Най-сетне се преместихме в новата квартира. Перипетиите покрай това преместване биха могли да се поместят в роман, стига да имам време и желание да ги опиша. Но не горя от желание отново да преминавам отново (дори само мисленно) през целия този кошмар отново. Удовлетворението обаче е голямо, когато след повече от месец ходене по агенции, обикаляне на всякакви квартири, тичане по банки, уреждане на смяна на адреса пред двайсетина (поне) различни институции най-сетне СЕ ПРЕМЕСТИХМЕ 🙂 Новата ни квартира наистина е много уютна – с две спални, в едната от която понастоячем се обитава от Вальо – приятел и мой бивш студент от Сиско Академията)Всъщност съдейки по желанието му да навлезе по-сериозно в дебрите на Линукс, смея да твърдя и бъдещ студент 😉 ) Имаме си и една неголяма кухня и малко по-голям хол. Имаме си също и две градинки – една до входната врата, малко по-широка от носна кърпичка и друга, по-просторна до която се стига през хола. Къщата всъщност е мезонет като двете спални с банята и тоалетната са на втория етаж а хола, антрето и кухнята – на първия. Двете градинки също са на първия етаж 😛 . Наложи се да пребоядисам нашата спалня, но със закалката на мама Дими (чийто девиз беше “Всяка година – ремонт. През лятото – по два”) ми се стори нищо работа. Купихме си мебели тип “сглоби си сам”, съответно ги сглобих, извадихме всичко от кашоните, чувалите, торбите и т.н. и voila – вече си имаме нов дом. Вярно, не наш собствен, само квартира, но някак си … чувствам се вкъщи. А това е най-важното, нали?!