Време на промени

Всяка промяна е за добро.

За хубаво или лошо, идва време за промени. Горния цитат е на един от мениджърите в Компанията. Склонен съм да се съглася с него. Позитивното мислене е единия от критериите за успеха. Въпреки това неизвестността винаги ме е плашила. Да разчупя статуквото и да предприема нещо самостоятелно, да тръгна да прокарвам собствени пътеки, вместо да вървя по утъпканите пътища… вълнуващо е. И плашещо. Но винаги съм бил щастливец да имам подходящите хора до мен, които да ме подкрепят и да ми дадат началния тласък. След това е по-лесно – просто продължаваш напред. Имам един спомен… Бяхме на фамилно събиране в планината – на Бяла Черква. Беше разгара на лятото и всички се бяха настанили край голямата софра на една от многобройните поляни. Аз си играех край една от пистите, когато залитнах надолу по нея и за да не падна се затичах устремно. Буквално летях надолу по пистата и си мислех – “не спирай да бягаш, иначе ще паднеш и ще се удариш лошо”. И тичах сякаш светът се свършваше. Никога по-късно през съзнателния си живот не съм тичал толкова бързо. И тичах… и тичах… и тичах… докато свърши пистата. Тогава, почти обезумял от уплаха и умора се обърнах, погледнах нагоре и си помислих – “Няма начин да съм тичал цялото това разстояние”.

Години по-късно всеки път преди нова промяна си повтарях пак “Няма начин да се справя с това”… само за да опровергая по късно сам своя песимизъм. Сигурно се предполага, че с времето съм свикнал. Уви – страхът от промяната си остава. Хубавото е, че в моменти като този се намира някой да ми даде начален тласък, най-често под формата на ритник млко по-долу от кръста. За което после съм му благодарен. И макар че на теория не е добре да те ритат често по-долу от кръста, практиката показва, че понякога е здравословно и поддържа състоянието на кръста в добро състояние. Което не означава, че е приятно.

Каква е връзката на тези спомени с настоящия момент?! Не съм много сигурен, освен по онова чувство на залитване надолу по пистата. Зная, че трябва да тичам до края и колкото по-бързо тичам, толкова по-добре. Само че дали този път няма да падна…

2 thoughts on “Време на промени

  1. И да паднеш, ще се търкаляш до долу.
    А иначе за ритниците… позволи ми да кажа че има много голямо значение дали те ритат отпред или отзад.

  2. Абсолютно съм съгласен с тебе, Иванкис. За съжаление не винаги имаме избор къде да ни ритнат.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.