Lehman Brothers обявява банкрут, друга от “петте големи” – Merill Lynch пък бива закупена от Bank of America, Bear Sterns бива продадена на JP Morgan, а останалите банки на Уолстрийт променят статуса си от чисто инвестиционни банки към търговски такива. По мнението на много експерти американското правителство оставя Lehman да фалира за да бъде урок на останалите банки. За съжаление, урока е идва твърде късно и само седмица след това правителството обявява опрощаване на дълговете на няколко други големи банки, за да избегне колапс на целия финансов сектор. За сравнително кратък период финансовия свят се променя коренно, като много от големите играчи се сливат помежду си, някои биват спасявани от правителството с финансови инжекции от порядъка на милиарди долари, а други биват обявени във фалит и разпродадени на конкуренцията. Американският Конгрес гласува мулти-милиардни нисколихвени заеми, за да помогне на банките да преодолеят кризата, която те самите са предизвикали. Тези пари идват от данъците и изглежда данъкоплатците ще трябва да платят сега огромните бонуси на банкерите раздадени през последните десетилетие. Заради глобализацията на световната икономика много други банки в Европа и Азия биват засегнати сериозно и доста държавни банки предприемат подобни на американците мерки, за да избегнат задълбочаване на кризата.

Потърпевши от кредитната криза не са само банките. Изправени пред липсата на достъпни парични средства много предприятия и бизнеси страдат, доста от тях предприемат съкращения на разходите и персонала, а някои така и не успяват да се справят и затварят. Това увеличава безработицата, намалява покупателната способност на населението, съответно бизнеса страда още повече и така цикъла на кризата се затваря. Поради тези причини това, което започна като криза на доверието между банките е на път да се превърне в борба за оцеляване на бизнеса и бърка сериозно в джоба на обикновения гражданин.

Допълнителен фактор утежняващ кризата е главоломно падащите цени на имотите в САЩ. Високата лихва и големите изисквани гаранции от кредитодателите затрудняват неимоверно искащите да купят жилище, и за да компенсират намаленото търсене, продавачите намалят цените на имотите. Обезценяващите се имоти поставят в много неизгодно положение хората, които си плащат ипотеките, защото в определен момент излиза че жилището им струва по-малко от цената на ипотеката и те всъщност са на непрестанно растяща загуба.

Заради гореизброените фактори много потребители се стремят да намалят разходите и ограничават покупките до най-необходимото, което пък води до свиването на икономиката. Това оказва влияние на ценните книжа и тяхната стойност намалява. Допълнително несигурността на финансовия пазар дестабилизира акциите и облигациите и много от тях губят от стойността си въвличайки в загуби техните собственици. Както стана ясно по-горе голяма част от тези собственици са чуждестранни инвеститори и така кризата в американската икономика се разраства и непосредствено засяга глобалната такава.

Следвайки логиката на икономическия цикъл всяко “изкачване” на икономиката бива следвано от “свиване” или рецесия. Обикновено рецесията засяга само определена държава или регион следваща неговия икономически цикъл. Тази година обаче кризата бива категоризирана като “най-голямата след Голямата депресия от 1930-та година”. С други думи – този път кризата е от тези, която се случва веднъж на 100 години. Ще бъде трудно да се преодолее, но дано уроците не бъдат забравени. Управлението на финансите на каквото и да било ниво трябва винаги да бъде балансирано и умерено, и алчността, колкото и присъща да е на всеки, не бива да бъде оставена да засенчва здравия разум в търсене на Голямата Печалба.

6 thoughts on “От банкова криза към световна рецесия

  1. И във в.Строго секретно е обяснено подобаващо и много задълбочено..

  2. Подрави за изчерпателния, добре направен и качествен анализ. Не съм съгласен обаче, че кризата задължително ще се превърне в глобална. Подсказваш го и ти с изречението си: “Тази година обаче кризата бива категоризирана като “най-голямата след Голямата депресия от 1930-та година”

    Хората, които правят подобни категоризации, имат сметка от тях. За мен в основата на глобалния характер на кризата стои не толкова добре описания от теб икономически процес, колкото масмедийното тиражиране на страха от самата криза.

    Ще си позволя да цитирма произволно Чърчил от темата защо здравеопазването е толкова евтино (или практически безплатно в Англия), дискутирана надълго и нашироко в популярния документъри “Sicko”:

    През тежките години на войната британското общество се научи на солидарност и разбра, че може да се грижи за ранените и болните безплатно, при рухнала икономика. Това значи, че можем да правим същото и по време на мир, при действаща икономика, когато ранените и болните са много по-малко”

    Америка и Европа са две сложни, но различно посторени икономически системи и ако здравият разум надделее над параноята, раздухвана от масмедиите, чисто американската финансова криза няма да се отрази чак толкова пагубно на консервативната европейска икономика, тип “социален капитализъм”.

    Знам, че аналогиите са далечни, но примерът е показателен: само за 15 години Европа се възстанови от най-катастрофалната война, водена на собствената й територия,а сега се опитват да ни сплашат с глобална катастрофа, породена от неспосбността на американските домакинства да си плащат ипотечните заеми. Всичко това ми се струва смешно.

    А неоснователните страхове, които раздухваме, дори само като правим полу-професионални прогнози, доминирани от негативизма, внушаван ни от вечерните новини, са повече от излишни.

