Пристигнаха. Лелеяните, дългоочаквани визи пристигнаха. Днес следобед със препоръчана поща в голям кафяв плик. Добре че нашият съквартирант е чул пощальона да звъни на вратата – Жорко в това време е изнасял поредната си ария на мама Таня.
Пристигнаха. Година и половина чакане, напрежение и неизвестност… Най-сетне се свършиха. Сега най-сетне можем да се приберем спокойно в България и да се видим с родителите и приятелите. И те да ни видят. А също и малкия Жорко.
След две седмици ще станат три години откакто изпратих Таня от България и две и половина когато мен самият ме изпратиха. Оттогава не сме се виждали със семействата и приятелите си, ако не борим гостуването на баба Дими за месец.
Толкова много вълнения… заслужават отделен постинг. Всъщност не само един. Отсега само да си кажа – ЕЙ, ПЛОВДИВСКАТА ДРУЖИНА – РЕЗЕРВИРАЙТЕ ОТСЕГА КРЪЧМА ЗА КРАЯ НА АВГУСТ. Да сме живи и здрави да се разтъжим както си му е реда.
А между другото Жорко си има и вече два едва покарали зъбчета. Да ни е жив и здрав да му порснат и останалите трийсет.
*От Уикипедия: “Veni, Vidi, Vici.” – са думите на римския император Юлий и означават “Дойдох. Видях. Победих.”
Браво. Крайно време е. Радравм се, че ще се приберете при вкусните салати и мръвки 🙂 Много поздрави на морето от мен.
A Не може ли да е някъде около Пловдив.
Онзи ден ходихме на едно място преди Бачково..?
Ами ядохме 50-см. кебапчета и едни мноо-ого големи
салати и т.н.
Абе вие само ми елате…….
Хайде, хайде; *следва подскачане около монитора в ситл Уга-Буга (няма място за повече)*.
Последната седмица на Август. От Тошето нито вест, нито кост.
Колко типично…
@Иван Кълвачев: Иванкис, на крака ти бях дошъл, на двеста метра от тебе бях в апартамента и пак не поиска да се видим. Айде да не почвам и аз флейм 🙂