Отпуск по никое време

В отпуск съм. За една седмица. Баба Дими (баба на Жорко, всъщност моята майка) ни е на гости за три седмици за да види своя внук и нас с Таня (но повече внука) и да се разходи из Лондон. За нейно съжаление кралицата се оказа доста заета и няма да успее да я посети за по чаша английски чай, но хайде от нас да мине този път. Дончо май се оказа прав за гледането на бебе – свободното време е лукс, който младите родители трудно могат да си позволят. Баба (още ми е смешно когато и казвам така) Дими дойде уж да облекчи мама Таня в гледането на Жорко, но в действителност свободното време така и не стана повече. Достатъчно е само да погледна в статистиките на блога, за да установя как последните два месеца не съм отговорил дори на коментарите, камо ли да пиша нещо ново. Затова си взех и отпуска. Т.е. не заради блога, а за си почина от последните няколко шестдневни работни седмици, да разходя баба Дими из Лондон и най-вече да се възползвам от временната и помощ и да се порадвам на бебо и съпругата си. А ако остане време да почета малко за следващите изпити, ще бъде повече от страхотно. Но така или иначе и този отпуск вече е разграфен по дни и часове и явно ще бъде един от тези почивки, в които повече се действа по задачи, отколкото да се релаксира. Но както отбеляза Таня “щом имам време за блога, значи нямам повод да се оплаквам”. Как може да се спори с тази желязна логика?!

One thought on “Отпуск по никое време

  1. Няколко часа в аванс, но все пак, понеже не знам кога ще достигна до компютъра в утрешния ден 10.04.2006 🙂 и дали въобще ще го достигна.

    Честит ви сладуран Жорко и честит 6-ти рожден месец. Времето лети, когато погледнеш назад, нали? Дано успеете да запланувате още една отпуска до БГ тази година, като фамилия в пълен състав.

    Поздрави от нас трима и котак.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *