За мишките и хората

Мъдрият няма нужда да се доказва;
този, който трябва да се доказва, не е мъдър.
Учителят не притежава нищо.
Колкото повече той прави за другите,
толкова по-щастлив е.
Колкото повече дава на останалите,
толкова по-богат е.
Чрез липсата на власт
Учителят води.

Лао Дзъ

Пак ще стане дума за приятелите. Не знам при другите хора как е, но в живота ми има няколко специални приятели. Специални не защото са ми повече приятели от другите или пък защото се ползват с привилегии сред останалите (не мисля че сред истинските приятелства въобще е възможно да съществуват подобни привилегии), а защото са имали и продължават да оказват огромно влияние върху моето развитие като личност и професионалист. Надявам се да не се обидят, че споменавам имената им в блога, но това е един от начините да изразя голямото си уважение и благодарност към тях.



Ако има някой, когото да нарека първоучител и мой духовен наставник (знам че сега се усмихва на тези думи) в хобито, което по-късно се превърна и в моя професионална ориентация, то това несъмнено е Clio. Бях в седми клас когато той, почти без да ме познава, ми даде няколко безценни книги от култовата тогава поредица “16 разредни персонални компютри”. Може би сегашните поколения ще се смеят на съдържанието на тези книжки, но във времената на Правец 8 и 16 (аналози на Apple ][ и IBM PC XT), на българизиран dBase II и ДОС 16 (хакнат IBM DOS 3.10) , на 5,25 инчовите флопидискове и първите компютърни вируси (Cascade и Ping Pong), когато Интернет беше още чуждица, книгите за компютри бяха дефицит. Единствения източник на информация бяха няколкото оскъдни странички информация в разните (вероятно пиратски) копия на западен софтуер които няколко български компании “локализираха” и с които големите държавни институции създаваха своите информационни бази данни. А дори и да излезеше някоя интересна книга за компютри на пазара, то цената и беше просто космическа за моя ученически бюджет. Затова и толкова много ценях литературата с която Clio ме снабдяваше. Първите ми опити да програмирам на BASIC бяха вдъхновени от “Язык програмиррований BASICA для ИБМ ПК”, а следващите (на Pascal съответно) – от “Паскаль – Руководство для пользователя” и “Ръководство по Турбо Паскал 3.0”. Повечето от книгите бяха на руски – англоезична литература много рядко проникваше зад желязната завеса. И досега си спомням, донякъде с усмивка, първите ми програми – елементарен редактор за отпечатане ред на принтера и електронен калкулатор. На фона на програмите, писани от Clio се чувствах като пале – малко преди да емигрира видях разпечатката от неколко хиляди редовата му програма на BASIC (но не Visual) за оразмеряване крилата на самолет. По-късно, когато започнах курсовете по английски, Clio ми заемаше английските списания от фирмата, където работеше. След заминаването му останах известно време в “безтегловност” след което започнах да спестявам пари (от закуски) и си купувах 5.25 инчови дискети и броевете на списание “Компютри”. После се абонирах и за вестник “Computerworld”, който пък беше повод да се запозная с друг важен за мен човек. Но за него – някой друг път. След няколкомесечно затишие получих бележка със странно име и символа @ в него. Първите ми срещи с Интернет емейл адресите и писането на електронна поща започнаха да изискват все по-значителна част от и без това недостатъчните джобни пари, но удоволствието от новия начин на комуникация омаловажаваше липсата на сутрешната баничка с боза. Още в първите си отговори Clio писа:

“Дори лошият ти английски е за препоръчване от пред перфектният български, ако се стремиш да успееш в областта на компютрите.”

който намек ме караше да се потя с всеки емейл по няколко часа над компютъра борейки се с английските словоформи. Както показа бъдещето, съветът му беше повече от мъдър. Година по-късно след първите ми опити в сферата на уеб програмирането получих от него две големи “тухли” с методи за програмиране – току-що издадени и струващи малко състояние (спред моите възможности тогава) . След моите постоянни оплаквания, че старата 386-ица вече не ми върши работа Clio ми изпрати части да си сглобя собствено PC. Изпрати ми също и разни компоненти, които продавах и спестявах пари за новия компютър. А когато най-сетне си го купих … заминах за Обединеното Кралство. Но дори и тук напътствията на Clio, моралната му подкрепа и съветите продължават да ме зареждат с оптимизъм и енергия. Ако сега четеш това, приятелю, искам да ти кажа, БЛАГОДАРЯ. Благодаря ти за всички усилия, които правиш. Дори и понякога да не ги заслужавам.

Вчера се чухме отново с него. Станал е татко за втори път. Радвам се много, че след толкова години скитания и тормоз като емигрант най-сетне успя да си устроиш живота, към които се стремеше толкова силно. Радвам се заедно с цялото ти семейство, приятелю, и ти пожелавам занапред още повече професионални успехи и семейно щастие.

Чувствам се странно въодушевен, когато разказвам за такива забележително упорити и винаги положително настроени хора като Clio. Още повече, когато ги познавам лично. Мисля си “Дано повече хора се гордеят с такива приятели.” Стискам палци да е така.

3 thoughts on “За мишките и хората

  1. Много хубав цитат си избрал. Аз страшно много харесвам Тао.

    Искам да ти кажа, че си страхотен човек и че много хора със сигурност искат да си говорят с теб, защото си много приятна компания.

    Предполагам, че до момента нямаш много диалог в блог-а си, защото малко хора знаят за него. Популяризирай го малко повече и ще видиш, че приятелите ти ще започнат да ти отвърщат.

    И като си захванал темата за благодарностите, аз искам да ти благодаря за това, че беше много добър инструктор и винаги намираше правилните отговори на въпроси.

    Успех

  2. Благодаря за добрите думи, Жоро. Мога да те уверя, че удоволствието да преподавам беше изцяло моя. А удовлетворението като виждам, че старанията не са отишли напразно е още по-голямо. Още повече когато хората като теб успяват в своите начинаия. Радвам се ако съм допринесъл с дори малка частица за твоите успехи.

  3. Добрият учител не дава отговорите на въпросите – той помага на учениците сами да стигнат до тях.

Leave a Reply to Toshe Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.