Нов компютър

От няколко години по един или друг начин си вадя хляба с компютри и Интернет. И въпреки постоянната ми ангажираност с всякакви модели и разновидности, дълги години нямах свой собствен ХУБАВ компютър. Притежавал съм доста стари такива, но истински ХУБАВ – никога… доскоро. Първото ми PC беше 40Mhz-ово 386DX с 20Mb хард диск и 1Mb памет. Монитора – 14 инчов черно бял IBM с 12 инчова видима площ. Макар сега мобилния ми телефон да е в пъти по-мощен от този музеен експонат, за времето си родителите ми се разделиха със доста сериозна сума (кажи-речи за една Лада) да ми го купят. На това PC написах първите си програми (на Turbo Pascal и българският компилатор на TopTeam TopLogo++) и се научих да истисквам абсолютния максимум от хардуера (620Kb свободна памет под ДОС от 640 възможни и Stacker за компресиране на диска). Брат ми пък използваше семейната придобивка да развива своите управленски възможности – разгромяваше противновиковите армии на Dune 2, правеше лупинги със F16 и се бореше с чудовищата на Wolfenstein (оригиналния). А за да мога и аз да се вредя сред мисиите аз пък написах програма да заключва комп-а с парола. Ех времена. Милото PC сдаде багажа след седем изпълени с тежка работа години. По това време вече имаше калкулатори с по-мощни процесори. Следващата ми придобивка беше една сглобена от изпратени ми от приятел части HP Vectra – 133 Mhz-ова машина, която така и не успях да използвам както трябва под Уиндоус и Линукс (първите опити) заради проблем в контролера на дъното. След това за известно време разполагах с един K6-2 на 300 Mhz и цветен монитор пак събран от рециклирани компютри. Но следващата ми работна машина стана един купен втора ръка Pentium III на 800 Mhz. Купих я изгодно от един приятел и след известен ъпгрейд стана доста сносна за времето си работна станция. Това беше и първата ми машина купена със собствени средства и се гордеех много с този факт. На нея написах дипломната си работа в университета и след заминаването ми за Лондон премина в ръцете на брат ми. С радост отбелязвам, че той се е възползвал по-добре от нея (вижте резултатите от работата му тук). Скоро след пристигането в Англия попаднах на една разпродажба на употребяванеи компютри и след кратко пазарене с индиеца продавач станах горд притежател на втора ръка Pentium III 800 Mhz. Почти същата машина като оставената в България. Монитора го намерих на улицата (сериозно) където беше изхърлен като повреден. Оказа се че има изгорял предпазител и след смяната му имах работещо 17-инчово Sony с плосък екран. Машината я кръстих Делчо (от производителя му Dell). Делчо направи повече от две години служба при нас (в допълнение към предишните четири при предния му собственик) и до съвсем скоро си вършеше работата съвсем прилично. Малко след придобиването му се разбра, че на двамата с Таня един компютър не стига. Лъскавите лаптопи по витрините на Tottenham Court Road бяха едно от първите ми впечатления от Лондон, но измина повече от година преди да мога да си позволя собствен. За първи път в живота си си купих ЧИСТО НОВ компютър и то не какъв, а лаптоп. Цената му беше доста висока, но семейния съвет (Таня и моя милост) реши че инвестицията си струва. В интерес на истината аз бях избрал друг модел, но Тана хареса външния изглед на този и след сравнение на характеристиките везните натежаха към него (Извод: жените също разбират от компютри! Не подценявайте техния избор). Аси (както кръстих лаптопа) стана основната ми работен …. и игрален компютър. Да, на него разтоварвах с Unreal 2 въпреки, че между отделните гейм сесии понякога имаше промеждутъци от по три месеца. Повече от година двете PC-та бяха достатъчни за семйството, но наскоро Делчо издъхна съвсем неочаквано и даде признаци на живот едва след сериозна лоботомия и пренареждане на периферията по дъното. Един емейл до Дядо Коледа с обяснения какво добро момче съм бил през годината и ето – подаръкът тази година подрани. За първи път през живота си имам СОБСТВЕН (т.е. наш) ЧИСТО НОВ КОМПЮТЪР. И за първи път – с всичко най- най-, без компромиси, без да да “окастрям” за да стане по-евтин. Нов Core 2 Duo 6600 с 2 GB памет с голям 320 Gb хард диск и … огромен, широкоекранен 22-инчов LCD монитор. Най-сетне след толкова години имам отлична работна и entertaiment машина. Дай боже всекиму подобен “подарък”. Единствения и недостатък е … липсата ми на време. Но човек не може да има всичко, особено по едно и също време, нали?!

Препрочитам написаното дотук и ми става странно – въпреки всичките тези години без собствен свестен компютър все пак съм успял да развия (надявам се) добри професионални умения точно с компютри. Като се замисля, някой от най-добрите специалисти които познавам също дълги години нямаха собствени PC-та. Като че ли предпоставката за развитие не е притежането на компютър, а онзи стремеж за утвърждаване, гладът за нови знания и вечното преследване на Мечтата. И макар новата ни придобивка да ме прави щастлив, благодарностите ми винаги че останат за моите родители и моята първа 386-ица откъде започна всичко.

5 thoughts on “Нов компютър

  1. Винаги ми прави удоволствие да чета блога 😀 жалко само че постовете са доста на рядко.. ама няма как 🙂 пък и по-добре по-малко, но винаги качествени.

    Да ви честита новата .. барака 😀

  2. @afx: Ами да ти се връща … бараката. 😀 А за писането – много бих желал да е по-често, но за съжаление времето е много скъп, невъстановяващ се ресурс.

  3. Pingback: Toshe and Tanya’s blog » Blog Archive » Глупавите неща които причиняваме на компютрите си

Leave a Reply

Your e-mail address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.