Седя си в предродилна, контракции, едно-друго… Реших да се поразходя (изнудих доктора). Вижда ме мъжът ми, ужасно уплашен и стресиран като всички нови татковци, как си, вика. Аз – гладна съм, жадна съм, омръзна ми вече, искам да си ходя вкъщи вече! Той онемя… след като родих, най-напред едно гигантско меню си поръчах. (цялата история)

Днес Таня намери този линк. Тя чете на лаптоп-а (Аси), а аз чета на Делчо. Толкова се смяхме, че ни избиха сълзи. Леле, ама то раждането си било цяла история. Живот и здраве непремнно ще разкажа нашата както му дойде време. Хахахаха, хихихихи, още ме напушва на смях само като се сетя.