Изтърколи се още една година. Обикновено се прави равносметка как е изминалата предишната и какви са надеждите за следващата. Интересните събития през 2006-а бяха доста – достатъчно е да прегледам набързо блога за да си припомня повечето от тях. Това, което може би остана скрито от блога бяха инфарктните последни дни на 2006 – интервюто за работа и последвалите го събития. След тригодишен стаж предимно в сферата на структурното окабеляване и мрежи, преминавам към поддръжката в data centre (така и не успях да намеря точен превод на тази дума). Доста катерене по стълбицата на йерархията падна през тия три години, кажи-речи от самото дъно, че даже и от по-дълбоко. Но си заслужаваше. Имах възможността да работя с доста хора, някои от които бяха като излези от разказите на Чудомир или О’Хенри. Някои не хич не бяха лесни за раговор, камо ли да се работи с тях. Понякога работата беше трудна и изнерваща. Често стреса беше съсипващ. Доста хора дойдоха и си отидоха. Някои останаха. С някои от тях станахме приятели. Някои от тях дори ще ми липсват. Но това, което ме накара да се чувствам удовлетворен и възнаграден за всичките вложени усилия бяха няколкото думи на нашия мениджър при подаването на молбата ми напускане: “Да знаеш, че винаги ще има място за теб в нашата компания.” Наистина колко малко му трябва на човек да се чувства добре – една добра дума. Дай боже всеки му. А относно пожеланията за 2007 – да сме живи и здрави… останалото все някак ще се нареди.
Toshe Bukov Blog
About Life, Universe and Everything
Айде братле и аз да се отчета тука:)Браво,честито и…още може:)Знам,че ще се справиш и с това,щото си ми брат и че това е просто поредната спирка на влака,но най-важното е Ти да си доволен и удоволетворен от това.Понякога ти се чудя на търпението и последователноста,които имаш за да постигнеш целите си,нещо което при мен както всички знаят е редовно колкото градския транспорт в Пловдив-линия 26 например,като това е едно от нещата за които ти се възхищавам.Не знам дали си спомняш как една вечер ходихме на OMV бензиностанцията до Комина с един човек и разговора,който проведохме с него(ще оставя да се сетиш сам:),та този чоек ме попита-Можеш ли да Скачаш?Е,оттогава само това правя,а и ти не се справяш хич зле:) и знам,че това е само поредното приземяване,преди следващия скок…
ПП:и малко по темата за новия ти компютър-радваш ме как му се радваш:) и благодаря за …”всички прекрасни цветя”…(както казваше Менчето:)
Братле,
Помня я онази среща, както и още много други неща от нея, ала се радвам че и ти също не си забравил. Ние двамата с теб винаги сме били различни и макар и да ти прозвучи смешно, понякога тайничко съм ти завиждал точно заради темперамента, артистичността и импровизацията. Явно тези качества правят творците толкова съзидателни, а не просто аналитичното мислене и последователността, от които изглежда имам в повече. Що се отнася за търпението ми – не е толкова трудно както си мислиш. Просто трябва да гледаш два метра пред краката си, а да мислиш за два километра напред 😀
П.П. Дай боже занапред да има все повече от “всички прекрасни цветя” 🙂