Та да си довърша темата. Изглежда негативизма ми е взел превес в последния пост и някои приятели са приели твърде буквално бележките ми. Не ми се влиза отново в подробности и затова накратко какво ми хареса и какво не при прибирането в България:

Нещата които не харесах:

• Шофьорите по пътищата: Ако културата на шофиране се счита за мерило за селяния, то с чиста съвест заявявам, че в България няма граждани.
• Угрижените лица на хората: Не е необходимо да си експерт психолог, за да разбереш че в тази държава нещата не са на добре.
• Цените: В България е много скъпо да се живее. Дори и за западняци.
• Чалгата: Може би трябваше да я сложа на първо място. Не става дума само за музиката колкото за културата, която се върти около нея. По-точно лиспата на каквато и да и било култура и налагането на първосигнални послания към аудиторията. Много ми се иска да напиша още по темата ала съм се зарекъл да не псувам в личния си блог.
• Медиите – телевизия и вестници: Медии – такова нещо в България не вирее. Виж ако става дума за черни хроники и жълти клюки, българските претенди за журналисти може и да успеят да се вредят в класациите. Ако някой не знае, медиите се наричат “Четвъртата власт” (след Законодателната, Съдебната и Изпълнителнатата) именно защото осигуряват обществения контрол на предните три. А не защото служат на интересите на някоя от тях и компенсират със зрелища. (Ако не се лъжа Цезар е казал “Дай хляб и зрелища на тълпата и ще я притежаваш.”)
• Политиците: Тяхната [цензурирано] [цензурирано] [цензурирано]. Как досега един не се появи, който да не е корумпиран, със съмнително минало или член на мутренски организации!

Нещата, които ме накараха да се чувствам щастлив от прибирането ни:

• Семейството и приятелите: Разбираш колко са важни едва когато си далече от тях. И макар в съврменния свят никой не е по-далеч от едно телефонно обаждане (разбирай Skype) или електронно писмо, не можеш да прегърнеш близките по Интернет. И наистина бирата без приятелска компания не струва много.
• Трушиите на баба, салатите с домати от двора и печените чушки: Вярвайте ако искате, но предпочитам печените чушки пред кебабчетата. И доматите нямат вкус на пластмаса.
• Книгите на български: За няколкото седмици “изядох” пет-шест броя. Чудесна отмора след многобройните часове в интернет и четенето на професионална литература (на английски), HOWTO-та man документации. Само избягвайте да купувате нещо на издателство Труп (за причините – чети тук и тук).
• Почивката на море и планина: Хубаво е човек да си почине веднъж на две-три години. Поне така се случи с нас. За огромно мое съжаление не успяхме да отидем на планина. В Англия си нямат планини – само разни хълмчета. В Пловдив поне на тепетата можеш да се качиш.
• Слънчевото време: Ако някога минавате през Лондон в един от 90-те слънчеви дни в годината (според статистиката) ще забележите как сума ти хора за се проснали на пейките и полянките с навити крачоли и ръкави. И току виж сте започнали да си променяте мнението за българските жеги.
• Сватбата на брат ми: Да не остане по-назад от мен и моето братле се бракува. Да са ми живи и здрави със съпругата му. С нетърпение чакам племенници 😀

Ха дано при следващото прибиране втория списък да е далеч по-дълъг от първия!

Между другото Таня и Жорко се наложи да се приберат пак в България миналата седмица. Така че цяла седмица сега със съквартиранта ще караме на пици и пържоли (кой каквото може да готви). Ако ми остане време може и да си почовъркам новата придобивка – чисто новичкия компютър. Ако остане време…