Днес почти целия ден прекарах в задгранични разговори с приятели и роднини. Както обикновено почти час разговори с майка по телефона (брат ми все още си намира извинения да не пусне интернет вкъщи) , после “телемост Лондон – Ню Йорк” през Skype и Yahoo! messanger и предълъг разговор с братовчедката. Тя имаше рожден ден и се пробвах да я изненадам по телефона изпявайки Happy Birthday. Първите и думи бяха “Брат’чед, т’ва ти ли си? Брей, че ме стресна. Ужасно пееш. Другия път пробвай само с “да си жива и здрава” “. После успяхме да си подкараме уебкамерите и двамата се видяхме онлайн. “Леле, колко си отслабнал. И същия крив нос! ” Мдаа… и тя си беше същата 🙂 Може би само кръговете под очите бяха по-големи от нощните смени или… просто камерата предаваше тъмно. Показа ми новия си котарак. По скоро коте – едно такова мъничко, рошаво и черно. И ходи по клавиатуата та после Уиндоус-а се сбърква (той, Уиндоуса, не че не го прави и без това де) . Котето отсега си личи, че е прихванало нещо българско – не яде котешка храна, само супа и много обича бира. По-голямата част от деня мина в разговори с нея и ако не беше часовата разлика и умората от нощните смени и нуждата от поне няколко часа сън преди скромното парти за рождения ден, сигурно щяхме да си говорим още много. Нищо, занапред вече знаем как да се намираме.