    Ето моето полу-оптимистично мнение и дано поне веднъж доброто надделее и песимистите се окажат по-големите наивници.

    http://asktisho.wordpress.com/2008/10/28/crisis/

  3. Адаш евала за статията.Без да искам попаднах на нея.Кога ще си дойдеш в България.Знаеш ли, че с Ваня също бяхме септември в Триград

  4. Браво Тоше! Добре казано. Погледни, ако имаш време, http://www.youtube.com/watch?v=0YNyn1XGyWg. Това клипче ни го пуснаха докато бяхме на обучение в банката да ни покажат как са направени висококачествени инструменти от некачествени заеми…

    Иначе да ти кажа честно на мен лично, до момента, ми се отразява добре кредитната криза. Най-вече в това, че бензина падна 30%, което ме устройва, от това и цените очаквам да паднат, което пак е добре. Ключовия момент, е че аз имам работа(съкращенията минаха в Понеделник, моя мениджър беше съкратен…) и на практика ми е по-лесно да живея сега, отколкото преди 2 години.

    Поздрави,
    Жоро

  5. @Григор: Благодаря за комплимента 😉

    @zoro: Този вестник го няма в местната (английска) вестникарска будка, така че не мога да коментирам.

    @aktisho: Благодаря за конструктивната критика. Донякъде си прав за песимизма и медийните внушения. За съжаление, когато клиентите и работодателите ми започнат да съкращават разходи и персонал, започвам да си задавам доста тревожни въпроси. А доколко кризата се превръща в глобална – ами достатъчно е да се разровя малко около последните събития и да видя, че исландската национална банка е на ръба на фалит (а валутата им се обезцени в пъти), унгарците и украинците поискаха извънредни финансови помощи, южно-корейците сключиха извънреден финансов договор с американския федерален резерв и още и още. Писал си че медиите само раздухват събитията а политиците, но я попитай как се чувстват хората, чиито пенсии и спестявания се стопиха благодарение на тези събития. Пишеш още че няма от какво да се притесняваш, понеже нямаш закупени акции, ценни книжа или кредитна карта. Добре, ами банката откъдето си получаваш заплатата или твоя пенсионен фонд? Ами твоя работодател, или неговия работодател, или вашите клиенти? Ами държавата в която живееш? Какво ще стане ако те фалират защото имат ценни книжа и инвестиции във финансови инструменти? Това ще ти се отрази ли или пак няма да те засяга? В съвременния свят взаимовръзките между финансовите субекти са твърде много и твърде сложни, така че опростените модели не работят. Освен ако не мислиш като севернокорейците, които твърдят, че при тях криза няма, понеже нямат банкова система и капитализъм. Уорън Бъфет в цитираното му по-горе писмо говори точно за този вид взаимовръзки, които са предпоставка за домино ефекта от фалитите на които бяхме (и все още сме) свидетели. Старите хора са казали същото – “Ако къщата на съседа ти гори, можеш да очакваш огъня да се пренесе и в твоята къща”. Всъщност една от причините да се създаде американският Федерален Резерв е точно да се намали влиянието на връзките между банките и да се предотврати ефекта на доминото в случай, че някоя от тях фалира.

    По принцип не мисля че че заравянето на главата в пясъка и отричането на очевидно настъпваща трудна финансова ситуация е добра стратегия за преодоляването и. Що се отнася за песимизма – да си предупреден отрано, да се приготвиш за труден период и да очакваш най-лошото не означава да си песимист. Клиентите с които работя разработват и непрекъснато усъвършенстват плановете си за реакция в случай на спешни ситуации (като например случките на 11 септември 2001 в САЩ). Нима това ги прави песимисти или черногледи? Ако е така, то по-добре да бъдеш подготвен песимист, отколкото пострадал оптимист, не мислиш ли?

    Що се отнася спекулантите – основната дейност на всеки бизнес е да генерира печалба. Във финансовата (а и не само) сфера да купуваш евтино и да продаваш скъпо е много добър начин да генерираш такава печалба, затова и спекулациите са разпространен и много използван метод. А също и причина да не са незаконни – никое правителство (освен може би тоталитарните) не би обявило спекулациите за незаконни, понеже те са в основата на всеки бизнес (купуваш евтино, добавяш труд,стойност или време, после продаваш по-скъпо). Това, което е подсъдимо са злоупотребата с доверие и информация като например търгуването с “вътрешна информация” с цел облагодетелстване на дадени личности за сметка на техните доверени лица (клиенти или акционери). Подсъдимото в случая че двете страни не са поставени при равни условия – едната страна има вътрешна информация, докато другата страна е оставена УМИШЛЕНО “на тъмно” с цел лична облага. Без да влизам в повече подробности по темата искам само да заявя, че да обвиняваш спекулантите за финансовата криза е като да обвиниш някой, че работи за пари. На теория звучи добре всички да сме алтруисти, но реалността ни налага да търсим заплащане за труда си.

    И накрая, както ти самия пишеш, трябва човек да предложи алтернативи, не само да критикува. Моята алтернатива е проста – да се придържам към здравия разум и да имам реалистични очаквания. Това не ме спира да мечтая “на голямо”, но също така и не ми пречи да се подготвя за трудни времена. И от време на време не е зле да правя по един “reality check”… просто за всеки случай.

    @tosho vasev: Адаш, като дойде време да се прибираме пак, ще пиша. Живот и здраве изглежда ще е чак догодина лятото. Поздрави на Ваня.

    @Жоро: Поздравления че се преминал през “чистката”. Не че съм се съмнявал в такъв ценен кадър като тебе 😉 Ще хвърля един поглед на клипчето като ми остане време (което май няма да е скоро).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *