Изтърколиха се и трите седмици в България и ето ни обратно в Лондон. След почти 3 години гурбет (за Таня дори и повече) чувствата от прибирането ни са … смесени. Най-силната емоция е объркването от хаоса навсякъде. Само за това си заслужава отделен постинг. Няма да ми стигне времето да опиша всичките ни разходки до какви ли не служби и за безчетните документи, който трябваше да подновим/извадим/легализираме и т.н. Добавете към това едно кръщене (не, не беше на Жорко – неговото ще бъде по-нататък), една сватба – на брат ми (да са ми живи и здрави двамата със съпругата му и много деца да им се народят та да не скучаят бабите и дядовците), посещенията при зъболекари, срещите с безчет роднини и и приятели (дай боже всекиму)… ако не беше седмицата на Созопол трудно бих нарекъл това почивка.
Покрай голямата динамика успяхме някак си да откраднем няколко момента с приятели… но далеч не с всички. Извинявам се на тези, които пропуснахме да се видим…. и на тези с които обещахме да се видим повторно, а не успяхме (съжалявам Тошенце… може би следващия път).
Жорко се радваше на толкова много любов и внимание – дори само за това си струваше да се приберем. Със сигурност оставихме много нови фенове на не толкова малкия вече наш сладур.
За спомен ни останаха многото снимки. Стоят си по дисковете и очакват да бъдат публикувани. Дано не чакат твърде много, както правят почти изоставения блог и купищата неотговорени електронни писма.
Сега обратно по релсите на ежедневието. Да си починем малко …. от почивката.
Не ме е яд толкоз ,на това че не се видяхме като хората ,а на това че не се обади поне да
кажеш ,че неможеш да го направиш.
И ………….. . …….. . … .
Абе май всички ставаме ГОЛЕМИ магарета,някой по-повече?????????
Аи и аз да направя сефтето тука 😛 😀 :)))
Искрено се надявам да сте си прекарили добре в България тримката. Съжалявам, че не можахме да се видим, но и не Ви обвинявам. Предполагам какво търчане е било наляво-надясно да се видите с всички, я с баби и дядовци,брадчеди а бе изобщо с родата, я с приятели, познати и колеги и на всичко отгоре търчане по разни бюрократични институции за оправяне на документи и накрая да Ви остане време за почивка. Така, че следващия път срещата е в Лондон в някоя кръчма ( Тоше, поръчай ми една хaлба бира от 1 литър /тъмно/ още сега да не губим време 😛 :))) 😀 ) дето има стройни англичанки, нахакани шодладки и буйни ирландки :)))) и по възможност в сепаре за пушачи :). Ама съм гаден, нали?! :)))
Аиде цунки-мунки на Буков junior, където решите Вие и да сте ми живи и здрави и тримата.
П.П.1. Айде пък следващие път може и да Ви поканя на офицялната церемония по ръкополагането ми в рицарско звание лично от Нейно Величество.
П.П.2. :))))))))))
Best Regards
Valentin Dimitrov