Явно темата за софтуерните патенти е разтревожила доста от мислещите хора и специалистите в ИТ сферата. За съжаление обаче влиянието на решението на Съвета на Европейският съюз засяга нещо повече от “патентоспособността на изобретенията свързани с компютри”. В отвореното писмо на Йонас Мабе (Jonas Maebe), член на борда на Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (Foundation for a Free Information Infrastructure – FFII), което може да се намери тук, се подлага на съмнение самата демократична основа на взимането на решения в Европейският съюз.
В конкретния случай член на Европейският парламент е коментирал изнесените факти от FFII като “явно Съвета към президентството е съкратил някои от процедурните правила” което е силно дипломатичен начин да се каже, че Съвета към президентството, който говори от името на целият Европейски Съвет е взел решение, без да се съобрази с мнението на членуващите държави. Всъщност дори не е било проведено гласуване дали спорната директива да бъде премахната, въпреки едностранните декларации за неодобрение, приложени към нея от осем държави, седем от които първоначално са гласували за приемането и. Особено остра е тази на Полша: “…въпреки, че приемаме приетото политическо решение и не смятаме да го атакуваме, все пак намираме, че текстът от 18 май (т.е. директивата за приемането на софтуерноте патенти – б.пр.) е нашият най-лош кошмар”(оригиналният текст е тук (pdf)). По-нататък в отвореното писмо се описва първоначалното одобряване на директивата, което е направено в три добавени в последния момент промени, без да бъде дадено достатъчно време на членовете на Съвета да се свържат със собствените си специалисти, за да я обсъдят. Освен това парламентът на Дания бива подведен от своят министър (някой да надушва корпуция?! – б. пр) да гласува “за” и в последващия скандал правителството на Дания се съгласява да гласува “против” в случай, че директивата се подложи на повторно гласуване… до което така и не се стига.
Какво би следвало да се направи сега? Европейският парламент има правото да отмени директивата за софтуерните патенти с гласуване с мнозинство, но такъв случай би бил явно противопоставяне на решението на Съвета и създаването на напрежение в политическата институция – нещо което европейската бюрокрация се стреми да избегне по всякакъв начин. Особено когато се очаква скоро да бъде приета единна Европейска Конституция. А относно нея самата – Йонас осочва следния параграф: “”Интелектуалната собственост ще бъде защитена”. Вземайки пред вид, че повечето хора считат софтуерните патенти за интелектуална собственост, то всяка директива, изключваща изрично софтуерните патенти би била противоконституционна. Това само по себе си изглежда достатъчно плашещо, но това не е всичко. Напоследък с термина “интелектуална собственост” силно се злоупотребява и все по-масово се популяризира заблудата, че “всяка идея е интелектуална собственост”. Подобна клауза, включена в Европейската Конституция и тълкувана по този начин за в бъдеще би довела до остро противоречие с Член 10 от Европейската харта за Човешките права.”
Какви са изводите? Ето кратка история на събитията, направени от FFII, за да бъде премахната спорната директива:
- Осигурена е подкрепата на Комитета по правните въпроси към Европейския парламент
- Заявката за отмяна на директивата е била подкрепена с огромно мнозинство в пленарната зала
- Въпреки това Комисията е отказала да премахне директивата като единственото обяснение от нея до момента е “искаме процедурата да продължи”
- След това FFII е осигурила малцинство в Съвета достатъчно да блокира директивата.
- Позицията е била покрепена още и от парламентите на Германия, Холандия и Дания.
- Съвета “съкращава някои от процедурните правила” и одобрява директивата “за да избегнем създаването на прецедент, който би могъл да използван за създаването на бъдещи забавяния в други процеси”.
Членовете на това малцинство са Испания, Австрия, Белгия, Италия, Португалия, Дания, Полша, Унгария, Латвия и Холандия.
“След като демкрацията се проваля толкова много пъти, ситуацията понастоящем е такава, че някои хора създадоха сайт, където можете да вложите пари, с които да бъде подкупен Съвета, тъй като това е единственият възможен начин той да бъде убеден да направи нещо (адресът на сайта е http://mjr.iki.fi/texts/patentfund). Въпреки, че може да изглежда като шега, след целия този фарс и подигравка с демократичните принципи, нищо чудно ако това наистина е единственият възможен начин за влияние.”
“Европейската Конституция би трябвало да предпази от всички подобни недемократични похвати, но тя не определя изрично дали хората, създали директивата трябва да бъдат различни от тези, които управляват Европейското Бюро по Патентите (както е в случая – б. пр.). Тя също така не казва нищо по въпроса дали е редно Комисията да прави корекции на директивите в последната минута, за да обърка делегатите, но не прави и нищо, за да го избегне. Тя не твърди, че политическите споразумения са официална и последна инстанция, но също така и не ги третира като като квитанция от кои да е магазин, дори когато трябва да бъдат третирани като такива.”
“Нима се очаква все още да вярвам в този фарс, претендиращ да бъде Единна Европейска политическа система?! Ами дайте ми поне шанс…”
Относно автора:
Йонас Мебе изследовател в сферата на компютърните науки в университета Ghent в Белгия и е член борда на Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (Foundation for a Free Information Infrastructure – FFII) .
Още един анализ за провала на демократичните принципи в Еропейските структури и дискредитирането на Европейиския Съюз като цяло може да се намери и следните адреси:
Източник: LWN.net
Оригинал: http://lwn.net/Articles/126739/
Бележки на преводача:
Не твърдя да съм следвал последователно оригиналният текст. Нито съм се опитвал да го превеждам бувално. Следвал съм оригиналната мисъл на автора и съм представил фактите в светлината на собствените си убеждения, което ме прави до известна степен пристрастен. Тъй като не съм добре запознат със структурата на Европейският съюз (явно съществен пропуск на всеки настоящ или бъдещ европеец) не претендирам за точен превод на имената на европейските политически структури. Освен това съм използвал собствени мисли, където съм сметнал за необходимо.