“Хората, които напускат отечеството си, не са уважавани в чужбина, а в родината си са чужденци.”
Надявам се да не е вярно. Но може би има истина. Особено във втората част.
Toshe Bukov Blog
About Life, Universe and Everything
“Хората, които напускат отечеството си, не са уважавани в чужбина, а в родината си са чужденци.”
Надявам се да не е вярно. Но може би има истина. Особено във втората част.
Unfortunatelly, that’s somehow true. After spending some time abroad, you will feel it.
Going back is not the same as before, and living abroad is not as home either. Your soul is confused and your mind is changed. As they say: “You cannot make an omlet without breaking the eggs”
:-)))
@Clio
Предполагам че си прав, приятелю. На нас двамата с Таня тепърва предстои да го разберем. Дано все пак не сме се променили толкова много, че да усетя приятелите си далечни и държавата – чужда.
Като стане дума за емигранти обичам да разказвам един виц.
Става дума за два глиста, баща и син.
Бащата решил да изведе синът си за да види белият свят.
Синът останал очарован. Какви цветове, каква зелена трева, какво синьо небе, какво жълто слънце, какви прекрасни звуци…
“- Тате, тук е толкова хубаво, защо си се върнал у нас, там е колкова мрачно, тъмно и мръсно”
“- Ехх сине, сине. Какво да се прави… Родина.”