Как започна годината

Утре съм на работа 😐 След цялата седмица почивка ще ми е трудно пак да свикна с нормалния работен режим 🙁 Особено със събуждането в 6:40 ! Но няма да се оплаквам. Седмицата беше изпълнена с много емоции и почивката беше пълноценна (и кратка). Във вторник с Таня бяхме на зимна пързалка (скоро ще има и снимки). Никога през живота си не бях се качвал на зимни кънки, дори на обикновени ролери. Но двете лета на обикновените четериколесни (!) кънки си казаха думата и след първите десет минути вече “сърфирах” из пързалката. Таня показа завидна привързаност към парапета и след четири-пет обиколки здраво прегърната към него се отказа в полза на пейките. Официалното извинение бяха тесните обувки и разтопения лед 😉 Вчера пък бяхме на мексикански ресторант с няколко приятели и за първи път опитах “tapas” – нещо като нашите мезета. Аз си поръчах tapas с пилешки дробчета и вино. Стршна комбинация, особено с повечко сос tabasko (много ме плашиха, че лютял, обаче три пъти си сложих и не ми залютя особено) Ех, само да имаше и шопска салата… Таня пък опита сардини и гъби, а имаше и блюдо с миди. Да си призная честно, почти се почуствах като в Чевермето в Пловдив. Липсваха само музикантите с акордеона и цигулката 😉 За сметка на това случихме събиране на група английски дами (повечето на видима възраст към 18 години) със невероятно дълги руси коси – повечето падаха под кръста. Но една от тях направо ми взе акъла – а първи път видях плътна, добре поддържана коса стигаща под коленете (при височина на девойката около 1.70) Не случайно целия мъжки персонал на заведението се изреди да събере поръчките от тяхната маса 🙂 Дори успях да им направя няколко снимки, но не всичките се получиха добре (Таня ме леко ме посръга, когато се опитах да “хвана” по-добра позиция).

Освен тези социални мероприятия, през повечето време през седмицата почивах активно – много сън, стабилна храна (предимно зеленчуци и плодове) и няколко пъти спасих света в Unreal II. Даже ми остана време за малко онлайн чат с приятели и обновяване на блога. Всъщност не съвсем – почти забравих за изпита по Health and Safety на който се явих в събота. По принцип в Обединеното кралство законово е уреден въпроса с безопасността на работното място и всеки работещ в областта на строителството или изграждането на инфраструктура (включително информационна) е необходимо да мине тест. Теста не беше нищо особено – книжката за подготовка включваше 170 страници с въпроси и отговори, а самия тест е компютърен с 40 минути ограничение по време и 35 въпроса. Интересното е, че за разлика от останалите, на които съм се явавал, въпросите и отговорите бяха буквално едни и същи с тези от книжката. И въпреки това, доста хора (много от които и англичани) се затрудняват с него. Аз го взех за 8 минути (всъщност бяха малко повече, ама нека да се похваля 🙂 ). И при това с един грешен отговор (заради прибързване). В интерес на истината тук много държат на безопасността, не толкова заради загриженост към работниците, колкото за да се избегнат скъпите разходи по застраховките, съдебните разноски и обезщетенията в случай на авария. Да не говорим за лошото реноме, което компанията би си навлякла, ако не се съблюдават правилата по безопасност. Според закона работник няма право да работи, ако инструментите му не са изправни (дори да е най-обикновен чук) и ако не са преминали периодична проверка от съответния отговорник (supervisor). А ако с работните действия работника застрашава собствената си безопасност или безопасността на остналите, са предвидени санкции. За работодателя му, които е допуснал това да се случи – също. Затова и контрола на работното място е голям и има изготвени процедури за всяка (дори елементарна) работа. А за да се извършва определена дейност, работникът трябва да е обучен и подготвен за нея. Не може човек да не направи сравнение с действителността в България, където всеки е специалист по всичко. Като емблематичният Апостол Карамитев в едноименния филм.

Все още разучавам възможностите на блог софтуера. Видях, че има възможности за коментари и мисля да се възползвам от тях пълноценно, за да имам обратна връзка от четящите. Чудно ми е дали въобще някой чете блог-а и ако е така, какво мисли. Сигурно не само хубави неща 🙂 Обещавам, че цензурата ще бъде минимална. Освен за спамърите. Тях много ги мразя. Особено като админ на пощенски сървър. Но това е друга история.

Хайде със здраве и успешна седмица на всички.
И до скоро списване.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *