И мен не ме отмина верижната покана за нещата, които малко хора знаят за мен. Ръкавицата ми хвърли Жоро (използвайки вече по-рядко използвания ми прякор в Матрицата: TO|_|_|E). Ето ги петте неща:

1. Свирил съм 4 години на акордеон. Благодарение на наученото тогава сега не съм пълен музикален инвалид. Единственото, което все още мога да изсвиря е “Мила моя мамо”.
2. Бях знаменосец на училещето до седми клас. Освен това бях инициатор и участник намирането на патрон на класа ни: Митко Палаузов – “Синът на отряда”. Ако не бяха настъпили промените на 10-и ноември сигурно щях да съм партиен секретар. Понякога все още ме прихваща партийно-революционната треска и вдъхновено ораторствам на имащите нещастието да ми бъдат събеседници в този момент.
3. Умея да създавам впечатлението на умен, информиран и знаещ човек дори когато и идея си нямам за какво става дума. В техникума и университета ми се е случвало да обяснявам неколкократно транзисторният ефект или диаграмата на електро-магнитните полета в трансформатора без всъщност съм наясно с тях. Едва след като ги обясних за деветнайсти пореден път най-накрая проумях процесите. За съжаление по това време вече никой не ме питаше – съучениците и колегите вече отдавна сами ги бяха разбрали. По-късно като инструктор в Сиско Академията имах възможността да упражнявам това си умение дори в по-голям мащаб. Горките жертви (backspace, backspace….) студенти сигурни са били наистина отчаяни щом идваха при мен на курсове.
4. Много съм срамежлив. Ако не ми личи, то е само защото успявам добре да го скрия (виж предишната точка). Особено се притеснявам когато разговарям с представители на нежния пол. Ако не беше еманципацията, то сигурно така и нямаше да се оженя. Затова – да живее еманципацията.
5. Първата ми програма която написах беше игра за Правец 8. Понеже така и не успях да се добера до тази митична машина, за да проверя едва прохождашите си програмистки идеи, играта си остана само на хартия. След време ми попаднаха листовете с кода и се смях на откровено безмислените процедури и функции. Урок от тогава – програмите работят по-добре, когато поне работят.

Ха, каква стана тя – тъкмо загрях с нещата които не знаете за мен и петте теми свършиха. Оставам си вратичка за още няколко “изповеди”. Сега да предам топката по-нататък:
Clio, Желян, Деляне, поемайте щафетата (останалите от списъка ми вече са писали по темата или отказват въобще да пишат).